Зад кулисите на кримската провокация

Руски патрул в Крим. Снимка: нюзру

Според мнозина влиятелни международни наблюдатели и медии Русия не е подкрепила с убедителни доказателства своята версия за инцидента с групата „украински диверсанти“, заловени миналата седмица в Крим. Множеството несъвпадения и явни нелепости в нея
внушават, че може би става дума за провокация на Кремъл, целяща между другото да провали преговорния процес от Минск. Със сигурност е ясно засега само едно: цялата история тласна Русия в поредната фаза от милитаристката пропагандна кампания.

Точно преди тези събития центърът „Левада“ публикува данни от ново социологическо проучване, според които в Русия е спаднал напоследък интересът към украинските събития. От 2014 г. е намалял с над една трета броят на анкетираните, допускащи възможността за война с Украйна. Същевременно тройно по-малко жители на страната сериозно се страхуват от трета световна война. Руското общество дава вид, че лека-полека се успокоява, съвзема се от военната треска.

И ето, сякаш за да бъде спряна тази тенденция, в кримския град Армянск залавят „украински диверсанти“. Кремълските пропагандатори и политиците пак взеха да крещят от телевизора,
също като тийнейджъри, подстрекаващи към бой своите приятели с викове: „Насам! Бият нашите!“.

Оглеждаш се – наоколо само врагове

Кремъл вече години наред активно използва войната като
„ефикасно средство за мобилизиране на общественото съзнание в
своя подкрепа“. От руско-грузинския конфликт през 2008 г. насам
всяко ново изостряне на военното противопоставяне е помпало
рейтинга на руското ръководство и лично на Путин.

Властите не дават на хората да се отпуснат и да забравят
какво писа един известен съветски поет: „оглеждаш се – а наоколо
само врагове“. Инак гражданите може да започнат протести срещу
политиката, довела до рязък спад в техния стандарт. А докато има
„враг пред портата“, възмущението остава на заден план. Прочее
се налага да поддържат у населението мобилизационно съзнание
чрез постоянни „военни тревоги“ като историята с „украинските
диверсанти“.

„Чекистът“ знаел всичко предварително

Тази съзнателна политика изглежда е разработена в дебрите на
руските тайни служби още в началото на века. Да погледнем
примерно публикацията от онова време „Мобилизационното съзнание“
на сайта с характерното име „Чекист“. Там се твърдеше, че Русия
„е обречена на глобално противопоставяне и откъм Изтока, и
откъм Запада“. И за да отвърнем ефективно на това „смъртно
опасно предизвикателство“, трябва най-напред „да променим
съзнанието на народа“. Параноидните идеи от този род изглеждаха
навремето самодейност на чекисти, неспособни да се изтръгнат от
съветското си минало – днес обаче са станали мейнстрийм в
руската политика. Същинската им цел обаче естествено не е да
засилят борбата с митични външни заплахи, а да укрепват властта
на управляващата силова групировка.

Мобилизационно съзнание се формира чрез тотална пропаганда и
страх. Борбата с „външни врагове“ е оправдание за репресии
срещу несъгласните вътре в страната. За хората вече не е
безопасно да възразяват на властите. Последните анкети сочат, че
едва под една трета от жителите на Русия (с 8 на сто по-малко
отпреди година) са готови винаги и навсякъде да изразяват
истинското си отношение към политиката на държавното
ръководство. Едва малко над 40 процента смятат, че всички или
повечето им сънародници споделят с околните истинското си
отношение към Путин.

Пропагандата куца

Ръководството на Русия все още не успява да постигне
единство между власт и население. Сред основните причини е
фактът, че руската пропаганда куца с единия –
вътрешнополитическия крак. Населението като цяло няма доверие на
управляващия елит, що се отнася до вътрешния живот на Русия.
Само 14 на сто от жителите й смятат, че държавните лидери казват
истината за положението в страната. И над 40 на сто са убедени,
че говорейки по темата, висшите служители лъжат винаги – или
почти.

Налага се Кремъл да компенсира недоверието на хората към
вътрешната му политика, пренасочвайки вниманието им към реални
или измислени външни проблеми. За целта е необходимо периодично
да създава остри информационни поводи като последния кримски
инцидент.

При все това е налице и доста осезаемо опозиционно
малцинство, невъзприемчиво към путинската пропаганда и несклонно
да крие това (10-15 на сто по данни от допитвания). То развива
дейност в социалните мрежи, а както показа преди време
„движението на белите ленти“, при удобен случай е готово и да
излезе на улиците. Интернет анкетите неслучайно дават съвсем
различни резултати от стандартните социологически проучвания.
Три четвърти от гласувалите на сайта на радио „Ехото на Москва“
смятат например, че Русия „просто си е измислила заплахата откъм
Украйна“.

Когато войници маршируват, дори само няколко души,
неизпълняващи командите, може да разрушат целия строй. За
мобилизационното създание е опасно всяко островче на
свободомислие. В Русия все още има такива отдушници. Има и
шанс, че с разширяването на активната интернет аудитория ще се
разширяват и те, пречейки на властите изцяло да подчинят
обществото.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.