Ердоган видя в неуспелия преврат шанс да измести Ататюрк

Ердоган със съпругата си на грандиозните тържества за 563 г. от завземането на Константинопол. Снимка: от тв екрана

Президентът Реджеп Тайип Ердоган винаги е имал амбиции да надмине Мустафа Кемал Ататюрк, основателя на съвременна Турция, като най-важната фигура в страната. Сега, един провален преврат може да му позволи окончателно да стори това.

Години наред Ердоган, ислямист, празнуваше великите моменти на османското минало, когато Истанбул бе седалището на ислямския халифат и подценяваше светската история на Турция,
установена от Ататюрк.

С провалилия се преврат миналия месец, сега той има своя история и пропагандира своите собствени събития и символи, без да губи време, за да циментира тази история в националното съзнание.

Мостът на Босфора, който бе превзет от войници ренегати,
бе преименуван в памет на гражданите, които бяха убити там.
Площад в Анкара, окупиран от танкове, когато военните се
опитаха да завземат властта, получи ново име като символ на
демокрацията. Названията на много улици бяха променени в чест на
онези, които загинаха, защитавайки правителството.

Проправителствените медии публикуваха дебели издания за
преврата, прославяйки жертвите като национални герои, а
държавната телевизия прави документален филм. Планират се статуи
и паметници и следващият 15 юли, първата годишнина от неуспелия
преврат, ще бъде национален празник.

Конспираторите също имат своето място. Далеч в
предградията на азиатската част на Истанбул, на покрита с чакъл
земя близо до приют за кучета, са изкопани гробове за падналите
заговорници на преврата в т.нар. „гробище за предатели“.

Всичко това се случи едва за три седмици. Целта на
Ердоган е не само да гарантира, че нищо няма да бъде изгубено за
историята, но също и че тази последна глава в турската история
до голяма степен ще бъде притежавана от неговите ислямистки
поддръжници. Правейки това, казват историци и анализатори, той
намери възможност да ознаменува това, което отдавна нарича „Нова
Турция“. Модерна страна, която подчертава исляма и се е
откъснала от светското си минало.

Керем Йоктем, турски историк в университета в Грац,
Австрия, описа това като „история за ислямската защита на
демокрацията“. Историята е за героична защита в името на
исляма, срещу външни сили, включително САЩ, за които Ердоган и
други мрачно намекнаха, че може би са били замесени в
конспирацията за преврата. Но тук има уловка. Според Ердоган
превратът е бил воден не от стария светски елит, а от
последователи на Фетхуллах Гюлен, мюсюлмански проповедник, който
оглавява друго ислямистко движение и живее в самоналожено
изгнание в Пенсилвания. В някои правителствени вестници дори се
заговори за превръщането на къщата от детството на Гюлен в
публична тоалетна. Опитът за преврат и това как той бе провален
от тълпите поддръжници на Ердоган и дори от някои привърженици
на светския ред, които наводниха улиците, за да се
противопоставят на войниците, вече е наричан „втората война за
независимост на Турция“.

Първата, водена от Ататюрк, последва рухването на
Османската империя в края на Първата световна война и бе в
центъра на изграждането на турската идентичност, фокусирана
върху светски и националистически принципи.

Правителството на Партията на справедливостта и
развитието вече търсеше нови събития, които да отбележат това,
което те определят като нова Турция, заяви Есра Йозюрек,
ръководителка на програмата за турски проучвания в Лондонското
училище по икономика. Президентът Ердоган каза, че не смята, че
честванията на Турската република отразяват цялата турска,
османска и мюсюлманска история, върху която според него се строи
нова Турция, каза тя. Под управлението на Ердоган
правителството разгневи светските турци, като отмени няколко
празника в чест на Ататюрк, мотивирайки се с различни причини
като миньорски инцидент и земетресение, докато същевременно
отбеляза исторически османски битки и рождения ден на пророка
Мохамед. Превратът обаче представлява перфектното голямо събитие
със светци и голяма народна подкрепа, заяви Йозюрек.

