Надежда без промяна – Клинтън обещава по-добри резултати с почти същата политика

Хилари Клинтън. Снимка: от тв екрана

Демократите във Филаделфия се опитаха да представят Хилари Родам Клинтън като неуморим ветеран с богат житейски опит, който в същото време мисли свежо, модерно и исторично.
Противоречието показва колко трудно е „да продаваш“ кандидат, който е национална фигура от 25 г., когато публиката иска промяна.

Истината е, че госпожа Клинтън прие номинацията в четвъртък вечерта като най-предсказуемия кандидат на демократите от поколения насам. Демократите често номинираха относително неизвестни (кандидати) с неясни стратегически цели, като Бил Клинтън през 1992 или Барак Обама през 2008 г., които залагаха на обещания за надежда и промяна, а разкриваха истинските си амбиции в Белия дом.

За разлика от тях, позициите на Клинтън са ясни. Тя иска да
бъде наследник както на политическата линия, така и на
конкретните политики на Обама, както и двамата сега признават.
Това не може да означава промяна, ако (семейство) Клинтън нямат
някаква необичайно лично определение на тази дума, каквото те
имат, например, за „класифициран материал“. Един де факто трети
мандат на Обама ще означава запазване на статуквото, с повече
от същото.

Няма да се промени и политическият и личният характер на
госпожа Клинтън. Избирателите познават твърде добре тази
национална политическа фигура от 1992 г. насам, за да не знаят
как тя лавира около етичните принципи, а после прави
обструкции и лицемерничи, когато бъде разобличена. Ето защо цели
68 процента от хората в страната смятат, че тя не е честна и не
заслужава доверие.

При цялата разлика в характерите и вижданията за света между
Хилари Клинтън и Доналд Тръмп, двамата имат почти еднакво висок
рейтинг на неодобрение (55,4 на сто за нея и 56,9 на сто за
него). Ако избирателите решат да я подкрепят, никой няма да може
да се оплаква, че не е знаел, че ще получи същата политика,
довела до слаб растеж и стагнация на доходите, и несъмнено до
повече скандали.

Тази кампания беше много „хлъзгава“ и за двете партии поради
натрупаното недоволство от бавния растеж. Демократическата
върхушка отвърна, като акцентира върху познатата натрапчива тема
за неравенството, което допринесло за застоя. Вместо на растеж,
който позволява на всеки да повишава доходите си, демократите
заложиха на икономическото преразпределение, на високото данъчно
облагане и на тромава регулация.

Проектът на Клинтън е дори по-прогресивен от този на Обама.
Вярвайте или не, но все още има необхванати слоеве от
населението чрез програмите за социални помощи „от люлка до
гроб“, и ето, че се намира кандидат-президент, която често
говори за (допълнителни) програми, които тя иска да въведе за
„възрастта от 0 до 5 г.“.

Частичният списък включва нов „взрив“ на публични разходи,
предвидени за „обществени обекти“; контрол върху доходите,
включващ по-висок федерален минимум, заплащане за допълнително
работно време, семеен отпуск, и „равно“ заплащане; правото на
отпуск за гледане на дете; „безплатно“ образование в колеж;
възможност за обществено здравно осигуряване по подобие на
програмата „Медикеър“, както и регулирани цени за новите
лекарства; почти удвояване на горната данъчна ставка за
дългосрочна капиталова печалба от 23,8 на 43,4 процента. Всеки,
който смята, че тази политика ще донесе по-добри резултати,
отколкото в в периода 2007-2016 г., е проспал фактите.

Голяма част от тези мерки могат да бъдат блокирани, ако
Републиканската партия запази мнозинството си в Камарата на
представителите. Но Конгресът ще има по-слаби позиции, отколкото
преди, защото Хилари Клинтън ще се опита да управлява чрез
укази, както правеше Обама.

