Защо балканските лидери съживяват национализма

По Агенция Фокус

Сръбски военни репетират за парад. Снимка: от тв екрана

Експертите смятат, че увеличаващата се националистическа риторика в Хърватия, Сърбия и Босна и Херцеговина е стръв, с която някои политици се опитват или да спечелят скорошните избори, и да отвлекат обществото от икономическите проблеми.

Ескалацията на националистическите подмятания от това лято между властите на Хърватия, Сърбия и Босна и Херцеговина бяха неприятно припомняне на риториката от войните в Бивша Югославия. Но въпреки, че потенциала за насилие на Балканския полуостров не трябва да бъде подценяван, експертите смятат, че провокативната риторика е само начин, по който политическите елити манипулират обществото, за да извлекат предимства.

Фактът, че парламентарните избори в Хърватия приближават, тласка лидера на социалдемократите Зоран Миланович към националистически крайности. Същевременно заплахите за референдум, отправени от Милорад Додик, президента на Република Сръбска, част от Босна и Херцеговина са начинът, по който той се опитва да потули вътрешните политически проблеми с класическата история, че оцеляването на Република Сръбска е заплашено.

Според експертите Сърбия е далеч от „невинността“ що се отнася до тези спорове, след като нейните власти са дълбоко въвлечени в обмяната на груби думи и във взаимните обвинения с Босна и Херцеговина и с Хърватия. Те предполагат, че министър-председателят Александър Вучич нарочно използва своите министри да отпращат обвинения, за да се представи самия себе си като сила на мира и стабилността в региона.

Според базирания в Белград политолог Стефан Алексич националистическата риторика се използва от елитите на всички държави от Бивша Югославия от началото на 90-те години на ХХ век. „Политическите елити поддържат своите граждани в постоянни национални напрежения от десетилетия. Това донякъде е постоянно готов механизъм, когато те няма какво повече да предложат“, смята той.

Триъгълник на неприятности

Кръгът на взаимните обвинения започна миналия декември, когато правителството на Хърватия, тогава водено от Миланович, затвори границата със Сърбия заради спор по кой път бежанците от Близкия изток ще достигат до ЕС. Водачът на Социалдемократическата партия не бе внимателен с езика си, говорейки за Сърбия. Той бе дори по-невнимателен преди няколко седмици, когато бе уловен на запис да описва Сърбия като „шепа нещастни хора“, а Босна и Херцеговина като „голямо изпражнение“, предизвиквайки гневни реакции от Белград и Сараево.

Той обяви, че Хърватия „няма да остави Хърватия сама с босненците в Босна и Херцеговина“, ако Република Сръбска се отдели чрез референдум, както заплашва да стори. Някои анализатори сравняват това с изказване на военновременния хърватски президент Франьо Туджман от 90-те, когато той обяви, че подкрепя териториалната цялост на Босна и Херцеговина, но добави, че Хърватия ще иска част от нея, ако и Сърбия завземе босненски земи.

Базираният в Загреб политолог Давор Генеро смята, че, ако Миланович се завърне на премиерския пост след изборите от следващи месец, то той ще навреди на позицията на страната си в пределите на ЕС. „Миланович е наистина безотговорен политик. Той е типичен наследник на риториката на Франьо Туджман“, посочи той. „Това е антиевропейската риторика от човек, който не разбира основните принципи на ЕС и който говори от националистически позиции, които надценяват ценността на собствените традиции, докато същевременно подценяват тези на всички останали“, добави той.

През лятото Белград и Загреб обмениха няколко дипломатически протестни ноти и още повече заявления бяха направени, които бяха приети за обидни от насрещната страна. Отношенията бяха допълнително вгорчени, когато хърватската съдебна власт отмени присъдата на бившия генерал-майор Бранимир Главаш за военните му престъпления срещу сърбите, а след това властите в Загреб одобриха изграждането на паметник на Миро Барешич, осъден от шведския съд за убийството на югославския посланик в Стокхолм Владимир Ролович през 1971 г.

