Минск се пазари с Москва за разполагането на авиобази в Беларус

в. Независимая газета

Путин и Лукашенко на военен полигон. Снимка: официален сайт

Секретарят на руския Съвет за сигурност Николай Патрушев участва в руско-беларуски консултации по въпросите на сигурността, съобщи пресслужбата на Съвета. Както е известно,
Беларус опира на западните граници на Русия. Преди време президентът на Беларус Александър Лукашенко не разреши създаването на единна система за противовъздушна отбрана (ПВО) на територията на републиката и разполагане на руска военновъздушна база.

Сега приближени до властта в Минск анализатори говорят за натиск на Москва върху съюзника й. Президентът на Научноизследователския център „Мизес“ Ярослав Романчук каза пред „Независимая газета“, че Кремъл продължава да решава задачите си в Беларус, при което Лукашенко трупа изгоди за своята страна.

При противопоставянето си на НАТО Русия може да използва
територията на Беларус за създаване на конвенционални и хибридни
заплахи за западните страни и Украйна, се казва в доклад на
Центъра за стратегически и политически изследвания, озаглавен
„Беларус в контекста на противопоставянето Русия-НАТО: заплахи и
предизвикателства за суверенитета, независимостта и
националната сигурност. Стратегически изводи и препоръки“.

Автори на доклада са ръководителите на центъра Арсений Сивицкий
и Юрий Царик, смятани за свързани с властта анализатори.
В анализа си те отбелязват „безпрецедентния военен и
политически натиск“, на който е подложена понастоящем тяхната
страна от Русия. По мнението на анализаторите този натиск е
свързан с опитите на руското ръководство да въвлече Беларус в
противопоставянето, включително военно, със страните от Запада.
„Стратегическа цел на тази политика е подкопаването на
евро-атлантическото единство, включително и дезинтеграцията на
ЕС и НАТО“, се подчертава в доклада.

Според авторите крайна проява на натиска на Москва върху
Минск е разполагането по границата с Беларус на руски войски в
количество, което потенциално е достатъчно за осъществяване на
беларуска територия на мерки от хибридна война, аналогични по
мащаб на осъществените в Източна Украйна.

Съществената роля на Беларус, твърдят анализаторите, във
външнополитическите стремежи на Русия е обусловена от няколко
обстоятелства. Запазвайки своята неутрална позиция по отношение
на украинската криза, а също пълния и ефективен контрол над
своята територия, Беларус се явява като значим донор за
регионалната стабилност и сигурност. „Закривайки западното
стратегическо направление и същевременно провеждайки строго
отбранителна политика и реализирайки мерки за укрепване на
доверието със страните от НАТО, Беларус осигурява пълното
неутрализиране на военната заплаха по даденото направление“, се
казва в доклада.

Освен това Беларус, който има отношения за всестранно
стратегическо партньорство с Китай, стремително развиващи се
позитивни отношения със САЩ и ЕС и същевременно съюзнически
отношения с Русия, се изявява в качеството на потенциално важна
платформа за международно сътрудничество, която помага да се
намали ролята на фактора сила в международните отношения. „По
тази причина стратегията на Москва диктува необходимостта от
промяна в международната ситуация и статута на Беларус. В
частност за реализирането на стратегическия замисъл на Кремъл, е
необходимо Република Беларус да бъде превърната от донор за
сигурността и стабилността в източник на предизвикателства и
заплахи за сигурността и стабилността в страните от НАТО и
Украйна“, смятат експертите.

Според тях „от суверенна държава Беларус трябва да се
превърне в сива зона – територия, на която и през която Руската
федерация ще проектира сила и ще управлява конфликтната динамика
в региона“. По тази причина разполагането на руски войски на
границата с Беларус се осъществява по начин, който да осигури
решаването на задачата за проектиране на сила в достатъчно
кратък интервал от време, отбелязват експертите. Те обръщат
внимание върху това, че руските войски се групират в района на
град Клинци в Брянска области и на град Елня в Смоленска област,
което им позволява в кратки срокове (от 8 до 16 часа) да
стигнат до Гомел и Орша на територията на Беларус и да продължат
нататък към Украйна.

Руският военен експерт Виктор Литовкин коментира сценария,
описан в доклада, по следния начин: „В Москва никой никога не е
предлагал на Беларус да става „източник на предизвикателства и
заплахи за сигурността и стабилността на страните от НАТО и
Украйна“. Такива постановки няма в нито един държавен документ с
по-голяма или по-малка значимост. Затова подобно твърдение може
да бъде оценявано като зле скроена провокация. Нещо повече – да
бъде представен Минск като „източник на предизвикателства и
заплахи за сигурността и стабилността“ е практически невъзможно.

Той какво ще прави, постоянно ще провежда учения до границите
на Полша и Литва? Или ще съсредоточава на тази граници
настъпателни потенциали? А може би неговите изтребители и
бомбардировачи, както става с изтребителите на НАТО, ще
изпълняват постоянно бойно дежурство на границите на алианса и
ще разузнават неговите военни обекти, при което на тях ще се
появят приспособления за употреба на ядрени оръжия, каквито има
на натовските изтребители?

Беларус не прави нищо от това и не възнамерява да го прави,
пък и Русия никога не е подтиквала и не подтиква към такива
действия. Да, ние възнамерявахме да създадем единна система за
ПВО, а също авиационна база за защита на съюзното небе от
неканени гости на територията на братската република, която е
член на Организацията на Договора за колективна сигурност и има
двустранен договор с Русия за взаимопомощ. Но президентът на
Беларус по известни на него причини се отказа от тази
перспектива. Той има пълното право. Както има и пълното право да
води независима от Русия политика, насочена към защита на
националните интереси на страната. Така, както той ги разбира. И
в Москва се съобразяват с това. Освен това Русия няма абсолютно
никакъв интерес от изостряне на отношенията нито с НАТО, нито с
Украйна и да се говори нещо противоположно на това е откровена
глупост, ако не и злонамерена инсинуация в духа на
информационно-психологическата война, целяща разкол между Москва
и Минск.“

Президентът на беларуския Център „Мизес“ Ярослав Романчук
каза за „Независимая газета“: Ние от двайсет години сме съюзници
във военно, икономическо и парично отношение. Четиридесет и пет
процента от нашия експорт се падат на Русия. Върви и финансова
помощ за Минск, наистина народът не усеща това заради
неправилната икономическа политика на Лукашенко. Кремъл
продължава да решава своите задачи на своя територия. Вярно е,
че Лукашенко отказа на Москва у нас да бъде разположена военна
база на Руската федерация. Но ако Москва бе настояла по-силно,
разрешението би било получено. Лукашенко си позволява понякога
да се озъбва, но на практика той се пазари – иска нещо да
получи. Сега у нас са дислоцирани руски военни самолети,
военнослужещи се обучават в руски военни академии. Лукашенко
укрепи и контролира западните граници, защищавайки първо своята
страна, а след това и Русия. Но същевременно той води преговори
с ЕС. Съюзната държава ще се запази. Наистина Лукашенко не
приема всичко – например той никога няма да приеме идеята за
руския свят, защото това противоречи на представата му за
независима държава. Но Беларус не е Грузия и не е Молдова, тя
винаги ще остане свързана с Русия, но с управляема
независимост.“

По мнението на Романчук Кремъл има свои представи за това
какво трябва да се прави с Беларус. Обаче Минск все пак ще внася
своите ограничения в този дневен ред.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.