Турски творци се опитват да оцелеят в бурята

Франс прес

Кът от „Музея на невинността“ по романа на Орхан Памук в Истанбул. Снимки: Невена Борисова

Разтърсени от атентатите, посегателствата върху свободата на словото и опит за преврат, последван от безмилостни чистки, творци в Истанбул отказват да се предадат на страха и безверието.

„Перлата на Босфора“, превърнала се в годините след 2010 г. в оживено средище за съвременното изкуство, „не изглежда вече като „мечтано място“ и ние ще бъдем изолирани“, казва пред АФП Васиф Кортун, директор на САЛТ /SALT/, важен частен център за изкуство, открит през 2012 г. в квартал Галата в европейската част на града.

„По-рано поне веднъж в месеца куратори или творци от чужбина идваха да се срещат с мен. Тази година не съм видяла почти никого“, потвърждава представителка на творческите среди
от Истанбул, която се безпокои от трудностите за младите турци да пробият на международната сцена.

Атентатите, подновяването на войната с кюрдите и
опасенията от втвърдяване на режима на ислямо-консервативния
президент Реджеп Тайип Ердоган се отразяват сериозно.
„Това е страна, в която става трудно да се живее,
особено за хората на изкуството, които имат нужда от свобода на
изразяване“, подчертава Кортун, бивш директор на музей в Ню Йорк
и неуморим инициатор на обмен между турски и чуждестранни
творци.

САЛТ с неговото кино, богата медиатека и неговите
творчески ателиета предлага „глътка кислород“, според мнението
на много студенти, които говорят за „надигане на
нетолерантност“, специално от страна на привърженици на властта.
Съвременните творци, интервюирани от АФП, и Васиф Кортун
са обаче единодушни в радостта си от провала на преврата срещу
Ердоган на 15 юли.

„Не искам никога повече пуч в тази страна!“, казва Пънар
Йогренджи, художничка и писателка, която е видяла „опасните и
пагубни последици“ на военния преврат от 1980 г.
Васиф Кортун също осъжда „опасния“ характер на
движението на Фетхуллах Гюлен , проповедника в изгнание, когото
Анкара обвинява, че стои зад опита за преврат.

Но масовите чистки, които са в ход – над 10 000 души в
предварителен арест, включително журналисти, карат творците да
се опасяват от една атмосфера, станала твърде потискаща след
подновяването на войната с бунтовниците от Кюрдската
работническа партия /ПКК/ през юли 2015 г.

Един ден един полицай в цивилни дрехи се появи на една
прожекция, за да изрази възмущение, че се показва филм за
кюрдите. „Това не е забранено“, му отговорил Кортун. Вечерта той
бил предупреден по телефона: „ако продължавате да показвате
този род неща, ще си имате проблеми“.

През януари над 1200 интелектуалци и творци подписаха
„петиция за мир“, осъждаща насилията на армията при операциите й
срещу кюрдите.
Обвинени в „предателство“ от президента Ердоган, много
от тях са съдебно преследвани и загубиха преподавателските си
места. „Нашето пространство за изразяване е все по-тясно“,
споделя пред АФП една от преследваните представителки на
творческите среди, пожелала анонимност.

Демонстрациите в защита на парка Гези в Истанбул обаче
бяха породили надежда, обединявайки хиляди хора, увлечени от
мисъл за околната среда, солидарната икономика и доброто
управление, преди властта грубо да смаже това движение.

„Да се мисли, че всичко се влоши изведнъж след този
осуетен преврат, е погрешно, Турция имаше вече сериозни проблеми
със свободата на словото преди това, тя хвърляше в затвора
журналисти, правозащитници“, отбелязва художникът Назъм Дикбаш,
който е превел Орхан Памук на английски и Набоков на турски.
Макар държавата почти да не финансира съвременното
изкуство, тези творци живят „в несигурност“, но не искат да се
предадат.

САЛТ си представя да функционира по „модела на
манастир“, стоейки настрана, за да развива нови идеи в едно
общество, станало по-агресивно.
„Ние оцеляхме при още по-тежки условия“, казва
представителка на творческите среди, която се обявява за
продължаване на колективите, създадени с цел организиране на
дебати, справедлива търговия и изложби.

Това е Истанбул, скрит от кадрите на пуча и атентатите,
този на продавачите на грамофонни плочи и на галериите в
Бейоглу, на стените, покрити с графити, на терасите, където
хората се събират на чаша бира под книжни цветни фенери.
„Да не се оплакваме, да творим!“, казва Назъм Дикбаш.
„Произведения на изкуството, които биха могли да
изглеждат без връзка с това, което преживяваме, ще донесат нещо
позитивно, вместо страха, стагнацията и разделението“, добавя
той.

Пънар Йогренджи се обявява за нови форми на
изразяване. „Турското изкуство отправя толкова директни
послания. Ние трябва да използваме метафори. Може би трябва да
се измислят басни, те не могат да обвинят една басня“, казва тя.

БТА

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.