Има ли исторически обрат на Турция към Асад?

Асошиейтед прес

Сирийски бежанци в Турция. Снимка: сириан монитор

През последните пет години в Сирия вилнеят сражения – кошмар с глобален резонанс, който отчасти продължава да съществува заради настояването на опонентите на Башар Асад, че той трябва да си тръгне въпреки пораженията им на бойното поле да го накарат да напусне властта. Може би сега е възможна промяна, след като Турция, силният поддръжник на опозицията, загатна, че Асад, независимо от жестокостта си във войната, би могъл да играе роля е един преходен период.

Изявлението на турския премиер Бинали Йълдъръм в събота съдържаше различни нотки: От една страна „Асад изглежда не е човек, който може да обедини (сирийците)“, но от друга: „може да има разговори (с Асад) за прехода“.

Досега съседката на Сирия на север твърдо държеше на слизането му от власт – осигурявайки подслон и коридори за доставка на стоки до редица сирийски бунтовнически групи и вероятно затваряйки очи пред използването на територията й от джихадисти на „Ислямска държава“, които също водят своя собствена борба срещу Асад.

Турция имаше няколко причини да предложи помощ, която е
от огромно значение за бунта. Макар и да не е арабска страна,
Турция е предимно сунитска, както и по-голямата част от
бунтовниците, и естествено се дразни от доминирането в Сирия на
сектата на алауитите на Асад, разклонение на шиитския ислям и
част от регионалната ос, включваща още групировката „Хизбула“ в
Ливан и Иран. Правителството на президента Реджеп Тайип Ердоган
има ислямистки корени, докато Асад е отявлено светски. Турция
също така е член на НАТО, който досега подкрепяше усилията на
Запада да се сложи край на репресивната авторитарна система в
Дамаск.

Ердоган разбира се не е склонен да даде заден ход, но
действа на опасно променлива почва.
Сирийските кюрди се наложиха като главната сила,
сражаваща се с „Ислямска държава“, което им дава възможност за
голяма автономия в анклава им в северната част на страната,
граничещ с Турция. Укрепването на сирийските кюрди вдъхна кураж
на собственото кюрдско малцинство на Турция, тревожно развитие
за Анкара, която отдавна се опитва да ограничи кюрдските амбиции
и сила.

Въпреки всичко след като претърпя серия нападения на
мирни граждани, за които бе обвинена ИД, сега Анкара обещава
по-активна борба и срещу джихадистите. Това би създало
изключително странен косвен съюз на Турция и кюрдите, както и
Иран, Сирия и водената от САЩ коалиция. Това е ситуация, която
мнозина биха искали да не се проточва.

Освен това Анкара вече се умори да приема сирийски
бежанци; броят им сега надхвърля два милиона.
Вероятно най-важното: Поразяващо репресивната кампания
на Ердоган след проваления опит за преврат бе широко критикувана
от Запада, което го накара да се сближи с Русия. Приятелска
среща преди две седмици на Ердоган с Владимир Путин, отявлен
покровител на Асад, даде началото на помирение и загатна, че още
много предстои.

Айхам Камел, анализатор за Близкия изток на
консултантската компания Евразия груп, казва, че позицията на
Турция към Асад става значително по-гъвкава на фона на
по-активната роля, която Русия играе, и че скорошното и
безпрецедентно бомбардиране от сирийското правителство на
подкрепяни от САЩ кюрдски позиции, е имало за цел да покаже на
Анкара, че Асад е единственият сериозен партньор, който може да
гарантира възпирането на сирийските кюрди.

„Мисля, че това е началото на един танц, при който двете
страни дават знаци не само за своето желание, но и за
способностите да намерят области на общ интерес по отношение на
възпирането на кюрдите,“ каза Камел. „Намираме се в процес на
преговаряне и опипване на почвата за решение, при което всички
страни печелят“.

При толкова много арабски страни, раздирани или
обкръжени от бунтове, Турция е на път да засили влиянието си в
региона въпреки тлеещото негодувание заради колониалното
господство с твърда ръка на нейния предшественик Османската
империя. При все това, за да може да се наложи новата отвореност
на Турция към Асад, тя трябва да бъде одобрена и от други
играчи, преди всичко преобладаващите сирийски бунтовници и
ключовите сили на Запада.

