Плъзга ли се Турция към радикален ислям?

Ердоган говори пред привърженици в Диарбекир. Снимка: заман

Откакто е на власт в Турция, президентът Реджеп Тайип Ердоган постоянно е обвиняван, че нарушава завета на Ататюрк за светска държава и форсира завръщане на страната към религиозните закони. Неуспешният опит за преврат преди няколко дни само го окрили да ускори постигането на целта си. Означава ли обаче тази цел, че в Турция ще се възцари режим на радикален ислям?

Изоставянето на традиционния прагматизъм в името на ислямската идеология доведе до по-хлабава политика и дори до подкрепа от Турция за бойците, биещи се против Башар Асад в Сирия. Това се върна на Ердоган и Турция „получи“ джихадисти, които често минават през прага й и извършват терористични нападения в най-големите градове.

Бившият премиер Ахмет Давутоглу обяви още през 2010 г.
необходимостта „Турция да се реинтегрира в своя регион“, имайки
предвид региона на Ирак, Иран, Саудитска Арабия. Посланието
между редовете е съвсем ясно.

„Ердоган променя политиката на така наречения модерен ислям в
нещо, което се нарича радикален ислям. Той иска да създаде свой
халифат и да стане султан“, каза по-рано за „Блиц“ Джевад
Галиашевич, специалист по международен тероризъм и познавач на
ситуацията в Близкия изток.

Имайки предвид миналото на Ердоган, теорията за възможно
плъзгане на Турция към краен ислямизъм не е невъзможна.
Като момче Ердоган е ходел в имам хатип – репигиозно училище,
никога не е учил английски език, отхвърлял е ценностите на
западния свят и почти никога не е излизал извън Турция. Когато
реши да се занимава с политика, тогавашната върхушка се опита да
саботира кариерата му, което само затвърди становищата на
Ердоган.

Друга причина е ислямското движение „Милли гьорюш“, което има
корени в Мюсюлманско братство. Това движение бе основано от
Неджметтин Ербакан, бивш премиер на Турция и ментор на Ердоган в
продължение на дълги години. Ислямските ценности на това
движение бяха основи на Партията на благоденствието на Ербакан,
първата партия, в която Ердоган взе политическо участие. Ербакан
и Ердоган споделяха еднакво виждане за „уличния ислям“,
съгласно който ролята на народа трябва да бъде по-силна от
ролята на политическите институции.

Движението „Милли гьорюш“ между другото осъжда приближаването
към Европа и смята общия пазар за ционистки и католически
проект за деислямизиране на Турция. Както пише бившият
американски посланик в Турция Робърт Присън, Ердоган никога не е
възнамерявал да бъде реформатор.

„Под маската на политик реформатор Ердоган постепенно
съсредоточаваше власт в ръцете си, като премахваше държавните
съдилища, намали влиянието на армията и най-важното – намали
(степента на) регулирането на религията от турското
правителство“, пише Присън.

Обвиненията в репресиране на медиите от Ердоган, в
неутрализиране на образователните, военни и съдебни институции,
които биха служили като контрольори на държавната власт, са
същите като отправяните срещу саудитците и останалия ислямски
свят, в който Турция иска да се интегрира, добавя Присън.

Посветеността на Ердоган към изначалната му фирософия му
донесе огромен политически успех, но цената за него ще става все
по-голяма, както за него, така и за турския народ.

Във възхода на политическата си кариера Ердоган бе осъден на
10 месеца затвор, четири от които прекара зад решетките. Осъден
бе през 1997 г., след като прочете ислямистката поема: „Джамиите
са наши казарми, куполите – наши шлемове, минаретата –
байонети, а вярващите – войници“. Макар преди това да се изяви
като успешен кмет на Истанбул, решавайки комуналните проблеми на
града, тази проява, наред с ограничаването на продажбите на
алкохол, бе изтълкувана като заплаха за светските основи на
обществото, поставени от Кемал Ататюрк и които точно армията бе
задължена да защитава.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.