Кой ще се блъсне във Великата морска стена на 21 век?

в. Независимая газета

Китайски самолетоносач. Снимка: чайнадифенс

Вълните от камъка, който Постоянният арбитражен съд в Хага хвърли в неспокойните води на Южнокитайско море, обикалят цял свят. Медиите са пълни със становища на външнополитически ведомства, аналитични експертни статии и прогнози на бизнес консултанти. Но се налага представата, че значението на решението от Хага доста се надценява. Защото Филипините сезираха международната съдебна инстанция през 2013 г. и още оттогава се знаеше, че Китай отказва да признае юрисдикцията на Хага и няма да признае каквото и да било решение, камо ли да го изпълнява. И едва ли ще видим реални последици във военната, дипломатическата и икономическата сфера – както в най-близко
време, така и в обозримо бъдеще.

* * *

Китай изглежда няма и да помисли за промяна в позицията си
за териториалната принадлежност на островите в Южнокитайско море
и огромната акватория около тях. Това впрочем бе вече заявено
от Си Цзинпин – генерален секретар на управляващата партия,
държавен лидер на Китай и върховен главнокомандващ въоръжените
сили. При засилващия се военен натиск на САЩ върху източните
граници на КНР в рамките на стратегията „Завой към Азия“ (Pivot
to Asia) пекинските власти само ще укрепват още по-активно
веригата от острови, рифове и атоли. Така ще продължат вековната
традиция да градят циклопични защитни съоръжения за отбрана от
„варварски“ нашествия. Вместо израслата на континента още в края
на първото хилядолетие пр. н. е. Велика китайска стена сега – в
началото на третото хилядолетие, в океана ще бъде създадена
Велика морска стена.

В същия ред на мисли САЩ, които стоят зад Филипините и
другите претенденти за островите, едва ли рязко ще ускорят
военните си приготовления в това море и в целия Тихоокеански
басейн. Поне докато започне работа новата администрация в Белия
дом, не бива да очакваме сериозни акции „в защита на свободата
на корабоплаване“.

Сериозни последици няма да има според мен и в дипломацията.
Решението на Международния съд безспорно ще е удар по престижа
на Китай, поставен в неизгодна позиция като страна, която се
оправдава. Ще се наложи китайски представители да представят
позицията си от безбройни трибуни, а зад кулисите на също тъй
безбройни организации да тъкмят коалиции в нейна подкрепа.

При все това членството на КНР в международните организации
– от ООН до регионалните споразумения с АСЕАН, не се очертава да
бъде замразено. Нито пък ще последват санкции, каквито бяха
наложени от западните страни, а част от тях са в сила и до
ден-днешен, заради събитията на площад „Тянанмън“ през 1989 г.

Идва моментът да разберем ефикасна ли е китайската „мека сила“,
за чието развитие през последните години бяха похарчени много
милиарди долари. Станал глобален играч, Китай се сдоби и с
глобални интереси. Докато ги преследва, по неволя ще накърнява
интересите на близки, че дори и на далечни съседи. За китайците
ще е все по-трудно да остават „меки и пухкави“ (като панда).

Решението на арбитража в Хага няма да има и осезаеми
икономически последици. Важният за световната търговия поток от
стоки – според оценки за над 5 трилиона долара годишно, ще си
минава през водите на ЮКМ, както е минавал и преди. Китайците
нямат причини, а всъщност и възможности да възпрепятстват
свободата на корабоплаване, защото самата Небесна империя
превозва по същите маршрути между 70 и 80 на сто от своя износ и
внос. С такива причини и възможности разполагат по-скоро
американците. Ако се вземе решение за момент „да спрат въздуха“
на Китай, трябва само да дадат команда на американските кораби
от бреговата охрана, отскоро постоянно базирани в Сингапур.
Прикривани от самолетоносачите на Седми флот, те ще затворят
тясното „гърло“ на Малакския проток.

Колкото до регионалната търговия със страните от АСЕАН, сред
които почти всички претендират за едни или други острови –
Филипините, Виетнам, Малайзия и Бруней, тук също е трудно да
очакваме сериозни последици от решението на съда в далечна Хага.
Отношенията между КНР и АСЕАН изживяха един „златен“
двайсетгодишен период от 1991 до края на 2010 г., когато
стокообменът нарасна 38 пъти и стигна 300 милиарда долара. От
2010 г. е в сила зона за свободна търговия и в момента Китай е
основният търговски партньор на АСЕАН със стокообмен 480
милиарда долара през 2014 г., а през първата половина от 2015 г.
– 224,5 милиарда.

За Китай АСЕАН е трети по значение търговски партньор,
четвърти пазар за износа му и втори източник на стоки от внос.
Двете страни заявиха, че до 2020 г. смятат да вдигнат
стокообмена на 1 трилион долара. Това са двустранни връзки,
които на практика е невъзможно да бъдат увредени.

Какво е възможното тогава? Например опит да се забави
изграждането на нов формат за търговско-икономическо
взаимодействие, наречен Споразумение за всестранно регионално
икономическо партньорство и лансиран от Пекин. Преговорите по
въпроса траят вече няколко години и естествено не се посрещат
добре от Вашингтон, постигнал неотдавна създаването на
икономическото Транстихоокеанско партньорство.

Мисля, че захлаждане не се очаква дори в бизнес връзките на
Китай с Филипините, които спечелиха иска в Хага. Напротив, Пекин
най-вероятно ще спази традициите на китайската дипломация и
скоро ще положи усилия да излее масло всред бушуващите вълни,
като предложи на Манила нови изгодни договори. А и новият
президент на Филипините Родриго Дутерте за разлика от
проамериканския си предшественик Бениньо Акино е прагматик и
националист. И както личи от негови скорошни изявления, вижда
интереса на страната си не в конфронтация, а в развитие на
взаимно изгодни търговски и икономически отношения с Китай.

Аритметично погледнато, търговските и икономическите
показатели сочат, че моментният негативен отзвук от решението на
арбитража в Хага скоро ще бъде преодолян. Но има и висша
математика, описваща съперничеството между свръхдържави – тя се
абстрахира от правилата за „събиране и изваждане“, оперирайки
със свръхсложни уравнения, включващи множество неизвестни
величини. Сред тези величини може да се нареди и решението от
Хага.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.