След 25 години Индия планира следващи реформи

Нарендра Моди. Снимка: официален сайт

Индия въведе радикални икономически реформи през 1991 година. Двайсет и пет години по-късно е постигнато много, но експертите призовават за втори кръг фундаментални промени.

Изправена пред силно поскъпване на петрола, дълг за милиарди и топящи се валутни резерви, Индия обяви на 24 юли 1991 година епохални икономически реформи. „Никоя армия не може да спре идея, чието време е дошло“, заяви тогавашният финансов министър Манмохан Сингх, цитирайки френския писател Виктор Юго. Идеята е Индия да се очертае като водеща икономическа сила в света, каза Сингх.

„Нека целият свят чуе силно и ясно“, отбеляза завършилият в
Оксфорд икономист, който обикновено говори с тих глас. „Индия
вече е напълно будна. Ще победим“.

С държавен дълг, достигащ 70 милиарда долара, и валутни
резерви, стопили се до двуседмичен обем, страната заложи златото
си като гаранция за кредит.

„Много индийци възприеха това като национално унижение“,
разказва г-жа Гетима Дас Кришна от Центъра за политически
изследвания в Делхи. „Много неща ужасно се объркаха за нас онази
година“, спомня си тя.

„Индия бе затворена икономика, окована от социалистическата
политика с ограничения върху производството и вноса. Страната
страдаше от недостиг на храна и политическа нестабилност, имаше
система, подхранваща бюрокрацията и корупцията“, допълва тя.

Сингх ефективно сложи край на икономическата изолация на
Индия, премахна контрола над лицензите и търговските бариери,
понижи курса на рупията и разби държавните монополи.

Индия се придвижи от ръба на икономическия крах онази година
до най-бързо нарастващата в света водеща икономика с
очакваните7,6 % растеж през 2016 година.

Брутният вътрешен продукт се увеличи четири пъти, а доходът
на глава от населението скочи близо шест пъти, оформяйки
създаването на значителна средна класа.

Между 2004 и 2012 година около 138 милиона души преминаха
над прага на бедността. Индия привлече безпрецедентни
чуждестранни инвестиции.

В неотдавнашна статия анализаторът Сваминатан Айяр описа как
страната се е превърнала от „супер просяк“, „бездънна яма за
чуждестранна помощ“ в „потенциална суперсила“.

От една от членките на групата за развиващите се държави
Г-77, сега вече е част от Г-20 (водещите икономики в света) и е
значителен донор на по-бедни страни.

Индийските компании станаха играчи от световна класа, а
софтуерът стана основен сектор в Индия с отприщване на
предприемаческия дух в страната.

С целия си впечатляващ напредък обаче Индия не се справи с
вътрешните си социално-икономически пробойни. Бедността бе
намалена, но неравенството в доходите се увеличи.

25-годишният период бе и ера на „успех в частния сектор,
провал на правителството и ерозиращи институции“, написа Айяр в
„Таймс ъв Индия“.

От всички нововъзникващи с бързи темпове икономики Индия
отчете най-бавно подобрение на социалните показатели, особено в
образованието и здравеопазването.

По образователни стандарти Индия се нарежда ниско, с
отсъстващи учители и скандали с измами. Тя е и на дъното по
разходи за здравеопазване и има едни от най-високите равнища на
детско недохранване в света.

Около 300 индийци все още живеят под прага на бедността.
Ключов член на екипа на Сингх през 1991 година, тогавашният
министър на търговията Паланиапан Чидамбарам заяви, че Индия има
добри шансове да изкорени бедността през следващите 25 години,
но ще трябва да работи за това.
„Ще се провалим, ако значителен дял от населението бъде
изваден от процеса на развитие“, каза той.

„Основните причини са по-лошото образование и
здравеопазване“, посочи министърът. „Слабо образована или
нездрава работна сила ще бъде тежко бреме за икономиката“,
добави той.

Индия има нужда да подобри управлението и условията за
правене на бизнес, да овладее „крони капитализма“ (термин за
капиталистическа икономика, при която бизнес успехът зависи от
личните контакти на бизнесмени с държавни служители – бел.
прев.) и корупцията и да създава 12 милиона работни места
годишно. Трябва също да развие старата си инфраструктура,
отбелязва Кришна.

„Всичко това би било възможно със смело второ поколение
реформи, покриващи области като земя, енергия и труд“, коментира
Кришна. „Индия цели да стане водеща икономика в света, но е
възпрепятствана от липсата на реформи, замразени заради (липсата
на) политически консенсус“, уточнява тя.

Сингх, който е архитект на предишните реформи, бе премиер
едно десетилетие от 2004 година, но не можа да прокара значими
реформи, изправен пред силна политическа опозиция.
„Мисля, че в криза действаме конструктивно“, описва той
индийския политически манталитет. „Когато (кризата) приключи,
идва статуквото“, казва той в необичайно интервю за „Индиан
експрес“.

Наследникът му Нарендра Моди дойде на власт с обещанията за
още реформи. Неговата кампания „Произвеждай в Индия“ („Make in
India“) цели да превърне страната в производствен център, като
той въведе мерки за либерализиране, за да привлече повече
чуждестранни инвестиции. Правителството също така се стреми да
приеме ключов данък за стоките и услугите, за да подпомогне
икономиката.

Кришна обаче предупреждава да не се проявява твърде много
оптимизъм. „Мога да кажа, че чашата е само наполовина пълна“, са
нейните думи. „В днешната среда на предизвикателства, с
глобално забавяне и тенденции към протекционизъм, е по-спешно
Индия да даде ход на големи реформи, за да поддържа растежа от
7-8 %, нужен за преодоляване на проблеми като бедността и
безработицата“, съветва тя.

Според представителката на Центъра за политически
изследвания „мерките в последно време са бебешки стъпки“. „Индия
не трябва да чака нова криза, за да въведе така необходимите
реформи“, твърди тя.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.