Един месец след пуча на 15 юли, Турция е променена

Франс прес

По улиците в Истанбул през нощта. Снимка: от тв репортаж

С безпрецедентно сътресение в средите на въоръжените й сили, преоценка на външната й политика и най-голямата чистка в съвременната й история, Турция преживя дълбока промяна след осуетения опит за преврат на 15 юли. За тази страна член на НАТО със 79 милиона жители, граничеща с Гърция на запад и с Иран на изток, анализаторите предричат множество промени, но остава да се види какви ще бъдат последиците от този процес за турската политика и за обществото.

Изглежда, че животът е поел отново своя ход в Истанбул и Анкара, където ужасените жители преживяха бомбардировки от изтребители и обстрел от танкове в нощта на пуча. Но огромните турски знамена, окачени на обществените сгради, присъстващите навсякъде билбордове, приветстващи провала на опита за преврат, и портретите на убитите „мъченици“ припомнят, че животът не е вече съвсем същият след проваления опит за преврат, предприет на 15 юли в 22 часа.

Заговорът, който според турските власти, е бил
организиран от Фетхуллах Гюлен, мистериозен проповедник, живеещ
в САЩ, целеше да свали от власт президента Реджеп Тайип Ердоган.
Но накрая пучистите бяха масово арестувани, което
позволи на държавния глава да направи промени, които са сред
най-значимите от създаването на турската република през 1923 г.
Превратът беше ръководен от съюзници на Гюлен в средите
на армията – институция, която е стълб на републиката. Веднага
след пуча близо половината от нейните генерали бяха арестувани и
отстранени от длъжност.

Още по-важното е, че Ердоган, който обяви извънредно
положение, постави под свой контрол и този на правителството
армията, която е извършила в миналото три успешни преврата.
„Революционен“ процес на засилване на пълномощията на
цивилните се провежда от правителството „с цел да се намали още
ролята на военните“, пишат Метин Гюрджан и Меган Джислън в
документ, публикуван от анализаторския Истанбулски политически
център.

Според изследователите властите имат отсега нататък
избора между това да продължат реформите по демократичен начин и
да властват над военните без консултации. „Турция е изправена
пред стратегически прелом“.
Чистките във всички направления, предприети след
осуетения опит за преврат, предизвикаха обвинения от Запада в
лов на вещици.
Над 81 000 държавни служители бяха уволнени, а близо 35
000 души бяха задържани.

Анкара отхвърли критиките, обвинявайки в замяна Запада,
че не демонстрира солидарност, като проправителствените медии
виждат дори замесеност на САЩ в заговора.
Отношенията между Вашингтон и Анкара биха могли да се
влошат във връзка със случая Гюлен, чието екстрадиране Турция
иска настоятелно.

Освен това кандидатурата на Турция за ЕС преживява
най-тежката криза от години във връзка с репресиите в Турция.
Австрия дори призова за спиране на преговорите за
присъединяване.
„Превратът по никакъв начин не беше тест, на който ЕС
или САЩ се провалиха. Турция е тази, която е изправена пред
теста да се преустрои по най-добрия начин“, посочва Марк
Пиерини, бивш посланик на ЕС в Анкара и изследовател в центъра
Карнеги Юръп.
Според Пиерини кампанията на Турция за хулене на Запада
ще „усложни“ нещата.

Прозападната ориентация на Турция – член на НАТО от 1952
г., беше крайъгълен камък на нейната външна политика.
Но решението на силния човек на Турция да направи в
Русия първото си посещение в чужбина след осуетения пуч, за да
се срещне с Владимир Путин с цел да обърне страницата на една
криза, предизвикана от свалянето на руски самолет, поражда
опасения, че Турция би могла да промени своя курс след опита за
преврат.

Изпитващ хладни чувства към Запада, Ердоган благодари на
руския си колега за това, че е засвидетелствал подкрепата си за
неговия режим и подновил замразеното сътрудничество между двете
страни.
„За разлика от западните лидери, Путин се възползва от
това, за да възстанови руско-турските отношения“, заяви Кемал
Киришчи от института Брукингс.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.