EС и Меркел отказват предварителни разговори за Брекзит, Лондон в сложно положение

Ройтерс

Брекзит. Илюстрация: Глобал рисърч

Задействането на процедурата за излизане на Великобритания от Европейския съюз е като изключване на двигателите на самолет, каза високопоставен европейски дипломат: най-добре е да го направиш едва когато видиш пистата за приземяване. Иначе има опасност нещата да се развият зле.

Когато Великобритания направи стъпката към напускане – чрез задействане на член 50 от Лисабонския договор за ЕС, тя ще включи часовника да отброява двегодишния краен срок за излизане от ЕС. В желанието да се избегне принудително приземяване, официални лица и от двете страни опипват пътя, по който трябва да се върви.

Опциите включват утопичната възможност просто да не се
задвижва член 50, опити за предварителни сондажи, които да дадат
на Лондон усещане какви са възможните сценарии, и „прескачане“
от междинно решение към по-трайна „площадка за приземяване“ след
Брекзита.

Първата опция е неприемлива за германската канцлерка Ангела
Меркел – най-могъщия европейски лидер и първия, с когото Тереза
Мей се срещна, след като стана британски премиер миналия месец.
„ЕС не може да приеме това“, каза източник, близък до
Меркел, която не гори от желание да види британското напускане,
но и прагматично слага фокуса върху опазването на целостта на
останалата част от блока. Тя също така не вярва Великобритания
да свика втори референдум за членството в ЕС.

Дори ако британската икономика устои на непосредствените
последици от вота за напускане на ЕС в референдума от 23 юни и
това облекчи икономическия натиск върху Великобритания да тръгне
към Брекзит, самата Мей вече отсече, че „Брекзит означава
Брекзит“. Тя обаче каза и че Великобритания няма да задейства
тази година процедурата за напускане.

За британското правителство дилемата кога и как да се
осъществи Брекзитът се усложнява от отказа на част от лидерите
на ЕС, начело с Меркел, да обсъждат потенциални договорки,
докато Лондон не задвижи процедурата за напускане. „Няма да
водим предварителни разговори“, каза източник, близък до Меркел,
говорейки при условие за анонимност. Друг германски
правителствен служител посочи, че в Берлин е наложена строга
забрана за всякакви предварителни преговори: „Няма да
разговаряме по същество“.

При отсъствието на формални предварителни разговори,
британското правителство е принудено да действа въз основа на
втората опция: да наднича през пролуките в облаците на
официалната европейска бюрокрация, опитвайки се да разбере какви
са опциите му за след Брекзита.

Такава предварителна подготовка може да помогне на
британците да разберат какво е реалистично, за да избягнат
заинатяването на преговарящите от страна на ЕС, когато чуят
(британската) позиция, и изпадането в цайтнот с оглед на
двегодишния краен срок. „До решения може да се стигне само с
чувство за реалност кое е възможно“, каза неназован европейски
служител.

„СПЕЦИАЛЕН СТАТУТ“

Възможен компромис между свободния достъп до пазара на ЕС
(което Великобритания би предпочела) и свободното движение на
хора (което тя не иска) вероятно ще остави няколко „опорни
точки“ за постигане на съгласие. Но това ще изисква британските
(преговарящи) да се опитат да открият тези (точки) в неофициални
срещи с потайните си колеги отсреща.

Тук те могат и да открият път напред. Налице са сигнали поне
от едно правителство (в ЕС), че може да има място за дискусии,
но не и за преговори, още преди Лондон да задейства член 50.

Германски представители също намекват, че са готови на някои
отстъпки за постигане на сделка с Великобритания. Министърът по
европейските въпроси Михаел Рот допуска възможността Лондон да
договори „специален статут“ в отношенията с ЕС след Брекзита.
Европейските лидери обаче не желаят Великобритания да държи ЕС
заложник на задкулисни пазарлъци за условията на напускането още
преди да е заявила, че ще напусне.

Така че дори ако британските (преговарящи) успеят да надушат
какъв тип пазарлък са в състояние да договорят, те все пак ще
са ограничени във времето да постигнат споразумение за
отношенията с ЕС след Брекзита. Зад кулисите се оформя растящо
разбиране в европейските столици, че двегодишният „прозорец“ за
преговори по Брекзита е твърде кратък.

Това поставя на дневен ред третата опция, предлагана за
обсъждане от някои европейски официални лица: междинна рамка за
бъдещите връзки на Великобритания с ЕС, базирана на
съществуващия вече модел на отношения, възприет с Норвегия и
Швейцария.

„Това може да се окаже временно решение“, каза един от тях.
След това разговорите може да продължат до постигането на друга
договорена позиция извън двегодишния „преговорен“ прозорец,
предвиден от член 50. Говорителка на (британската премиерка) Мей
каза, че тя и нейното правителство се стремят към постигане на
„британско споразумение“, което би било възможно най-добро за
страната.

Най-щекотливата сфера е ключовият пазарлък между пазарния
достъп и свободното движение на хора, което е „свещена крава“ за
лидерите на ЕС. „Свободното движение е от голямо значение за
просперитета“, каза неназован европейски служител.

Опция за намаляване на притока от хора към Обединеното
кралство е то да затегне правилата за получаване на помощи, така
че само хора от други страни от ЕС с предложение за сигурно
работно място да могат да идват на Острова. Меркел даде на Мей
известна свобода да изработи своята преговорна позиция, като
отхвърли призивите от Париж и Брюксел в първите дни след вота за
Брекзита, когато те настояха Великобритания да напусне ЕС
„колкото се може по-скоро“.

„Имаше много тестостерон в дните след референдума. Но точно
в такива моменти Меркел играе най-добре. Тя успокои топката и
даде на Лондон време да решава“, каза неназован британски
служител.

Но търпението на Меркел също има граници. Източник от
нейното обкръжение каза: „В интерес на всички е да има яснота“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.