Августейшият има август за размисъл в какво качество да продължи да ни управлява

Иво Инджев

Август е от утре.

Преди избори обикновените граждани имат един ден за размисъл. Августейшият ни премиер, понеже е необикновен гражданин (за европейско развитие), има на разположение цял месец (август) за размисъл.

Ситуацията напомня реалността от вица за Иван Славков, назначен за шеф на телевизията след брака си с дъщерята на Тодор Живков, кумира на “антикомуниста” Бойко Борисов. “Обикновените хора получават телевизор от тъста си за сватбата, а необикновените- телевизия”.

Едно не може да му с отрече на августейшия- последователен и предсказуем е. Явно се съобразява с приоритетите на западните донори, според които най-важното е България да е стабилна и предсказуема (каквато всъщност беше най-вече по времето на споменатия Живков, стабилно и предсказуемо управлявал еднолично и без изненади 35 години). Съответно стабилността (и предсказуемостта) са издигнати в култ в ГЕРБ.

“Стабилност” е ключовото им послание. Ако преди го опаковаха за всенародна консумция с приказки за необходимостта да избегнем икономическата криза, то днес вече направо ни плашат с международното положение, сочено от августейшия като причина да преразгледа отношението си към кандидатурата си за президент.

Августейшият повтаря едно към едно поведението си от миналия път през 2011 г., когато до последно се колеба дали да (не) се кандидатира за президент – нещо, което никога не си призна, но на автора на тези редове е известно от втора ръка, т.е. от една от десните му ръце в онзи момент. Ужасно много му се иска(ше) да съчетае ролята на разтоварения от отговорности главен церемониал-майстор в държавата, с тази на истинския властник . Тогава заложи на по-сигурното и безопасното премиерско всевластие като щит срещу евентуално съдебно преследване (той си знае най-добре за какво).

Само че миналият път, както написах в “Премиер на РъБъ” през 2013 г., неговият министър Росен Плевнелиев му е отказал през септември 2011 г. да го замества като премиер, за да може августейшият да се настани удобно в президентското кресло и да управлява България по подобие на своя приятел Георги Първанов – без конституционни правомощия, но чрез подставените си лица. Номинирайки при това положение Плевнелиев за президент, Борисов си остана премиер по принуда през 2011 г.

Година и половина по-късно, през февруари 2013 г., на августейшия му се наложи да скача от потъващия кораб на едноличното управление, претоварен от преяждането му с власт. Дали си е взел поука от това неблагополучие или и в това отношение ще повтори себе си?

Това дори и августейшият сам не знае още. Има август за размисъл преди неговите поданици да бъдат осведомени за резултата от колебанията му – дали ще им бъде позволено да го изберат (и) за президент или да го изтърпят до следващото му падане за дузпа, което винаги може да повтори при липсата на съдия в лицето на независими медии, опозиция, организарана гражданска съпротива и прочее коригиращи всевластието му фактори, присъщи само на демократичната държава.

От ivo.bg

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.