Политически въпроси тегнат над срещата на върха на Г-20 в Китай

Асошиейтед прес

Глобалната икономика ще бъде доминираща тема на срещата на върха на Групата на 20-те индустриализирани и нововъзникващи пазарни икономики, но проблеми, свързани с политиката и сигурността ще определят тона на срещата на световните лидери в източния китайски град Ханчжоу.

Терористичните атаки в Европа, задаващите се президентски избори в САЩ и продължаващите кървави конфликти в Сирия и Ирак са сред проблемите, които правят света несигурен и неспокоен.

Световни лидери, включително президентът Барак Обама, китайският му колега Си Цзинпин и германският канцлер Ангела Меркел се очаква да повдигнат тези теми или когато се съберат в
неделя и понеделник, или на двустранни срещи в кулоарите на срещата на върха.

Руският президент Владимир Путин, чиято страна се сближи с
Китай след налагането на икономически санкции от Запада, също ще
присъства, заедно с индийския министър-председател Нарендра
Моди, френския му колега Франсоа Оланд и новата премиерка на
Великобритания Тереза Мей. На Мей ще бъдат зададени въпроси за
решението на британците да излязат от Европейския съюз и
отражението му върху световната икономика в контекста на надигащ
се икономически национализъм.

Въпреки изобилието от спорни въпроси, Китай изглежда решен
срещата да протече без конфликти, дори спокойно, под неутралния
наслов „Към иновативна, подсилена, взаимнообвързана и
всеобхватна световна икономика“.

„Страните от Г-20, в които живее две трети от населението в
света и които имат дял над 80 процента от глобалното
производство, заслужават, а и от тях се очаква да играят
по-голяма роля в ръководенето на световната икономика.
Предстоящата среща на върха е безспорно отлична възможност“,
заяви в коментар информационната агенция Синхуа.

Климатичните промени, човешките права и битката срещу
групировката „Ислямска държава“ също ще бъдат обсъдени на
срещите. Очаква се Обама и Си да информират за последните
развития по ратификацията на Парижкото споразумение за
намаляване на емисиите парникови газове. Служители на Белия дом
заявиха, че се надяват историческият договор за климатичните
промени да влезе в сила до края на годината.

За турския президент Реджеп Тайип Ердоган това ще бъде първа
голяма международна среща след осуетения опит за преврат през
лятото, който добави ново напрежение към и без това сложните
отношения със САЩ и съюзниците им.

Въпреки че не се очакват големи пробиви, срещата предлага
възможност лидерите да обсъдят разногласията си, вариращи от
претенциите на Китай към контролирани от Япония острови в
Източнокитайско море до притесненията на НАТО за анексията на
Крим от Русия и войната в Източна Украйна.

Възможността дори за формален контакт между спорещи страни
като Китай и Япония е значима и „без съмнение това ще бъде
приветствано и оповестено като намаляване на напрежението“, каза
Дийн Чън, старши изследовател във вашингтонската фондация
„Херитидж“.

Ядрената и ракетната програма на Северна Корея предизвиква
особено силни тревоги в района. Тази седмица Пхенян осъди
декларацията на Съвета за сигурност на ООН срещу последните
четири изстрелвания на балистични ракети, нарече я „акт на
враждебност“ на САЩ и предупреди, че това може да ускори
„самоунищожението“ на Америка.

Северна Корея изстреля балистична ракета от подводница на 24
август, дни, след като САЩ и Южна Корея започнаха годишните
военни учения. Декларация за медиите, одобрена в петък през
нощта от всички 15 страни членки на Съвета за сигурност,
включително и от съюзника на Пхенян – Китай, определи четирите
изстрелвания през юли и август като „грубо нарушение“ на
забраната за всякаква дейност, свързана с балистични ракети.

Докато Китай остава политически стабилен под строго,
еднопартийно комунистическо управление, Източна Азия се изправя
пред предизвикателства, вариращи от управлението на военната
хунта в Тайланд до избирането на филипинския президент Родриго
Дутерте, чиято кървава кампания срещу наркотиците му навлече
критики от правозащитници.

Очаква се Обама да поиска подкрепа за Споразумението за
Транстихоокеанско партньорство (СТП) за свободна търговия,
внушителна международна спогодба, блокирана от американския
Конгрес заради ожесточена съпротива и от демократи, и от
републиканци в годината на избори.

Успоредно с насочването на Вашингтон към Азия, заради което
бе подсилено американското военно присъствие в региона, СТП
заема централно място в политиката на Обама на континента и се
приема като лакмус за лидерските умения на САЩ. Домакинът Китай
не е участник в предложеното споразумение и смята насочването на
САЩ към Азия за враждебен опит за сдържане на влиянието на
Пекин в региона чрез подсилени военни съюзи с американски
съюзници, в това число Австралия и Филипините.

Отстояването на териториалните претенции на Китай в
Южнокитайско море ще окаже влияние на разискванията. През юли
Международният арбитражен съд в Хага отхвърли претенциите на
Пекин за суверенитет над практически целия стратегически воден
басейн. Китай гневно отхвърли решението на съда, зарече се да
продължи изграждането на изкуствени острови в спорната акватория
и казва, че обмисля да обяви охранявана въздушна зона, в която
самолетите ще трябва да се съобразяват с нарежданията му – ход,
който със сигурност ще бъде осъден от САЩ, Япония и други
страни.

За да парира такива притеснения, Китай подчертава, че се
стреми към разширено икономическо сътрудничество чрез политиката
„Един пояс, един път“, която ще го свърже с Централна и
Югоизточна Азия и подкрепяната от Пекин Азиатска банка за
инфраструктурни инвестиции (АБИИ).

Наблюдатели на Г-20 ще оценяват отговора на такива
инициативи – дали „положителен, неохотен или разединен“, каза
специалистът по Китай от Университета във Вирджиния Брантли
Уомак.

Лидерите, които ще присъстват на срещата, ще обсъдят и
възможните резултати на изборите в САЩ през ноември, на които
кандидатката на демократите Хилари Клинтън изглежда води пред
съперника си от Републиканската партия Доналд Тръмп. Като бивш
сенатор и държавен секретар, Клинтън се възприема като опитна
ръка зад кормилото, докато Тръмп предложи политики, които
поставят под въпрос ангажиментите на САЩ за свободна търговия,
имиграция и защита на съюзниците им.

Макар и по-далеч от централните проблеми, продължаващите
конфликти в Близкия изток и миграционната вълна, която
причиниха, също будят притеснение. Президентът на Египет Абдел
Фатах ас Сиси е сред специално поканените гости на срещата, на
която съсипаната икономика и задълбочаващата се криза на
сигурността в страната му вероятно ще бъдат подложени на нови
критики.

Г-20 включва Австралия, Аржентина, Бразилия, Великобритания,
Германия, Индия, Индонезия, Италия, Канада, Китай, Мексико,
Русия, Саудитска Арабия, Турция, Франция, Южна Африка, Южна
Корея, Япония, САЩ и ЕС.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.