За Запада идеята за решителна промяна към демокрация
беше много привлекателна през 2011 г., когато Арабската пролет
беше в началото си и идеалистичните надежди бяха високи. Но това
се промени със серия неуспехи в региона – провал на държавата в
Либия, възходът на ИД в много страни, неспирните войни в Йемен
и Сирия, изкачването на власт на ислямисти в Египет, последвано
от лошо управление и отстраняването им от армията.

Сектантските злочестини в Ирак дори до известна степен
подсилиха мнението в региона, че Саддам Хюсеин, жесток деспот,
какъвто беше, най-малкото е крепил страната единна.
Сирийската война в частност има ужасни последствия в
един широк регион: половин милион убити, половината от
населението на страната разселено и милиони бежанци, които
заливат не само Турция и другите съседни държави, но и Европа,
подхранвайки ксенофобия и икономически трудности. Това създаде и
някои смущаващи за Вашингтон приятелства: Иран изненадващо,
като се има предвид миналото му, дори позволи наскоро на Русия
да започне въздушни удари от територията му в подкрепа на Асад.
Сирийското правителство от своя страна в битката си за
оцеляване пусна в действие всякакъв вид безразборни оръжия срещу
райони с цивилно население, използвайки бойни самолети, т.нар.
варелни бомби и методи на обсада и глад, причинили смъртта на
десетки хиляди.

При все това Западът, опасявайки се от ново
близкоизточно блато, проявява нерешителност, като се въздържа да
обяви забранена за полети зона в Северна Сирия, не нападна
силите на Асад, след като го обвини за използването на химически
оръжия, и се колебае да окаже мощна подкрепа и да въоръжи тежко
бунтовниците. Тази картина се оказа дар за Путин, чиято
подкрепа за Асад изглежда непоколебима, стратегически и успешна
в сравнение с уклончивото поведение на Запада.

Погледнато от перспектива, западните лидери може
спокойно да стигнат до извода, че необходимостта да се сложи
край на войната може да се окаже по-важна от нуждата незабавно
да се отърват от Асад. Тласкането им в тази посока е и
централният аргумент на Асад: че най-силният от противниците му,
групировката от радикални ислямисти „Ислямска държава“, е, може
би изненадващо, по-голямото зло.

Още по темата: Турция сменя политиката си спрямо Сирия

Мурат Йеткин, в. Хюриет дейли нюз

Турският премиер Бинали Йълдъръм даде зелена светлина за
оставането на Башар ал Асад в преходно правителство в Сирия за
мирно уреждане на проблема, което представлява голяма промяна в
политиката на Турция за Сирия.
Най-големият приоритет за нас е да спрем кръвопролитията,
колкото е възможно по-скоро, каза Йълдъръм на пресконференция в
Истанбул на 20 август.

Той също така каза, че САЩ и Русия са съгласни, че Асад не
може да запази единството на Сирия в дългосрочен план, но той
може да участва в преходно правителство. В отговор на въпрос
Йълдъръм каза, че договорката на Турция за нормализиране на
отношенията с Русия има важен дял в промяната в политиката.

Вицепремиерът Нуман Куртулмуш бе първият, който даде
сигнал за обрат в често дебатираната политика на Турция за
Сирия. На 19 август Куртулмуш каза, че голяма част от
страданията на Турция днес се дължат на политиката й за Сирия.
Той добави, че би искал досега да е била създадена надеждна
перспектива за мир, но Турция не е успяла да направи това, както
и много други страни.

Йълдъръм каза, че Турция ще бъде по-активна през
следващите шест месеца и Анкара вече засили действията си в
региона в рамките на този нов подход. Анкара и Москва създадоха
работна група за Сирия веднага след посещението на президента
Реджеп Тайип Ердоган в Русия, по време на което се срещна с
Владимир Путин в Санкт Петербург (на 9 август). Два дни след
срещата с иранския външен министър Мохамад Джавад Зариф в Анкара
турският външен министър Мевлют Чавушоглу посети за кратко
Техеран (на път за Индия), за да се срещне със Зариф отново (в
наши дни никой не се доверява на телефонните линии заради
опасност от подслушване). Йълдъръм е намекнал, че Турция може да
допринесе за намиране на решение в Сирия заедно със САЩ, Русия,
Иран, Саудитска Арабия.
„Не сме песимистично настроени по този въпрос“, е
подчертал той.

