Защо Борисов неволно се умълча за „успеха“ на совалката си между Анкара и Берлин

Иво Инджев

Липсата на информация, извън сухите протоколни клишета, за същината на разговорите на премиера Борисов и канцлера Ангела Меркел, е германският начин да бъде “дисциплиниран” нашият приказливец, който обича да прави едностранни популистки ходове и да стриже дивиденти за вътрешнополитическа употреба, но с Меркел тези номера не му минават. Поради това, че очевидно му е казано каквото трябва какво не трябва да прави, ролята на хвалители е възложена на т.н. български медии, стърчащи от джоба на Борисов. Което е направо комично с карикатурната теза за “величието” на совалката му между Анкара и Берлин, както я описват днес от медийния слугинаж на властника.

Още по време на първия мандат на Борисов, когато той злоупотребяваше с авторитета на Меркел в публичните си изхвърляния, по дипломатически канали му е заявено не съвсем дипломатично – т.е. ясно и категорично, да престане с тази практика. Нека ми е позволено да запазя дипломатичност за източника на тази информация, но е факт, че Борисов престана тогава да сипе верни и неверни цитати от разговорите с Меркел.

Съгласуването на изявленията за онова, което трябва да бъде съобщено след междудържавни преговори на “четири очи” (какъвто случай е срещата на Борисов с Меркел, както беше анонсирана), е стандартна практика. “Нестандартният” ни управленец е принуден да се съобразява с нея.

Има други канали, включително изпреварващи, по които се изпращат сигнали за същината на отношенията между Германия и България. В България това са каналджийските медии и автори със слугинска нагласа и школовка, а в Германия- авторитетни познавачи на тънката дипломатическа материя. Като Клаус Шрамайер, който доста дълго представяше своята страна в България именно по времето на безвремието на превратаджийското управление на проруската корпорация Мултигруп. От личен опит и многобройни разговори с него знам, че това е дипломат от висок ранг, който вероятно е сред най-добрите познавачи на българската политика в нейната плитка дълбочина.

Тъкмо този дипломат от криерата беше избран от “Дойче веле” да изрази незапомнена от началото на реанимираната демокрация в България критична позиция спрямо ставащото в България по вина лично на Борисов. В интервюта си Шрамайер директно казва, че Борисов се унизява днес по своя вина, защото вчера не си е свършил работата нито в реформирането на армията, ниво в съдебната реформа, нито в икономиката, поради което сега е принуден да се моли на ляво (вече не е враг със Станишев например) и надясно (на Меркел).

Само да вметна, че след като доста време в София нямаше германски посланик и посолството се управляваше от Шрамайер, най-накрая социалдемократите изпратиха в София един неадекватен човек (и германците не са безгрешни). По времето на триумфиращия до пълното сриване на България соцлидер Жан Виденов германското посолство беше поето от Петер Мецгер, с когото един мой спор по времето на прием в посолството премина на висок тон, към който се присъединиха на моя страна дипломати от други страни (предмет на спора беше подготовката на българското членство за НАТО и ЕС, която според Мецгер вървяла добре, макар обратното да беше очевидно). След това моя милост изчезна от списъка с гостите на това посолство и трябваше скромната ми прогноза за провала на соцуправлението да се потвърди по най-катастрофалния начин, за да бъда “реабилитиран”.

Колкото до молбите на Борисов, за една от тях изтече все пак информация ден след разговорите му в Берлин. Борисов поискал лодки за охрата на крайбрежието ни. Не че е важно това да се подчертае, но пък илюстрира осведомеността на Шрамайер в аванс.

Поправете ме ако греша, но по-точна и убийствена диагноза с буквално недипломатичен език на (не)случващото се в България не съм срещал досега от никой дипломатически източник (дипломатическите източници могат и да споделят нещо подобно, но винаги при условие да не бъдат разкривани от съответната медия, докато Шрамайер говори “право куме, та в очи”).

Това е положението. И жалките натегачи на Борисов, които се опитват да обобщават как някакви български “соросоиди” (определение, сделано със сърпа и чука на руската пропаганда) и прочее жалки същества не били забелязали величието на совалката на Борисов и дори си позволяват наглостта да бъдат критични към нея, могат само да си боднат на стената интервюто на Шрамайер с негова снимка – за да видят как изглежда истината, която се опитват да замажат с мазните си дитирамби по адрес на един “гъвкав” Борисов, чийто властнически апетит и маниер не се различава много от амбициите на Ердоган (в съответния мащаб на нашенския калъп), но се натъкват на сдържащия ефект от страна на онези, на които премиерът ни дължи асфалтираните си успехи, които се опитва да бетонира в съзнанието на манипулираната публика у нас с валяка на медийното подмазвачество.

От ivo.bg

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.