Сърбия също така изрази протест след като съдът в Загреб анулира присъдата на отец Алоизие Степинац, изтъкнат последовател на хърватския пронацистки режим през Втората световна война, за което Хърватия отговори, посочвайки подобна съдебна реабилитация към Дража Михайлович, командирът на сръбските четници.

Според социолога и политолог Йово Бакич лошите отношения между Хърватия и Сърбия предизвикват верижна реакция в Босна и Херцеговина. „Атмосферата е нездравословна и заприличва на тази в началото на 90-те години. Тук, на Балканите, национализмът е любимото оръжие на политиците“, заяви той. „Напрежението между Белград и Загреб винаги изменят ситуацията в Босна и Херцеговина“, добави той.

Президентът на Република Сръбска също е налял масло в огъня, обявявайки, че на 25 септември ще се състои референдум, посветен на решение на конституционния съд на Босна и Херцеговина. Референдумът цели да демонстрира публичната подкрепа сред босненските сърби за празнуването на Деня на Република Сръбска на 9 януари, след като конституционния съд реши миналата година, че празникът е противоконституционен и е дискриминативен към тези, които не са сърби. Според Генеро гласуването е „пробен балон за бъдещ референдум за независимост“ – нещо, което самият Додик е заявявал, че би обмислил.

Според Алексич Додик се опитва да отвлече вниманието от вътрешните политически проблеми в Република Сръбска. „Изглежда, че Додик има да отговаря на много въпроси относно измамите в бизнеса и икономическата катастрофа в областта. Един ден жителите ще разберат какво става и тогава той вероятно няма да успее да се спаси с национализъм“, смята политологът.

Глашатаите на Вучич

Сръбският министър-председател Александър Вучич се опитва да звучи като сдържан държавник в коментарите си, отправени към неговите хърватски и босненски колеги, но някои от неговите министри използват агресивен език, създавайки допълнителни спорове. Сръбският министър на труда Александър Вулин заяви, че „Хърватия затъва в лудост“ и неколкократно нарече правителството в Загреб „фашистко“.

Външният министър Ивица Дачич междувременно обвини босненските политици в това, че са отговорни за нападението срещу Вучич по време на възпоминателните церемонии в Сребреница от миналата година, докато същевременно напомня на хърватските власти, че концентрационния лагер от Втората световна война „Ясеновац“, където около 100 хил. души, най-вече сърби, роми и евреи, загиват.

Според Алексич „мъдрата тишина“ на Вучич е тактическа, защото, ако се вземе предвид централизираната природа на правителството му, няма шанс министрите му да направят нещо без негово съгласие. „Те са само кукли на конци, които говорят вместо министър-председателя – център на сила. Техните думи трябва да се гледат само като част от риториката на Вучич, защото е трудно да си представим, че някой от тях би говорил без дори и мълчаливото му съгласие“, смята политологът. Основна работа на министрите е да носят ужасни националистическо лица и да позволят на министър-председателя да носи маската на проевропейски реформатор“, добави той.

Въпреки това самият Вучич се намеси в спора през август, когато писа до председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, до върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и сигурността Федерика Могерини и до европейския комисар по политиката за съседство и преговорите за разширяване Йоханес Хан, обвинявайки Хърватия в прилагането на антисръбски политики и подклаждайки национализъм.

Според Бакич собствените политически и икономически проблеми на Европа, подхранени от бежанската криза и от Брезкит, са повлияли на увеличаването на националистическа риторика на Балканите. „Ако средата бе различна, ситуацията нямаше да стане толкова напрегната. И в Европа, във всичките нейни държави, има възход на национализма и на расизма. Във Франция наблюдаваме възхода на партията „Национален фронт“ на Марин Льо Пен, а в Германия имаме расиски движения като „Алтернатива за Германия“, смята той.
„Това кара балканските националисти да си казват: „Е, всичко е нормално“, заключи политологът.

Превод Виктор Турмаков

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.