Дали обаче такова решение ще включва Башар ал Асад или
не? Досега правителството на Партията на справедливостта и
развитието (ПСР) настояваше, че оттеглянето на Асад е
задължително условие за мир в Сирия. Това бе главният стълб на
политиката на Турция за Сирия, когато Ердоган бе премиер и Ахмет
Давутоглу бе негов външен министър, както и след това, когато
Ердоган стана президент, а Давутоглу бе премиер.
Кръвта на 500 хиляди души е по ръцете му, каза Йълдъръм по
адрес на Асад.

Ще може ли Сирия да носи това бреме? Днес и САЩ, и Русия
виждат, че в дългосрочен план това не е възможно. Ако става
въпрос за преходно правителство обаче е възможно да седнем и да
поговорим. Ясно е, че независимо дали ни харесва или не, Асад е
действащо лице, каза Йълдъръм.

Означава ли това, че Турция ще седне и ще говори с Асад?
Събеседниците на Асад са опоненти на сирийския режим.
Изобщо не подлежи на обсъждане въпросът, че ще говорим с
него. Те (Асад и опозицията) са събеседниците. Те трябва да
седнат и да говорят. Да се фиксира един въпрос само върху един
човек означава, че си съгласен въпросът да остане блокиран, каза
Йълдъръм.

Така че Йълдъръм не иска мирът в Сирия да бъде постигнат
чрез отстраняването на Асад от власт, поне в преходния период.
Той също така изтъкна сектантския характер на режима на Асад,
като посочи, че е против „етнически ориентирано“ правителство.
Фактът, че турският премиер изтъква значението на
единството в Сирия се дължи на увеличаващите се заплахи и от
„Ислямска държава в Ирак и Леванта“ (ИДИЛ) и от поставената
извън закона Кюрдска работническа партия (ПКК). Анкара изпитва
дискомфорт заради факта, че САЩ сътрудничат със силите на Партия
„Демократичен съюз“ (ПДС) в борбата срещу ИДИЛ, при положение
че ПДС е просто сирийски клон на ПКК. Войната в Сирия се връща
при нас под формата на сепаратистки терор, обясни Йълдъръм,
изтъквайки още една причина за промяната в политиката на Анкара
за Сирия.

Как този огромен завой, който беше немислим по време на
тандема Ердоагн-Давутоглу, стана реалност при Ердоган-Йълдъръм?
Заедно със Сердар Карагьоз зададохме този въпрос на Йълдъръм.
„Намирането на решение е най-важното нещо за нас“, заяви
Йълдъръм. „Важното е да не умират повече хора. Ако искаме да
спасим тези хора, да излекуваме кървящата рана, останалото са
маловажни детайли. За всичко останало може да се преговаря и да
се намерят решения. Както казах, Асад не може да бъде
обединяваща фигура в Сирия в дългосрочен план, това просто е
невъзможно. Основните участващи страни – САЩ, Русия, Турция,
Саудитска Арабия и други – трябва да постигнат съгласие и Турция
трябва да положи усилия за това“.

Тази перспектива е сходна с идеята, която лидерът на
основната опозиционна Народнорепубликанска партия Кемал
Кълъчдароглу предложи на тогавашния премиер Ердоган в писмо
преди близо четири години, през август 2012 г.

Може би въпросът ще бъде повдигнат отново по време на
работната закуска с Кълъчдароглу и Девлет Бахчели, лидера на
Партията на националистическото действие, днес. Йълдъръм заяви,
че ще бъдат обсъдени също текущата борба срещу тероризма,
сирийската криза, мерките, взети след кървавия опит за преврат в
Турция на 15 юли и работата по новата конституция.

Посещението на американския вицепрезидент Джо Байдън в
Турция на 24 август ще бъде друга важна дата за новата линия на
Йълдъръм. Сирия вероятно ще бъде в дневния ред, заедно с
исканията на Турция САЩ да есктрадират Фетхуллах Гюлен, за да
бъде съден за организирането на опита за преврат на 15 юли.
Изобличавайки живеещия в САЩ ислямски учен Гюлен като
лидер на Фетхуллахистката терористична организация /ФЕТО/,
Йълдъръм заяви, че „когато САЩ искат от нас да екстрадираме
някого със заповед за арест, ние не питаме за доказателства. Ние
смятаме, че врагът на моя приятел е и мой враг също. И
споразумението между нас казва същото. Ние също така
подчертаваме, че нищо (лошо) няма да се случи на някого, който е
толкова тясно замесен в събитията (свързани с опита за
преврат). Но те трябва първо да го арестуват и после да го
екстрадират в Турция“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.