Някои от центристките поддръжници на Клинтън и тези, които
се отдръпнаха от Тръмп, си самовнушават, че тя ще води
прагматична политика, независимо от либералните обещания в
кампанията си. Клинтън хитро напомня за просперитета през
1990-те години, за да привлече онези избиратели, които поставят
надеждите си по-високо от реалния опит.

Но Бил Клинтън се кандидатира като центрист, след като
левицата бе понесла три поредни поражения в президентските
избори. Дори и тогава, през първите си две години (в Белия дом),
той вдигна данъка върху доходите и се опита да въведе данък
върху въглеводородните горива и да наложи проекта на Хилари
Клинтън за здравна реформа, предложен от нея като
„съ-президент“. Нейните базисни политически убеждения обаче са
по-близки до тези на Обама, отколкото на Новите демократи от
1990-те години.

Така стигаме и до скандалите, които винаги са преследвали
семейство Клинтън. Хилари започна кариерата си с почти
1000-процентна печалба от акции (т.нар. фючърси от добитък),
брокер на които бе неин съдружник от Арканзас. Тридесет години
по-късно нейната „Фондация Клинтън“ получи дарения от чужди
правителства и бизнес магнати, докато тя беше държавен секретар.
Нейният частен имейл сървър, за който тя лъжеше месеци наред,
потенциално издаде държавни секрети на неприятели на САЩ.
Най-сигурният залог в политиката е, че подобни злоупотреби ще
продължат, ако тя и Клинтъновата менажерия си върнат лостовете
на изпълнителната власт.

Демократите тази седмица наблегнаха на нейния опит във
външната политика и на годността й да бъде върховен
главнокомандващ на фона на невежеството на Тръмп и на неговия
податлив на настроения темперамент. Но с какви реални постижения
може да се похвали тя? Като сенатор от щата Ню Йорк Хилари
Клинтън гласува за войната в Ирак през 2003 г., после се опита
да предотврати засилването на американското военно присъствие
там, след като политическите възможности бяха изчерпани. Като
държавен секретар тя съдействаше за „глобалното оттегляне“ на
Обама, което направи света по-опасен, отколкото когато и да било
след края на Студената война.

Хилари Клинтън авантюристично се впусна в предприетото от
Обама неудачно „презареждане“ на отношенията с Русия, а сега
казва, че Владимир Путин е екзистенциален противник. Тя
настояваше за преждевременното изтегляне на войските от Ирак,
което позволи на „Ислямска държава“ да живне, а нейният план за
разгром на ИД се оказа само твърдение, че тя има такъв план. Тя
препоръчваше нахлуване в Либия по таен съвет на нейния сътрудник
Сидни Блументал, когото Обама изгони от администрацията си. Той
ще се завърна като неин съветник, ако тя влезе в Белия дом.

Инстинктите на Хилари Клинтън са по-ястребови, отколкото
тези на Обама, и следва да се надяваме, че като президент тя би
направила завой към повече благоразумие и реализъм. Но тя може и
да продължи с опортюнизма, демонстриран по търговските въпроси,
като се откаже от споразумението за свободна търговия в
Тихоокеанския регион, изготвено с нейна помощ с цел да
демонстрира либералния си уклон.

В допълнение към неравенството, другата натрапчива идея на
демократите е т.нар. политика на идентичността. Хилари Клинтън
би била първата жена президент, ако не сте чули. Любопитно е
дали призивите да бъде възнаградена тази конкретна жена само
защото е жена, ще срещне разбиране сред хората от поколенията
след т.нар. бейби-бум (края на 40-те години – бел.ред),
израснали в по-егалитарно общество.

В контраст с нейния призив за оптимизъм в четвъртък вечерта,
горчивите обществени настроения и непопулярността на госпожа
Клинтън сочат, че тя ще трябва да води една безпощадно негативна
кампания, която дискредитира Тръмп, представяйки го като
негоден за Овалния кабинет. Американците могат и да решат, че не
си струва да рискуват, избирайки него. Но макар че и фалшивите
надежди умират последни, те не трябва да подценяват и риска от
един трети мандат Обама-Клинтън.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.