Норвежкият парадокс – премахват бензиновите коли, дават милиарди за екология, а печелят от петрол

Асошиейтед прес

Електроавтомобил се зарежда на улица в Осло. 29% от новите коли в Норвегия са електрически или хибридни. Вносът им е без мито, движат се и безплатно по магистрали. До 2025 в Норвегия не трябва да остане нито една бензинова кола. Снимка: Еко бизнес

Норвегия иска да се отърве от колите на бензин, планира да стане въглеродно неутрална до 2030 година и харчи милиарди, за да помага на бедни страни да намалят отделяните парникови газове. Същевременно търси газ и петрол още по-навътре в Северния ледовит океан.

„Знаем, че това е парадокс“, признава министърът на околната среда и климата Видар Хелгесен. „Живеехме добре от петрола и газа. Няма обаче страна в света, която да е направила повече от Норвегия, за да противодейства на петролната и газовата индустрия,“ допълва той.

Планинската скандинавска страна с население 5 милиона души е
разкъсвана между амбицията си да бъде световен лидер в борбата
срещу климатичните промени и ясната представа, че богатството й
е свързано със зависимостта на света от изкопаеми горива.
Това очевидно противоречие поразява особено силно в
Ставангер – норвежката столица на петрола.

Градът, който се намира на западното крайбрежие, е център на
офшорната нефтодобивна индустрия, която превърна Норвегия в
осмия по големина световен износител на петрол и третия
износител на природен газ. Петролният фонд на Норвегия е
най-големият държавен инвестиционен фонд в света и възлиза на
875 милиарда долара, а въглеводородите са 40 % от норвежкия
износ.

Много малко от тези изкопаеми горива обаче се използват за
вътрешни нужди. Ставангер, като останалата част от страната,
получава почти цялата си електроенергия от ВЕЦ.
Множеството автомобили на Tesla, карани от работещите в
петролния сектор по улиците на Ставангер, свидетелстват за
големите субсидии, които правителството е наляло в пазара за
електромобили. Електрическите коли са с нулево вносно мито,
данъкът върху продажбите е с една четвърт по-нисък от данъка за
обикновените автомобили, а повечето пътища са безплатни.

Около 29 % от новите автомобили, продадени в Норвегия са
електрически или хибридни. През юни правителството постави целта
до 2025 година такива да бъдат 100 % от колите.

Видар Хелгесен казва, че примерът на Норвегия се
разпространява по целия свят, а някога скептично настроените
автомобилопроизводители инвестират в „зелени“ технологии и
ускоряват отказа си от въглеводороди.

През юни депутатите наложиха ангажимента Норвегия да стане
въглеродно неутрална до 2030 година или около 20 години преди
планираното.

Освен това Норвегия е сред най-щедрите донори по
международни инициативи за опазване на тропическите гори, които
помагат в борбата с климатичните промени като абсорбират част от
задържащия топлината въглероден диоксид, отделян при изгарянето
на изкопаеми горива.

Страната вече е изхарчила 1 милиард долара за спасяване на
дървета в Бразилия и се е ангажирала да изразходва до 350
милиона долара годишно за опазване на дървета на места като
Индонезия и Гвиана.

Норвегия обаче е обвинявана в лицемерие спрямо защитата на
околната среда, защото парадира в чужбина с екологичните си
проекти, а същевременно позволява на местната петролна и газова
промишленост да отделя още по-големи количества въглерод в
атмосферата. Плановете за въглеродна неутралност включват
купуване на въглеродни кредити, за да се подпомогне намаляването
на вредните емисии в чужбина.

Всъщност Норвегия е сред малкото западни държави, които
отчетоха повишение на въглеродните си емисии през 2015 година.
Това се дължи главно на факта, че е необходима още повече
енергия, за да бъдат достигнати изчерпващите се запаси на
старите норвежки находища в Северно море.

Норвежка платформа за добив на нефт в Северно море. Снимка: Хансен хидро

„Планът винаги е бил да се купуват въглеродни кредити, които
като страна да ни позволят да продължим да замърсяваме“, посочи
Ларс Халтбрекен, председател на норвежкото подразделение на
природозащитната група „Приятели на земята“.
„Ето защо сме на мнение, че въглеродната неутралност не е
най-важният фактор в борбата в климатичните промени. Това не ни
принуждава да намалим вредните емисии тук в Норвегия,“ допълва
той.

По-строга схема на ЕС ще определи целите за намаляване на
вредните емисии през идните две години. Норвегия, която не е
член на ЕС, обаче ще може да търгува с въглеродни кредити с
европейските си съседи, за да достигне квотата си за намаляване
на вредните газове.

Същевременно природозащитниците са разгневени заради
разрешителните за проучвания, дадени през май на 13 компании, за
да правят сондажи в нов район в норвежката част на Арктика.

Според критици технологията за безопасни проучвания в толкова
отдалечени райони не е тествана както трябва, а спадащите цени
правят арктическия петрол прекалено скъп без големите норвежки
субсидии. Компаниите плащат 78% данък върху въглеводородите,
които добиват в норвежки води, но могат да поискат да им бъде
възстановена същата сума от разходите за проучвания.

„Изцяло приемаме това като субсидия“, посочи Елен Висет,
политически съветник в природозащитната организация Белона.
Тя отбелязва, че Баренцово море, което е разположено северно
от Норвегия, вече е сред най-скъпите места за добив на петрол.

„Цената и рискът го правят нерентабилен. Норвежкото
правителство обаче сериозно подкрепя петролната и газовата
промишленост. Петролните компании не поемат значителен риск, но
положителният ефект за тях е огромен“, подчертава Висет.

Норвежката държавна петролна компания Statoil получи
най-големия дял права за проучвания при последния кръг за даване
на лицензи. Chevron и ConoccoPhillips също си осигуриха
разрешителни.

През юни Норвегия стана една от първите страни, които
ратифицираха споразумението за климата, договорено миналата
година в Париж, чиято цел е глобалното затопляне да бъде
ограничено до 2 градуса спрямо периода преди индустриалната
революция.

Според Халтбрекен всеки принос на Норвегия към изпълнението
на тази цел, който не включва намаляване на петрола и газа, е
безсмислен.

Видар Хелгесен не е съгласен.
„Живеем във време на огромна енергийна трансформация“,
посочва той.
„Искаме да играем роля в електрификацията, в енергията от
биогорива, във водната енергия или в други „зелени“ енергии.
Норвегия обаче има най-чистите въглеводороди в света. И докато
светът се нуждае от петрол и газ, ние ще го снабдяваме“, заяви
министърът.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.