Пловдив краде фестивали, не може да измисли нищо като столица на културата

Не дай си Боже някой като Кристо да направи нещо в града, той не може да го поеме

Пловдивският арт квартал „Капана“. Снимка: лична фейсбук страница

„Пловдив „открадна” най-престижния рекламен фест“ (заглавието е на podtepeto.com) – тази новина ме провокира да напиша следващите редове.
Става въпрос за ФАРА, който традиционно се повеждаше в Албена, а тази година ще е в Пловдив (бел. ред.. – това е фестивал на рекламните и пиар агенциии). Всичко изглежда ОК, но всъщност нищо не е, защото показва начините на мислене, когато се развива културен продукт (въпреки че някои биха казали, че този фестивал няма нищо общо с културата, нищо че презентира успешно един голям дял от творческите индустрии).

Накратко ФАРА обявява местенето и датите си месец преди изданието, Пловдив не е в състояние да измисли нищо и съответно краде фестивали, а Албена губи традиционно издание (вероятно заради лош мениджмънт). От тази ситуация никой не печели, защото за един фестивал местенето винаги е крачка в страни, особено месец  преди това.

След 2019 Пловдив ще изгуби всичко

и ще остане периферен град в културно отношение, тъй като сме на прага на 2017 и градът нищо не е измислил, а откраднатите формати ще се върнат по местата си. А Албена губи добри приходи във време, в което сезонът е приключил.

И все пак за ФАРА и донякъде за Пловдив това местене не е лишено от логика. ФАРА е успешен фестивал с традиции и решава много проблеми в индустрията, която представя. От маркетингова гледна точка преместването на фестивала показва колко е развит, успешен и ценен. Пловдив също имаше нужда от него, защото след две години градът ще е европейска столица на културата и има нужда бизнесът да инвестира в града. Въпросът е защо Пловдив не успя да го привлече още при обявяването му за културна столица през 2014 г. и защо за две години не разви компания от опитни търговци, които директно да представят на бизнеса всички възможности за инвестиране в града – както в инфраструктурни, така и културни продукти? В този момент вече е късно и изглежда като отчаян ход на Пловдив да спаси поне малко проекта си за европейска столица на културата, след като проспаха две години след избирането им.

С тези думи искам да кажа, че преместването на ФАРА в Пловдив е добра отправна точка, в която може да се види как функционира културата в България и каква отговорност има градът да промени представите на хората какво представлява съвременната култура. А тя е съвкупност от инфраструктора, бизнес и идеи. Затова малко предистория.

През 2012 година Пловдив

беше периферен град в културно отношение

За две години това се промени. За да искаш да направиш нещо, което да бъде тренд в културно отношение, то трябва да се случи или да започне да се случва в града. В Пловдив изцяло се промени градската среда и в момента има много места, около които всеки може да позиционира своя продукт: като започнем от Цар Симеоновата градина и Пеещите фонтани, минем през Главната, Римския стадион, Капана, Античния театър, Тепетата и стигнем дори до Гребната база. Това бяха важни предпоставки за развитие, които в Пловдив осъзнаха. Защото няма фестивал или културно събитие по света, което да не се съобразява с градската среда. Публиката винаги иска едно нещо и то няма да се промени. А то е да се потопи в една по-различна атмосфера, да изживее нещо уникално, което не ти се случва в ежедневието. Това е най-важният фактор, който определя нейното решение. Или накратко казано: Пловдив не изпусна базисните неща в развитието на този сектор. Но до тук.

След като бяха свършени тези неща, градът заспа за дълго. Изпадна в препирни кой какво да прави и доведе дебата за култура до нивото на токшоу за проблемите на попфолка, като не искам да влизам в детайли. Общината от своя страна не показва, че може да управлява културните процеси (особено след смяната на заместник-кмета по култура). Фрапантно е как в първите две седмици на юни тази година се струпаха поне 10 фестивала и мероприятия. По този начин медиите не знаят кое е приоритет, Общината се паникьосва, защото не знае кой фестивал на коя локация да се проведе, бизнесът си губи фокуса къде да се позиционира, а публиката е разпокъсана и не знае къде да отиде и дали няма да изпусне нещо.

И на целия този хаос хората

в града изпаднаха в заблуда,

че е започнало да се води невероятен културен живот, който в сравнение с този в София е около два, три пъти по-малък, а в сравнение с градове като Нови Сад, Сърбия и много други в Румъния (нарочно давам примери от съседни държави) е незначителен.

