Горчивата равносметка на външния министър Щайнмайер

в. Тагесшпигел

Накъде води политиката на Щайнмайер на диалог и прагматизъм по отношение на Турция и Русия? Равносметката не показва кой знае колко голям резултат

Франк-Валтер Щайнмайер. Снимка: от тв екрана

Германската външна политика е пример за готовност за диалог и прагматизъм. Но дали е и пример за вярност към принципите?

Естествено, че тя не трябва да прекъсва диалога с Москва и Анкара. Никой и не призовава за това – в германското общество необходимостта от диалог е изключително дълбоко вкоренена.
Диалогът и прагматизмът обаче не са самоцел. Който се опира на тях, трябва редовно да си прави равносметка и да си задава въпроса „Какво постигнахме с това?“

Отговорите са потискащи. По оценки на федералното правителство на Германия Турция се е превърнала в „главната платформа за действие на ислямистки групировки“ в Близкия и Среден Изток. Тя подкрепя терористични организации като Хамас, която обстрелва Израел; в Сирия не подкрепя светската опозиция срещу президента Асад, а ислямистите, които са врагове и на Запада.

Във вътрешен план президентът Ердоган злоупотребява с
пуча, за да лиши опозицията, съдилищата и медиите от функциите
им да поддържат баланса на силите и разделението на властите.
Партньорската държава от НАТО Турция се подиграва с основните
ценности на алианса. Тя прави това след години, през които
Германия въпреки основателните съображения ускори преговорите за
присъединяване към ЕС. Това показва, че нещо кардинално не е
наред.

Равносметката в диалога с Русия също е горчива. Министърът
на външните работи Щайнмайер направо моли за напредък, който да
може да оправдае готовността му за диалог, но чува само „не“.

Възможно ли е спиране на огъня в Алепо, за да може обсадените да
бъдат снабдени с храна? Москва ще отпусне три часа с ясното
съзнание, че за толкова време задачата не може да бъде
изпълнена. По отношение на войната в Украйна Кремъл отправя
заплахи и обявява следващите преговори за прилагането на
Минските споразумения за излишни. Удар за готовността на
Щайнамайер за диалог. И всичко това се случва, след като Западът
реагира умерено на агресията на Москва срещу Крим и Източна
Украйна, като наложи само символични санкции и отказа на Украйна
да й предостави въоръжението за самоотбрана, на което се
надяваше.

Какво стана с привързаността към нашите основни ценности?
Какво стана с ценностите за защита на свободата, на
самоопределението, на принципа, че граници не може да бъдат
променяни с насилие? Ами с „Responsibility to Protect“
(доктрината на ООН „отговорност за защита“)? Етнически групи,
които биват преследвани от своите управници, както в Сирия и
Крим, имат право на защита.

За човека Щайнмайер основните права са важни. Той не е
циник. Но министърът на външните работи Щайнмайер понякога
прекалено упорито се вкопчва в неизбежните принуди, произтичащи
от диалога и реалната политика, и не може да се отскубне от тях.

Във външната политика имаш свободата редовно да правиш
преоценка на нещата. В драмата с бежанците Турция вече не е
толкова незаменима, както преди половин година. Европа не трябва
умишлено да прекратява споразумението за бежанците, но вече
разполага с алтернативи, в случай че дойде нова вълна. Вече не
подлежим на изнудване. За да откаже Москва от нова агресия, НАТО
не е необходимо да праща танковете. Но може да се помисли за
нови санкции, ако цинизмът на Москва продължи, и не трябва да се
говори само и единствено за отмяната им.

Правилната рецепта е вярност на принципите, готовност за
диалог, реализъм. Придържането към тези принципи е от по-голямо
значение, отколкото дали е имало „недоглеждане на някой отдел“
във взаимодействието между германските министерства (при
изтичането наскоро на конфиденциален доклад за Турция).

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.