Германските националисти – изборен успех, неясно бъдеще на партията

Асошиейтед прес

Създадена с много шум германска националистическа партия само за една година измина сложен път от изгонване на лидера си и остри вътрешни дрязги до нов сериозен (изборен) успех.

Само преди 14 месеца рейтингите на „Алтернатива за Германия“ (АзГ) се бяха смъкнали до 4 процента. Но оттогава партията успя да яхне вълната на гнева от миграционната политика на
канцлерката Ангела Меркел и обърка картите на всички утвърдени партии в страната.

АзГ бе създадена през 2013 г. като групировка с цел да събере опозицията срещу (фискалната) политика на Меркел за спасяване на еврозоната. Но тя пренасочи фокуса си
срещу имиграцията и исляма, след като младата Фрауке Петри отстрани съоснователя (на партията) Бернд Луке – професор по икономика, който бе доминиращо лице в ранния период на партията.

От юли м.г. Петри е най-познатото лице на партията. Остават обаче много неясноти относно силата, целите и ръководството на партията в дългосрочен план.

Анкетите отреждат на АзГ между 11 и 14 процента в национален
мащаб. Партията спечели над 20 на сто от гласовете в местните
избори в две провинции в бившата източна комунистическа част на
страната през тази година. Миналия уикенд тя изпревари
консервативния Християндемократически съюз на Ангела Меркел и се
класира втора на вота в Мекленбург-Предна Померания, където е
парламентарният избирателен район на канцлерката. Меркел каза
пред парламента тази седмица, че това е „предизвикателство за
всички нас“.

През май АзГ прие политическа платформа, в която се казва,
че „ислямът не е част от Германия“ и се отхвърля „безразборното
даване на убежище на мигранти“, както и турското членство в
Евросъюза. Партията се противопоставя на подготвяните
споразумения за свободна търговия със САЩ и Канада и призовава
за по-пряка демокрация, включително и чрез национални
референдуми.

В други сфери АзГ предлага политики, изоставени от
консерваторите на Меркел. Тя се обявява за връщане към
задължителна военна повинност и за удължаване на живота на
ядрените електроцентрали.

Всички водещи личности в партията от време на време се
оказват автори на шокиращи изказвания. Петри, например, в
началото на т.г. посочи, че полицията може да стреля срещу
мигранти, опитващи се да влязат в Германия, а заместник-лидерът
на партията Александър Гауланд бе цитиран да казва, че много
хора в Германия не биха искали за съсед един от ключовите
футболисти на националния отбор, който е чернокож.

Вътрешнопартийните дрязги отново излязоха наяве след
миналогодишното разцепление. Най-малко четирима души се борят за
влияние в партийната върхушка. Поне засега обаче това като че
ли не вълнува избирателите.

АзГ страда от „такъв вид личностна несъвместимост, каквато
винаги има в млади партии“, каза Гауланд неотдавна. „Но аз
смятам, че това по никакъв начин не влияе върху успеха на
партията, защото не става дума за реални политически различия“,
посочи той.

АзГ рязко живна, след като Меркел допусна наплива от
мигранти миналия септември. Гауланд каза (по този повод), че
„погрешната бежанска политика на канцлерката беше дюшеш за
партията“.

В Мекленбург – район с малко чужденци, но с оскъдни ресурси
и висока безработица, АзГ отне гласове от почти всички
презрително наричани от нея „дърти партии“. Тези нейни съперници
варираха от „Левите“ – партия наследница на бившите комунисти
от ГДР, до консерваторите на Меркел.

Нейният успех на елиминира крайнодясната
Националнодемократическа партия от последния провинциален
парламент, в който тя участваше. Тя привлече и много от тези,
които досега не гласуваха.

АзГ желае да опровергае твърденията, че е партия, която се
бори за една-единствена кауза, тъй като се стреми да влезе в
националния парламент на Германия на изборите идния септември.
Петри каза тази седмица, че ще води кампания по теми като
„кризата на еврото, по въпроса как ще се решава бъдещето на
Европа и на ЕС, как да се решават проблемите, възникващи в
резултат на нелегалната миграция, като семейната политика и
вътрешната сигурност“.

Дали партията ще излъчи един водещ кандидат и кой може да
бъде той, оставя неясно. А и политическият й профил се усложнява
от непреставащите боричкания в нейната върхушка.
Петри, най-изтъкнатият й лидер, описва своя политически стил
като „конструктивен с инцидентна склонност към провокации“.
Това рязко контрастира с консенсусния подход на канцлерката,
която по време на неотдавнашна предизборна сбирка каза: „Има
хора, които обичат да провокират, но това не носи нищо на тази
страна“.

Петри, 41-годишна бизнесдама и майка на 4 деца, е родом от
източния град Дрезден. Следвала е химия в Англия и Германия и бе
новак в политиката, когато стана един от водещите основатели на
АзГ през 2013 г. И тя като 62-годишната Меркел е прекарала
детството си в бившия комунистически изток, също като нея е
започнала научна кариера и е влязла късно в политиката.
Приликите между двете обаче свършват дотук.

Петри си съперничи за влияние със съпредседателя Йорг
Мойтен, с Гауланд и с Бьорн Хьоке – видна фигура от крайната
десница в партията. И четиримата има свои регионални „крепости“,
водят парламентарни групи в провинции, където АзГ е спечелила
места.

Висши партийни фигури дават също така различни индикации
дали АзГ се стреми да бъде тотална опозиция или да приеме
някакво участие в правителство. Мойтен каза в понеделник, че
„Ние искаме в по-далечен план да управляваме в тази страна – и
ще вървим по този път неотклонно и непоколебимо, стъпка по
стъпка“.

Гауланд обаче каза, че в наложилата се коалиционна система в
Германия ще бъде невъзможно за АзГ да влезе в правителство,
което да няма почти абсолютно мнозинство“.

„Четири водещи фигури са в горчива схватка един с друг,Е
което е твърде много за такава малка партия“, каза Хайо Функе –
професор по политически науки в Берлинския свободен университет.
И макар че сочат себе си за умерени, в АзГ има „радикален
център, който тласка партията в друга посока“.

Тъй като в нея няма водеща фигура като Йорг Хайдер, който
доведе до успех австрийската Партия на свободата, Функе не вижда
как АзГ може да се доближи до успеха на популистките партии в
Австрия, Франция или Холандия. Тя може да се надява на подкрепа
„от 10 до 12 процента, ако нещата останат такива, каквито са
сега, а може би и по-малко“, отбеляза той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.