Дегюленизацията на Турция

Фетхулах Гюлен. Снимка: личен сайт

Ако човек трябва да дефинира случващото се в Турция след неуспелия преврат на 15 юли, освен арестите на действителните пучисти, ето един точен термин: „дегюленизация на Турция“. Точно както при процеса на „дебаасизация“ на Ирак след окупацията, целта е да се прочисти целият държавен сектор от кадри, смятани за враг на държавата.

Първо нека видим как Турция стигна до тук.
Инфилтрирането на общността на Гюлен в държавните институции –
особено стратегически като полицията, правосъдието и армията – е
факт, за който светските журналисти опяват от десетилетия.

Когато Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на турския
президент Реджеп Тайип Ердоган дойде на власт през 2002 г.,
инфилтрирането продължи в още по-голяма степен, тъй като Ердоган
смяташе Фетхуллах Гюлен за ключов съюзник.

С победата си над общия светски враг тези две ислямистки
сили започнаха да спорят и в крайна сметка се скараха. ПСР има
легитимността на народната подкрепа, а гюленистите – граничещата
с култ самоувереност, че знаят всичко по-добре.

Когато политическата война между тези две групи избухна
в края на 2013 г. с организираното от гюленистите разследване за
корупция, аз заех неутрална позиция: корупцията е реална, така
че ПСР трябваше да бъде честна за нея. Междувременно обаче е
ясно, че гюленистите действително са създали „паралелна държава“
в държавата, която трябва да бъде прочистена, но тяхното
„гражданско крило“ (училища, фондации, медии, икономически
интереси) трябваше да бъде уважавано. Сред тогавашните политици
единствено Абдуллах Гюл изглежда подкрепяше тази позиция. След
кръвопролитния опит за преврат на 15 юли обаче е невъзможно да
се внимава за тези нюанси в Турция. Дори „гражданските
институции“ на общността на Гюлен са конфискувани от държавата,
тъй като са смятани – не толкова неправилно – за място за
отглеждане (на кадри) или фасада, използвана от тъмната страна в
държавата.

Причината за тази масова чистка трябва първо да бъде
разбрана, преди да бъде критикувана. Опитът за преврат от 15 юли
беше логично най-голямото нападение, което страната е виждала
изобщо някога от основаването си през 1923 г. При никой предишен
преврат или опит за преврат националният парламент не е бил
бомбардиран или гражданите на страната прегазвани с танкове.

Нещо повече, не само правителството, но и началникът на
Генералния щаб на армията, Националната разузнавателна агенция
МИТ, всички големи опозиционни партии, водещите светски медии,
много журналисти противници на Ердоган и повечето
неправителствени организации изглежда са съгласни, че този
преврат е предимно гюленистка операция, последен опит да бъде
свален от власт Ердоган, превърнал се във враг номер едно на
гюленистите.

Човек може да се зачуди защо този национален консенсус в
Турция изобщо не се отразява в западните медии. Моят отговор е,
че докато авторитаризмът на Ердоган, към който аз съм много
критичен, е толкова очевиден и дързък, то гюленистките операции
са винаги потайни, добре прикрити от успешен пиар и постоянното
отричане на замесеност. Затова и много западни журналисти
продължават да вярват, че единственият проблем на Турция е
Ердоган и следователно всеки, който е против него, е „добрият“.

Това ги прави отворени дори за конспиративни теории, насочени
срещу Ердоган, като например, че той сам е организирал преврата,
само за да получи политически дивиденти, което е напълно
нелепо, като се има предвид колко добре беше организиран
превратът, както и че той почти успя.

Разбира се, истината може да излезе наяве едва в края на
един справедлив съдебен процес, както заявих пред „Ню Йорк
таймс“. Но дори и тогава турската държава има правото да се
защити, като изхвърли от своите редици хора, за които се
подозира, че са членове на мрежата на Гюлен. Това да си член на
едно движение само по себе си обаче не представлява
престъпление. Следователно съм съгласен с Али Байрамоглу,
известен либерален секуларист, който пръв разкри „паралелната
държава“ през 2010 г. и който напоследък е критичен към Ердоган.

Той пише: „Това, че служителите на правителството, за които има
сериозни подозрения, че са гюленисти, ще бъдат преназначени на
по-ниски длъжности или уволнени, е неизбежно. Но тази логика не
може да бъде използвана и при съдебно преследване. Не може да е
престъпление това, че работиш в гюленистка институция или имаш
отношения с гюленистите. Да си член на общността на Гюлен също
не е престъпление. Престъпление е само да си част от нелегалната
организация и нелегалните действия на групировката. Дори и
тогава, принципи като презумпцията за невинност и индивидуалната
вина трябва да бъдат спазвани“.

Дали тези принципи обаче действително ще бъдат
съблюдавани от правителството, което е не само обезпокоено, но и
ядосано на гюленистите?

Има някои обезпокоителни признаци. Преди всичко,
скорошният доклад на Амнести интернешънъл, че някои от
заподозрените може да са били обект на тормоз, дори изнасилване,
е ужасяващ. Правителството трябва да предотврати такива
престъпления срещу задържани, без значение колко виновни може да
са заподозрените, и да „даде достъп на независими наблюдатели
до задържаните“, както настоява Амнести.

Второ, тези за които има заповеди за арест, включват и
журналисти, които просто са писали в гюленистки медии, или
самите те като гюленисти, или просто като противници на Ердоган,
които нямат религиозни връзки с групировката. Това е
неприемливо, освен ако няма сериозни сведения, че въпросните
журналисти са знаели за преврата или са се опитали да му
помогнат. Добра новина е, че един такъв журналист, известният
правозащитник Орхан Кемал Дженгиз, който няма религиозни връзки
с гюленистите, беше освободен след като прекара в ареста три
дни.

Трето, поддръжниците на Ердоган явно са обхванати от
яростно настроение, което може да превърне разследването на
заговора за преврат в кампания срещу всички „изменници“, което
за тях лесно би могло да включва и критиците на Ердоган.
Правителството не бива да се поддава на тези стремежи или да се
възползва от тях. Точно обратното, то трябва да използва тази
възможност, за да изгради широк демократичен консенсус в Турция,
за който правилно призовават водещите коментатори.

Западните медии, неправителствените организации и
правителствата могат да помогнат на Турция в този критичен
период, като призоват за сдържаност и законност и критикуват
нарушенията на гражданските права. Но за да бъдат приемани
сериозно, те първо трябва да разберат сериозността на опита за
преврат и сложността на религиозното движение, което изглежда
стои зад него.

БТА

_черновиМнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.