Сега, казва Йоктем, Ердоган се опитва да създаде нова
история за турската ислямска идентичност, която отива отвъд
онова, което Ататюрк е построил. Други анализатори са на
мнение, че Ердоган използва преврата преди всичко, за да
създаде основополагащ мит на ислямистка Турция.

Главното послание сега е, че Турция е за ислямистите,
макар че Ердоган направи опит да обедини страната, протягайки
ръка към някои от традиционните си съперници, главно турците
секуларисти и националисти, отказвайки се от съдебните дела,
които е завел срещу тях и канейки ги на митинги.

Ердоган, който някога бе пратен в затвора от светския
елит заради публично рецитиране на религиозно стихотворение, се
изкачи на власт през 2003 г. като гласа на вярващите маси на
Турция. Той даде власт на цяла класа хора, които в миналото бяха
третирани като граждани втора ръка, и им внуши, че тяхната дума
има значение за делата на страната.

След неуспелия преврат той им даде нещо още по-голямо:
усещане, че те, вслушвайки се в неговия призив и в призивите на
мюеззините от джамиите да въстанат в защита на правителството,
са спасили страната, точно както Ататюрк след Първата световна
война.

Нощ след нощ след опита за пуч поддръжниците на Ердоган,
при насърчаване от негова страна, се събират на площад Таксим в
центъра на Истанбул, за да празнуват, че са спасили страната.
Гърми музика от османско време, а търговци продават турски
знамена и тениски с лика на Ердоган и резени диня. За да се
улесни присъствието на хората, общественият транспорт е
безплатен.

Площад Таксим в миналото бе свързван със секуларистки
движения – от събиранията на социални и професионални сдружения
през 60-те години на 20 в. до антиправителствените демонстрации
преди три години, започнали като протест срещу план за
преустройство на парка Гези. Големите митинги на поддръжници на
Ердоган на площада през последните три седмици се превръщат в
мощен символ на това, че ислямистите си възвръщат обществените
пространства на Истанбул, казва Йоктем.

Масовият митинг, организиран от Ердоган в неделя в
Истанбул под наслов „Демокрация и мъченици“, на който
присъстваха и две опозиционни сили, бе убедителна демонстрация
на единство. Съвсем ясно обаче беше кой именно е честван. На
плакати ликът на Ердоган се виждаше редом до този на Ататюрк, а
самият Ердоган пристигна с хеликоптер и бе представен като
„върховния главнокомандващ“.

„Ние сега сме войниците на тази страна“, каза Осман
Бозоглу, 34-годишен поддръжник на Ердоган, който продаваше
турски знамена на митинга. „Това бе втора война за независимост
и ние победихме! Бихме го направили отново“.

Турската телевизия излъчи цял поток истории за
героичните действия в нощта на преврата, а една от
най-забележителните бе тази на сержант Йомер Халисдемир, който
според твърденията прострелял и убил подкрепящ преврата генерал,
преди да се самоубие.

„Получаваме истории точно както при войната за
независимост“, казва Аслъ Айдънташбаш, турска журналистка и
анализаторка. „Личните истории на убитите“.

Личната история на Ердоган от нощта на преврата, когато
той на косъм се спасил, бягайки от хотел малко преди да
пристигнат метежниците, за да го убият или отвлекат, вече се
сравнява с известната история на Ататюрк, който по време на
битката при Галиполи както се твърди за малко избегнал смъртта,
когато джобният му часовник отклонил куршум.

Без значение е, че тази история противоречи на
последвали информации, според които Ердоган е напуснал
крайбрежния си хотел часове преди да дойдат командосите.
Разказът за бягството на косъм вече се е запечатало в народната
памет и вероятно ще остане в историята.

„Що се отнася до създаването на митове, тези истории са
много важни във въображението на един народ“, казва Айдънташбаш.
Тя окачестви бързите усилия на правителството и неговите медии
кто упражнение по създаването на нова „национална митология“.

Айдънташбаш казва, че често й се струва, че цялата
изначална история на нейната страна е била пренаписана за
седмици. „Народът получи ново определение, а именно – хората на
улиците, отблъснали преврата в нощта на 15 юли“, добавя тя.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.