Плашещ отговор на Запада след опита за преврат в Турция

Военни патрули в Истанбул. Любителска снимка от туитър.

Мразя теориите на конспирацията; те не само показват ограниченост, но и пречат на здравия разум и прокарват път към опасните води на ксенофобията, антисемитизма и параноята. За съжаление, те са много популярни в наши дни, особено в мюсюлманските страни, и разпалват пламъците на антизападни настроения, като подкрепят националистическата авторитарна политика. Ето защо аз съм отколешен критик на конспиративния манталитет в Турция и съм писала надълго и нашироко за този погрешен начин на мислене.

Въпреки това трябва да призная, че дори аз започнах да възприемам като не съвсем безпочвени подозренията за „американска или западна подкрепа за опита за преврат“. Не казвам, че съм от онези, които директно обвиняват САЩ, че заговорничат срещу Турция, но намирам реакцията на САЩ и Запада по отношение на опита за преврат в Турция за крайно проблематична.

Преди всичко западните правителства и медии от самото начало не осъдиха решително опита за преврат. Напротив, международните телевизионни канали съобщиха за новината, едва ли не със съжалителен тон в подкрепа на метежниците. Нещо повече, някои почти оправдаха действията им, твърдейки, че армията може
да е реагирала срещу „неспособността на правителството в борбата срещу ИДИЛ“. После пък някои започнаха да внушават, че всичко това може да е постановка на президента Реджеп Тайип Ердоган,
която той да използва като претекст, за да разшири правомощията си. Накрая някои започнаха да изразяват скептицизъм във връзка с ролята на гюленистите в преврата.

Дори и все още да има някои неясни аспекти в цялата
афера, които заслужават скептицизъм, и въпреки възможността
превратът да бъде използван за опит за щателна чистка, не е
рационално да се съсредоточаваш повече върху неубедителната
история, че Ердоган сам е организирал всичко това, вместо върху
по-убедителната, че е било опит срещу него и че заговорниците са
най-вероятно гюленисти, като се има предвид, че борбата между
тях и Ердоган става все по-мръсна.

В крайна сметка САЩ може и да не одобряват искането на
правителството за екстрадицията на Гюлен без евентуален съдебен
процес да е доказал ролята му в преврата, но е нещо съвсем
различно да изкарваш Гюлен набожен човек, който живее мирно и
тихо в САЩ, или суфист, който няма нищо общо с турската
политика.

Накрая, на нас ни е известна манията на САЩ и Запада да
действат срещу авторитарните националистически лидери в други
държави или чрез директна интервенция, или чрез неформално или
мъгляво вмешателство. Надявам се, че подобен кръг в някое
западно правителство, или особено в разузнавателните агенции, не
е открило възможност да опита нещо сходно и по отношение на
Ердоган, намесвайки се в неговия конфликт с Гюлен. Аз съм голям
критик на Ердоган, на неговата партия и на политиките му и бях
първата сред всички демократи, която още през 2009 г. изрази
безпокойства за авторитарния уклон в Турция. Аз съм човек,
платил висока цена като опонент на авторитарната политика и
политиката за кюрдите, но никога не ми е хрумвало да се променя,
макар и сблъсквайки се с всякакъв род заплахи. Ето защо не се
безпокоя, че ще ми бъде лепнат етикет на апологет на Ердоган
заради това, че защитавам неговата цивилна власт срещу всеки
един преврат или заговор, но пък изпитвам негодувание заради
западните медии, съсредоточени повече от всичко върху това да го
представят като единственото чудовище, отговорно за всяка
злина.

Нещо повече, отразяването в последно време на нещата в
Турция е несправедливо по отношение на гражданското общество и
опозицията и изглежда подценява демократичния динамизъм в
страната. Мисля, че заслужава похвала фактът, че мнозинството от
народа и цялата опозиция, въпреки политическата поляризация на
страната, се обединиха в реакцията срещу недемократичния опит.
Ако нашите западни партньори и приятели искат да
подкрепят демокрацията в Турция, те би следвало да подкрепят
общия дух срещу преврата и помирителното поведение в последно
време на Ердоган и неговата партия, вместо да провалят
възможността, като тласкат Турция към антизападни,
националистически и авторитарни настроения.

Разбира се, аз съм разтревожена от възможността за
напредване на авторитаризма. Разбира се, знам, че бъдещето е все
още несигурно и мрачно. Разбира се, не съм убедена, че Ердоган
и неговата партия реагират или ще реагират по най-демократичен
начин. И разбира се, съм много притеснена от лова на вещици, тъй
като имам приятели и познати сред арестуваните журналисти.
Накратко, изобщо не съм голям оптимист. Но все пак съм
по-уплашена от възможността политиката на Запада да бъде
формирана от манията по Ердоган, вместо от всичко останало.
Знаем какво се случва в други страни, ако политиката на
Запада е формирана от решимостта му да се отърве от
националистически или авторитарен лидер. Всичките са народи,
раздирани от войни, хванали се един друг за гърлото, да не дава
Бог!

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.