www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
сряда, 18 януари 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Ганчо Савов: Като политзатворник се сблъсках с невероятни драматични съдби

19 Август 2016

 

Ганчо Савов. Снимка: личен архив

Ганчо Савов, славист, писател, преводач и публицист, е роден 1930 г. През 1974 е осъден на 18 години затвор по обвинение в шпионаж, след като се противопоставя на сътрудничество с Държавна сигурност. От 1974 до 1985 г. е в затвора.  За него се застъпват безуспешно Аmnesty Intertnational и ПЕН-центърът на Словения. След излизането от затвора до падането на режима на Живков е в изолация, препитава се като работник, но публикува в печата под псевдоними.
От 1997 г. е преподавател в катедра „Славистика” на Великотърновския университет по южнослявянски литератури. Автор на автобиографичната книга за репресиите по време на комунизма „Капан за контри“.

– Какво бихте казали за феномена на онези хора, представящи се за дисиденти, които реално не са били подлагани на репресии?

– Това е обичайно поведение на онези безочливи хора, които при смяна на властта без всякакво участие в този процес се втурват към челните места, избутват заслужилите, грабват от ръцете им знамената, пъчат се по трибуните и гръмогласно се представят за спасители на нацията. Това поведение ни е известно при много исторически процеси, например при освобождението на България от османско владичество. До този момент те са се спотайвали и са чакали да видят от къде ще задуха новият вятър.

– Защо уж обществото ни е изморено от темата за репресиите на социализма, някой тук-там ще каже, че тя не е актуална, същевременно много хора, пострадали от истински репресии, са неизвестни?

– Не може да се каже, че обществото ни е изморено от тази тема, защото с нея изобщо не е било прекалявано и тя не е била натрапвана, тъй както по времето на социализма се правеше с темите от антифашистката борба. Тя просто се отмести от бързо развиващите се събития след ноември 1989 г. и придошлата вълна от амбиции на хората от поколенията, устремени към нов икономически, социален и политически ред загърбиха спомена за битката за демокрация, която ги е предхождала. Това бурно течение отнесе встрани и истините за пострадалите от бившия режим.

последен ден в затвора, 1985 г., предаване на личните вещи. Снимка: личен архив

– Помните ли душевното си състояние и мисли след издаването на присъдата?

– При такова екстремно състояние силите и слабостите на всеки човек по някакъв начин кристализират. По-късно той установява, че просто не е познавал себе си достатъчно добре. След арестуването ми не можех да си представя, че мога да бъда толкова издържлив, а се оказа, че мога. Дори когато ми прочетоха присъдата, приех това сравнително спокойно, докато виждах как други се сриваха психически. Като ме върнаха от съда в затвора, изведнъж почувствах, че съм  страшно огладнял и първата ми грижа беше да се нахраня… Постепенно започнах да гледам на дългата си присъда и на престоя си зад решетките все по-философски и понеже нямах чувството, че съм извършил престъпно деяние (както се оказа много по-късно!), ме поддържаше бодрият дух и една натрапчива надежда, че ще се върна в нормалния живот. Което и се случи. Сега имам свидетелство за съдимост, в което пише: „лицето не е осъждано”, което иначе звучи доста абсурдно.

– Как тези десет години и половина ви промениха, какъв отпечатък сложиха на вътрешния ви живот? Ясно е, че са взели много, а какво ви дадоха?

– Затворът прекъсна нормалния ми творчески живот, отне ми скъпоценни години и тогавашното ми семейство, приятелствата ми и какво ли не още. Но пък колкото и необичайно да звучи, програмираният живот в затвора оправи здравето ми.
Най-важното обаче бе,  че отвори сетивата ми към цялата истина за т. нар. социализъм. Сблъсках се с невероятни драматични съдби, предизвикани от репресивната комунистическа система, проникнах дълбоко в престъпната технология на тогавашната правна система, преоцених измамите на идеологическата дресура, насилствено изопачените морални ценности.  Ако преди това съм имал някакво доверие в пропагандираните от режима цели, всичко това се срина окончателно!

Със сръбската писателка Гроздана Олуич, Белград, 1990 г. Снимка: личен архив

– Пишете, че не сте вярвал, че след сталинското време може да има подобни репресии. Какви бяха присъдите на политическите затворници след периода на т.нар. „канибалски социализъм”?

