САЩ: Демократи и републиканци разменят традиционните си роли

Ройтерс

След 50 години либералите не са вече в отбранителна позиция. Партията измина дълъг път от Клинтън до Клинтън. Бившият президент Бил Клинтън поведе Демократическата партия към центъра през 1992 г. и я запази конкурентна през цялото последно десетилетие на 20 век, когато Рейгъновият консенсус все още доминираше.

След това, през 2008 г., Барак Обама издигна на власт нова, по-либерална коалиция от демократи след финансовия крах и войната в Ирак. Обама спечели Овалния кабинет два пъти и стана първият демократ след президента Франклин Д. Рузвелт, постигнал това. Сега демократите проявиха забележителна увереност, като изготвиха най-либералната платформа в историята на партията.

Предизборната платформа заклеймява смъртното наказание, призовава за мерки за ограничаване на „алчността, безразсъдството и противозаконното поведение“ на Уолстрийт. Тя обещава разширяване на социалното осигуряване, увеличение на минималната заплата над два пъти, очертава възможност за гражданство на незаконни имигранти и настоява за по-стриктни закони за оръжията.

В речта, в която прие да бъде кандидат на Демократическата
партия за президент, Хилари Клинтън обеща безплатно обучение в
колеж за средната класа, реформа на наказателното право,
най-голямата инвестиция в откриване на нови работни места след
Втората световна война. Тя обеща да накара „Уолстрийт,
корпорациите и супербогаташите“ да платят толкова данъци,
колкото е справедливо. Клинтън обаче не каза и дума за
федералния дефицит или за националния дълг.

Губернаторът на Калифорния Джери Браун, който се изправи
срещу Бил Клинтън на първичните избори през 1992 г., каза, че
демократите днес „искат по-голяма намеса на правителството в
името на повече справедливост. Никой няма да каже, че
правителството е проблемът, а не решението“.

Какво тласка демократите наляво? Три неща:

Първо, страната се промени демографски и идеологически.
Коалицията за Нова Америка, която дойде на власт през 2008 г. с
Обама – малцинства, работещи жени, гейове, имигранти, млади
хора, образовани професионалисти, нерелигиозни хора – продължи
да нараства по брой и да трупа самочувствие. Мнозинството
демократи описват себе си като либерали. По обществени въпроси
като правата на гейовете и абортите, либералите днес са равни по
брой на консерваторите.

Второ, резките икономически промени – глобализацията и
голямата рецесия – породиха популистки реакции. При
републиканците тези реакции се материализираха основно под
формата на десен социален популизъм, като враждебността към
нелегалните имигранти, която зарежда с енергия кампанията на
Доналд Тръмп.

При демократите реакцията дойде главно под формата на ляв
икономически популизъм като гнева срещу Уолстрийт, дал криле на
кампанията на сенатора Бърни Сандърс. И при двете партии се
наблюдава все по-голяма враждебност към търговията зад граница.
Трето, номинирането на Тръмп открои грозното лице на
нетолерантността и фанатизма в Републиканската партия – лице,
което от 1968 г. републиканците до голяма степен прикриваха.
Тръмп опетни десницата с клеймото на расизма и ксенофобията и
сплотява либералите да се явят дружно пред урните през ноември и
да гласуват против него.

Демократите използват открилата се възможност да заемат
ниша, която на времето бе използвана от републиканците:
американизмът. „Мисля, че се опитват да станат партията на
патриотизма… партията, която обича Америка, която е горда с
Америка, която брани Америка“, каза бивш сътрудник на президента
Джордж Уокър Буш в интервю за в. „Ню Йорк таймс“.

Когато малка група делегати на Сандърс започна да крещи на
бившия министър на отбраната Леон Панета „Не искаме повече
война!“, поддръжниците на Клинтън ги надвикаха със скандирания
„Ю Ес Ей! Ю Ес Ей!“. Обикновено такива скандирания се чуват от
млади консерватори на митинги на десницата.

Това, което днес обединява Демократическата партия, е
ангажиментът към разнообразието и включването. Републиканците го
наричат „политическа коректност“, но то се превърна в кауза на
коалицията за Нова Америка и е перфектно изразено в мотото на
Клинтъновата кампания „Заедно сме по-силни“.

Тръмп наля вода в мелницата на демократите, когато прикани
руснаците да хакнат имейлите на неговия опонент и когато
разкритикува мюсюлманка, загубила във войната в Ирак сина си,
загинал в опит да защити свои колеги от армията. Какво
по-неамериканско от това?

Ядрото поддръжници на Тръмп са бели американци от
работническата класа. Те са въплъщението на Стара Америка.
Тяхното влияние и дял като част от електората се топят, но
остават съществени в ключови „колебаещи се“ щати като
Пенсилвания, Охайо, Мичиган и Уисконсин. Тези щати са бойните
полета на тазгодишните президентски избори.

Партиите разменят традиционните си роли – републиканският
национален конгрес излъчваше гняв и недоволство, а демократите
предпочетоха да са изразители на надежда и оптимизъм.

Републиканците, изглежда, са по-близо до общественото
настроение. „Нашият конгрес е свикан в кризисен момент за
страната ни“, каза Тръмп. „Нападенията срещу нашата полиция и
тероризмът в нашите градове заплашва самия ни начин на живот“.
Според проучване на „Галъп“ 82 процента от американците казват,
че са недоволни от развитието на нещата в САЩ.

Но в трудни времена гласоподавателите често гласуват за
кандидати, които предлагат надежда и оптимизъм. Да вземем за
пример 1980 г., когато бяха настанали трудни времена – растяща
инфлация, енергиен недостиг, заложническа криза. Роналд Рейгън
призова избирателите да възродят американския дух и отново да
отстояват своите цели. Лоши времена бяха настанали и през 1992
година. Клинтън каза: „Още вярвам, че има място, наречено
Надежда“.

През 2008 г. САЩ затънаха в икономическа депресия. Обама
каза: „Тези избори са нашата възможност да запазим жива
американската мечта“.

Демократите се движат рязко към лявата идеология, но
едновременно с това възприемат стилове и образи, които бяха
присъщи за консерваторите. Консултант на Републиканската партия
неотдавна похвали демократите, че успешно са заговорили на
републиканския език, изтъквайки се като уникални и патриотично
настроени.
Или както Тръмп обича да казва: „Тук става нещо“.
Демократите дефинират разнообразието и включването като новия
американизъм.

Това е умела и обещаваща стратегия, особено когато Тръмп
става новото лице на Републиканската партия.
Демократите също се нуждаят от ново лице. Клинтън е в
обществения живот вече близо 40 години. Конгресът от миналата
седмица бе опит да й се придаде нов облик на прогресист.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.