Промени ли се Мюнхен година след пристигането на 75 хиляди мигранти

Бежанци в Германия. Снимка: от тв екрана

„Спомням си много ясно 1 септември 2015 г.“, каза кметът на Мюнхен Дитер Райтер. „В онзи ден трябваше да посрещна новите стажанти в цирк Кроне. След това веднага отидох на централната жп гара и чаках там“, спомня си той.

Само за две седмици близо 75 хиляди кандидати за убежище пристигнаха на гарата. Най-големият брой е бил регистриран на 12 септември – 13 хиляди души, сочат данните на баварските власти. Направените в онези две седмици снимки на 26-ти коловоз на централната жп гара в Мюнхен вече са част от съвременната история.

Някъде по това време Марина Лесиг срещнала две малки момчета, живеещи близо до кофите за смет и ги убедила да се преместят в дом за деца. Тя често се пита какво ли е станало с тях година след като кадрите с тълпите от хора се превърнаха в нещо като символ на миграционната криза в Европа за зрителите по света.

Лесиг се чуди какво ли е станало с онова бебе, родено в линейка посред хаоса. Или с мъжа от Сирия, съвсем малко по-млад от нея, който говорел свободно френски и мечтаел да довърши в
Германия образованието си по финанси. „Ако го бях срещнала при други обстоятелства, вероятно щяхме да станем приятели и да излезем на по бира“, каза 27-годишната жена.

Но доброволката е срещнала преди година младия мъж при
извънредни обстоятелства, в дните, когато канцлерът Ангела
Меркел позволи на хиляди бежанци, блокирани в Унгария, да влязат
на германска територия.

Година по-късно ежедневният брой на пристигащите на гарата
бежанци вече е съвсем малък. Може би са към пет-шест, смята
говорител на мюнхенската дирекция на полицията.

Жп гарата отдавна се е върнала към обичайния си режим на
работа, макар и полицията да казва, че са нараснали
„съображенията за сигурност“, налагащи по-засилена охрана на
пътникопотока.

Тази нормалност се дължи донякъде на готовността на
мюнхенчани да помагат, създала културата на гостоприемство в
баварската столица. Бяха дошли толкова много доброволци, че се
наложи да отпратим някои от тях, спомни си Лесиг.

Сега тя работи в наскоро открит доброволчески център, където
се обсъждат идеи за намиране на помощници и за по-дълготрайното
им ангажиране.

Интеграцията на жените е особено важна, каза Лесиг, която
търси хора, за да стоят при сирийските и иракските майки и
децата им на детските площадки.

„Не направихме това при последната вълна имигранти. Трябва
да ги извадим от домовете им“, продължи тя.

Близо 6000 кандидати за убежище са получили жилищно
настаняване в Мюнхен и района на окръг Долна Бавария, сочат
данните на окръжните власти.

В момента приблизително 3000 кандидати за убежище са в
държавни приемни центрове, а 18 хил. са в децентрализирани
жилища.

Днес почти не е останала и следа от присъствието им в много
от кварталите около гарата, където толкова много бежанци стъпиха
на германска земя за пръв път.
В района няма настанителни центрове, каза Фриц Вакенхойзер,
председател на местно сдружение.

Дори и на така наречения „ъгъл на труда“, където надничари
от България и Румъния стоят и чакат, за да бъдат наети, няма и
помен, че само на няколко метра оттук преди година са
пристигнали хиляди бежанци.

Но Вакенхойзер заяви, че това е „мултикултурен район в
най-добрия смисъл“.
Има малки турски магазинчета, кебапчийници, плод-зеленчуци и
независимо от различните религиозни вярвания местните жители и
бизнес се събират преди Коледа и поставят елха.
Районът дори може да послужи като модел за интеграция на
мигрантите, предизвикателство, пред което е изправена цяла
Германия.

„Трябва да бъде дадена възможност на хората да си създадат
начин за съвместно съществуване“, заяви Вакенхойзер и цитира
думи на турския си съсед: „Каква интеграция? Та ние живеем
заедно.“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.