– Почти никакви сведения не идваха до широката общественост за новия тип репресии – облечените в съдебни решения. Освeдомени бяхме само за отделни случаи на политически санкции срещу свободната мисъл – изхвърляния от работа заради критични позиции, спиране на книги и пиеси, изобличавания на избягали на Запад интелектуалци, съдебно преследване на разпространители на вицове и пр. Но за зловещите големи политически присъди – очевидно пазени в строга тайна – разбрах чак след като попаднах в лапите на репресивната система. Присъдите са отделна тема на разговор, но съвсем накратко - те бяха необичайно големи: за вицове траеха до три години, за бягство през граница – до 6-7, за информиране на международната общественост за положението в страната, което се третираше като шпионаж, държавна измяна и антипартийна дейност, санкциите бяха над десет години и дори до смъртно наказание! През периода след 1968 г. през затвора на Стара Загора – където основно бяха въдворени политическите затворници – за няколко години преминаха няколко стотин осъдени. По-непокорните в Старозагорския затвор бяха подлагани на изолация, докато в други затвори (Пазарджишкия, Белене и др.) са се извършвали и зверски издевателства и убийства, като това на писателя Георги Заркин.

– Кой тип хора бяха най-често стъпквани от режима?

– Тоталитарният режим насочваше съдебното си оръжие главно срещу интелектуалците и непокорните млади будни хора. В нашия, Старозагорския затвор имаше хора на перото – писатели и журналисти, научни работници, технически експерти, общественици, медици, икономисти, юристи, художници и артисти, висши военни, турски интелектуалци и какви ли не още. Младите ни колеги (така се наричахме помежду си!) бяха всякакви – от ученици и студенти до трудови  хора от селото и града.

– Имаше ли наложени ограничения вътре в затвора?

– Имаше ограничения, постановени с присъдата. Това бяха т.нар. режими – усилено строг, строг, общ и лек. При усилено строгия свижданията, писмата и колетите бяха строго ограничени на три месеца;  при следващите режими, в които се влизаше при определени изисквания и срокове с решения „от горе”, ограниченията ставаха все по-малко. Но политическите затворници бяхме напълно лишени от правото да получаваме домашен отпуск, каквито имаха осъдените за криминални престъпления. Те можеха да бъдат пускани при смъртта на най-близък човек, а политическите нямахме това право. Ние бяхме лишени и от възможността да упражняваме спортове, като волейбол и пр.;  можехме да играем само тенис на маса!.. При свижданията с близките си нямахме право на физически допир с тях. Младите затворници не можеха да повишават образованието си в учебния център, а само да учат руски език… Иначе се абонирахме за всички български и съветски вестници, по цял ден слушахме радио „Хоризонт”, вечер по няколко часа гледахме телевизия.

Ганчо Савов. Снимка: личен архив

– Кои конкретни събития доведоха до обвинението?

– Основната (и то премълчавана) причина бе стремежът ми да работя за сближаването на южнославянските народи. Имах лични и служебни контакти с тогавашни югославски дипломати, а Държавна сигурност ме принуждаваше да я информирам за тяхното поведение. В един момент, като разбрах, че тя иска да им припише шпионаж, обърнах гръб на органите на сигурността. Като реакция на това тя пък обвини мен като техен шпионин…

– До 1989 г. не ви е било разрешено да работите по специалността си и да публикувате. Какво правихте в този период?

– След излизането от затвора бях насочен да работя в някакъв институт на ниска чиновническа длъжност. Аз обаче си намерих работа в една кооперация, произвеждаща рекламни материали. Там работех до към края на 1989 г. Дотогава не ми беше разрешено да публикувам в печата, но възстанових връзките си със своите колеги от печата (преди затвора бях завеждаш културния отдел на в. „Народна младеж” и сътрудник в БАН). И не можех да оставя перото си спокойно. Моите бивши колеги от медиите, които не бяха престанали да ме уважават, веднага приеха да публикуват мои материали под псевдоними, въпреки, че това можеше да им коства сериозни неприятности. И така още от 1986 г. започнах да се появявам на страниците на печата – главно в „Софийски новини”, Радио София,  с преводи в „Народна младеж” и „Стършел”, в академични издания.

– Мислили ли сте си в най-тежките периоди, че този режим някога би паднал?

– Тогава нямах увереност, че режимът би паднал. Така бе до времето, когато заживях с  онези мои съзатворници, които се бяха посветили на битката с него. Те пророчески очертаваха пътя, по който режимът няма как да не отстъпи.

– В голяма степен говорите и за много други съдби на хората, пострадали от режима… Какво пречупи и не пречупи тези хора?