Но да погледнем перспективата на посетителя на града в началото на юни месец. Ако си решил в последния момент да посетиш някой от фестивалите тогава, ще си истински късметлия ако успееш да си намериш хотел. Обслужването в него е много вероятно да не ти хареса, тъй като не отговаря на нивото, което очакваш и на цената, на която е. По време на фестивала трябва да се редиш на огромни опашки, за да си купиш бира, тъй като общината трудно издава разрешения за точки на продажба, а в определени локации, пригодени за фестивали, дори е забранено (в някои случаи това се отнася и до химически тоалетни). А след като мине мероприятието, на което си, вероятно няма да можеш да вечеряш, защото повечето ресторанти затварят в 22:00 часа. И всъщност ти много трудно можеш да се потопиш в атмосфера, която отговаря на фестивална, тъй като през целия ден има малки неща, които те дразнят.

И тук се връщаме на бизнеса. Пловдив явно не се показа като узрял град, който може да управлява културните процеси. Да създава предпоставки за бизнес, защото не е провел открит диалог с нито един собственик на търговски обект, хотел, ресторант и пр. В развитите страни тези субекти дори подпомагат и фестивали чрез различни финансови и нефинансови инструменти. Очевидно не е проведен и диалог с бизнеса да инвестира. Или ако е проведен, е сгрешен изначално. И най-голямата грешка – не създаде нито един собствен културен продукт и не подпомогна нито един от форматите, заради които хората идваха в града. Загърби цели фестивали, които се родиха в Пловдив, за да привлича нови.

Понеже напоследък са модерни „Плаващите кейове“ на Кристо в езерото Изео. Представете си, ако някой в Пловдив прояви смелост и създаде подобен продукт на Гребната база и се изсипят 1,5 млн. души. Дори наполовината на това. След всичко, което изредих като преспектива на посетител, дали градът е подготвен да генерира дневни обороти от 4.2 млн. евро. Защото бизнесът около езерото Изео е инкасирал 88 111 000 евро, от които 76.5% са фактурирани в резултат на пряка връзка със събитието.

Т.е. развитието на градската среда в модерния свят минава през


създаване, а не чрез „кражба“

на културни продукти. И не е случаен фактът, че Пловдив се свързва най-вече с  „Нощта на музеите“, „Капана фест“ и “Street masters” (фестивали, които имат потенциал да останат и след 2019), защото това са продукти създавани и мислени за средата на Пловдив. Продукт, който е създаван в друг град винаги ще има период на преосмисляне и понякога това трае години.

Пловдив създаде Капана като арт квартал, но до този момент не е привлякъл нито една от модерните творчески индустрии. Пловдив има уникално наследство като Тютюневия град с уникална архитектура, която е била новаторска в световен мащаб за времето си, но не използва нищо от нея. Пловдив има мултикултурна общност, богатство, което не използва. Примерите са много. Въпросът е дали Пловдив ще има смелостта да създаде нещо, което да остане и след 2019. Фестивален комплекс около Гребната база е решение, в което би трябвало да се инвестира, защото то гарантира устойчивост и продължаващ интерес от компании, коитоще искат да развиват културни продукти в града. Ако нямаш такъв, а вече е късно за него, то най-вероятно ще привличаш формати до момента, в който вече няма да имаш средствата да ги поддържаш.

В краткосрочен план (до 2019) всичко ще изглежда страхотно. В дългосрочен – след годината, в която Пловдив ще е Европейска столица на културата всичко ще изглежда така, както е било през 2012 и едва ли би имало смисъл от това домакинство, а проблемите пред града ще са огромни.

Проектът „Европейска столица на културата“ е сложен и не са много хората, които го разбират в дълбочина. И все пак Пловдив има изход: инвестиции във формати, свързани с градската среда, защото на този етап, това е единственото нещо, което може да го отличи. Защото Пловдив няма зали, изостава с изграждане на инфраструктура, инвестира се предимно в районите около Главната и вероятно ефектите от 2019 ще са нищожни. А до тогава остават две години и половина. Много малко време, а много беше загубено. Поне това да не се прахоса.

––- ––
* Александър Митов e специалист в промотирането и организацията на концерти и фестивали в България и чужбина. Профилиран е в областта на уличната култура и движението на артисти от този жанр по цял свят.
Основал е една от трите най-големи бийтбокс промоутърски компании в света. Разработва в екип с Александър Деянов – SkilleR и Димитър Божилов – Мако най-големия фестивал за улична култура в България Street masters. Има проведени четири издания на фестивала Street masters, две Европейски първенства по Бийтбокс и едно по Брейкденс.

Заглавието на статията е на e-vestnik.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.