Как да спрем тероризма в Европа

Проджект синдикейт

Атентатът в Ница. Снимка: от тв екрана

Европа е подложена на натиск. Интегрирането на кандидатите за убежище и други мигранти – 1,1 милиона само в Германия за 2015 г. – в европейското общество е огромно предизвикателство, което се усложнява от рязкото увеличаване на престъпленията, извършени от новодошли. Ситуацията се влошава още повече поради факта, че много европейски мюсюлмани са се радикализирали. Някои се отправят към Ирак и Сирия, за да се бият на страната на т. нар. Ислямска държава (ИД), а други извършват терористични атаки у дома. Прибавете реториката на популистки политически лидери, която често е възпламеняваща и националистическа, и нарастващата несигурност все повече се превръща в тема номер в Европа.

Много европейски страни предприемат действия за укрепване на вътрешната си сигурност. Техният подход обаче в най-добрия случай е непълен. Германия и други държави са въвели нови мерки, включително назначаване на повече полицаи, ускоряване на процедурите по
депортиране на мигранти, извършили престъпления, и правото да отнемат германското гражданство на присъединилите се към чужди „терористични групировки“. Други стъпки включват засилване на надзора над обществени места и създаването на нови структури, насочени към разкриване на потенциални терористи чрез дейността им в Интернет.

Натискът да успокоят обществото е довел Белгия, България,
Франция и Холандия, както и швейцарския кантон Тичино и
италианската област Ломбардия, до забрана на бурките (пълно
покривало на тялото, носено от ултраконсервативните мюсюлманки)
и други покриващи лицето ислямски дрехи на някои или всички
обществени места. Няколко френски града от крайбрежието
забраниха и буркините – покриващ цялото тяло бански костюм,
които някои мюсюлманки носят на плажа.

Дори Германия се поддаде на натиска на съюзниците на
канцлера Ангела Меркел и предложи забрана на покриващото лицето
мюсюлманско облекло на обществени места, когато се изисква
установяване на самоличността, въпреки че вътрешният министър
Томас де Мезиер първоначално беше против. Това облекло, както
сочи логиката, не допринася за интеграция.

Никакви вътрешни мерки за сигурност обаче, и особено
изискванията за облекло, не могат да гарантират безопасността на
Европа. За да намерят истинско решение, европейските лидери
трябва да се преборят с идеологическите корени на
предизвикателствата, пред които са изправени.

Проблемът не е ислямът, както твърдят много популисти (и
както предполага забраната на бурките и буркините). Мюсюлманите
от дълго време са част от европейското общество – те са били
около 4 процента от населението през 1990 г. и 6 на сто през
2010 г. Предишни миграционни вълни от мюсюлмански държави не
доведоха до подем на терористичната активност в Европа.

Например, в началото на 1960-те, около три милиона турски
мигранти се преселиха в Германия, за да посрещнат нуждата от
работна ръка на процъфтяващата й икономика, без да поставят
никаква заплаха за националната й сигурност.

Днес тази заплаха е породена от радикалния ислямизъм –
фундаменталистка идеология за прекрояване на обществото по
закона на шериата. Освен че са понесли ужасни страдания и
насилие, много от днешните бежанци, идващи от разкъсвани от
война страни като Ирак и Сирия, са възприели радикална
ислямистка идеология и особено призиви за джихад. Някои може да
са бойци на ИД, под прикритие на бежанци, целящи да извършат
атентати в Европа. Служители от американското разузнаване
многократно са предупреждавали за тази възможност.

Насилието и ислямската реторика, на които са били изложени,
може да са оказали силно психологическо влияние дори върху
мнозинството бежанци, които наистина търсят безопасност. След
като са живели толкова дълго в зони на конфликт, адаптацията към
мирно общество, управлявано от закони, изисква от новодошлите
да възприемат нови навици, с които да се изправят пред
истинските предизвикателства, без да прибягват до престъпления.

При това в сметката не са включени дълбоките психологически
белези, които ще измъчват много от бежанците. Проучване
разкрива, че над 50 на сто от мъжете и жените, прекарали време в
зоните на войни, страдат поне частично от посттравматичен
стрес, който се свързва с повишен риск от прояви на насилие.

За много европейци тези фактори означават, че ключът към
опазването на сигурността в Европа е контролирането на бежанския
поток, включително чрез подобряване на процедурите по проверка.
(Такива процедури много често липсват просто заради броя на
прииждащите бежанци.) Има също случай на задържане на бежанците
в Близкия изток, въпреки че ключов механизъм за това –
споразумението на ЕС с Турция, в момента е изложен на риск
заради политическите вълнения след провалилия се опит за атентат
срещу правителството на турския президент Реджеп Тайип Ердоган
миналия месец.

Терористичната заплаха обаче няма да бъде елиминирана, дори
Европа да се огради с крепостна стена. Все пак, някои атентати,
включително тези в Брюксел и Париж, бяха извършени от европейски
граждани – мюсюлмани, които са се радикализирали в собствените
си домове. Според директора на Европол Роб Уейнрайт, около 5000
европейски джихадисти са били в Сирия и Ирак, а „неколкостотин“
вероятно замислят нови атентати в Европа, след като се завърнат
у дома.

Единственият начин да се справим ефективно с терористичната
заплаха е да се преборим с радикалната ислямистка идеология,
която стои в нейната основа. Това означава да работим за
затваряне на религиозно-индустриални средища в Саудитска Арабия,
Катар и навсякъде другаде в Персийския залив, които използват
многото си пари от петрол, за да финансират разпространяването
на екстремистката идеология.

Това означава и стартиране на съгласувана информационна
кампания за дискредитиране на тази идеология, точно както
Западът дискредитира комунизма през Студената война – критичен
компонент за крайния успех. С това трябва да се заемат всички
велики сили, но особено спешно Европа, заради близостта й до
Близкия изток и най-вече до нови джихадистки крепости като
Сирия, Ирак и Либия.

За да надвием терористите, трябва да обезсилим системата от
вярвания, която оправдава действията им. Забраната на бурките и
други мерки на европейските власти, които вземат на прицел
исляма като такъв, са повърхностни и контрапродуктивни, тъй като
създават разделение в европейското общество, а не се заемат с
идеологическите основи на тероризма.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.