– Впечатлен съм от това, че много малко хора се пречупиха, не издържаха психически и физически. Те просто се броят на пръсти: поетът Георги Вълев прави няколко пъти опити за самоубийство, но ние го спасявахме; Никола Чамурлийски и Митю Матев Гешев се сринаха психически; имаше опити за самозапалване и пр… Но  за сриването и устойчивостта могат да говорят само специалистите  психолози. Моето некомпетентно мнение, въз основа на наблюденията ми, е че наличието на колективният здрав дух е било условие за  несломимостта на  мнозинството от политическите затворници. Така обяснявам и собствения си стоицизъм.

– Забравени ли са все пак те?

– Не може да се каже, че сме забравени, но се развихриха такива динамични процеси в обществения, политическия и икономическия живот, та те потискат вниманието към нас. Към това се добавят още късата историческа памет на населението,  активността на креатурите на комунистическия режим, неинформираността на хората и пр.

– В книгата си давате пример за човек, бил в ядрото на ДС, който после е в предните редове на СДС, говорите за т.нар. ДС-денти. Имаше ли много такива хора в началото на прехода?

– Такива хора си осигуряват позиции и до днес и вероятно има такива и в структурите на демократичните ни партии, но аз просто нямам сведения. Иначе те често се разкриват от наши журналисти, но независимо от това биват канени по медиите да дават „безпартиен” акъл по… обществено-морални теми – покойният Цвятко Цветков, активният Димитър Иванов – бивш шеф на Шесто управление на ДС,  офицерите от бившата сигурност Бриго Аспарухов, Тодор  Бояджиев, Любен Гоцев, Николай Радулов и редица други. Те дори си издават и списание  - „Сигурност”.

– Вярвате ли в идването на края на прехода и в българската демокрация? Кое ще ни помогне?

– През 90-те години на м. в. понятието за прехода ми беше по-ясно очертано. Сега нещата ми се замъгляват все повече изгубих представа какво е това „преход”. Никой политик и общественик не се стреми да дефинира неговите цели и той се превръща в имагинерен термин.
Що се отнася до демокрацията ни, най-основните й принципи като че ли са налице – има свобода на словото, на пътувания по света, приеха се редица закони, които я осигуряват (но не съвсем се спазват!). Много хора обаче си представят, че демокрацията е някакъв политически режим, което тя всъщност не е. Това е широк сбор от морални, политически, обществени и други норми, качества и принципи. В условията на демокрацията обаче виреят всевъзможни недемократични механизми – чорбаджийски практики в икономиката, медиите и властовите структури, печалбарства на онези комунисти, превърнали се в алчни капиталисти и още множество пороци.
За това кой ще ни помогне мисля, че отговорът е един: ние самите, но чак когато политическият слой  започне да спазва моралните обществени норми, отхвърли корупционните и мафиотски навици.

„Конспирации” по аршините на ДС

(Фрагмент от второ издание на книгата на Ганчо Савов “Капан за контри”)


Заради моите открити много близки връзки с приятели и близки от бивша Югославия и пребиваването ми там Държавна сигурност е започнала да ме дебне още след 1948 г., но поради недостатъчни основания, примката е оставена хлабава. През август 1952 г., докато служех в Трети свързочен полк в Сливен, един следобед бях заведен от т. нар. “спец” на поделението в сливенската ДС на разпит. Искаха да разкажа и напиша всичко, което се отнася до връзките ми с Югославия, а междувременно бяха иззели от шкафчето ми книгите от сръбски класически писатели. Държаха ме чак до сутринта! Не последва нищо, но след като се уволних  два-три пъти  се срещаха с мен, за да проверяват знанието ми на сръбския език.
Чак през 1965 г., насочвайки  се към мен вече като рядък специалист в съответната външнополитическа област, респ. Югославия, Държавна сигурност през 1965 год. ме застави против волята ми да ù сътруднича в контраразузнаването. Декларация обаче не подписах!! Ненавистта и угрозата от тази инквизиторска институция  се  увеличаваха с времето. И независимо от това в какви списъци фигурирам днес и поради това, че фактите често не са това, което изглежда, твърдя, че най-добре може да я презира и разобличава такъв като мен, който е преминал през всички степени на нейното чистилище -  от  нескончаемия и травматизиращ натиск до дългогодишен затвор (1974 – 1985). Както е известно, бях осъден на 18 години, след като категорично престанах да й сътруднича през 1968 г. и се опълчих срещу нея!  Всичко това е документирано в оперативното досие и в материалите по наказателно дело №54/1974 г. срещу мен.





Етикет: , , ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com