Кой е големият победител на изборите в Хърватия

Макар да е малко рано да се правят твърди заключения за резултатите от изборите на базата на данни от първите предварителни съобщения, с висока сигурност може да се каже, че най-големият победител на предсрочните избори е Хърватска демократична общност (ХДО).

И то не защото е постигнала значително по-добър изборен резултат в сравнение с предишните избори, а защото след хаоса на скандалите на бившия лидер Томислав Карамарко с коалиционния партньор Божо Петров от партия „Мост“ и драматичния спад на популярността й, новият лидер на ХДО Андрей Пленкович с група близки сътрудници успя да започне процес на демократизация и модернизация на партията и да постигне преднина пред сравнително широкия фронт на партиите от Народната коалиция, след като вече бе създадено впечатление, че ще изгуби изборите. Не е малко нещо да спасиш партията от дълбоката бездна на непопулярността и загубата на доверие дори сред собствените си членове.

На лицата на лидерите на Социалдемократическата партия
(СДП) се появи загриженост още след обявяването на първите екзит
полове. Показателно беше, че още в ранните вечерни часове
вторият човек на партията Синиша Хайдаш-Дончич избягна да
отговори категорично на въпроса дали техният изборен резултат ще
доведе до смяна на лидера на партията Зоран Миланович, а само
констатира, че още не е време за такива анализи.

Изглежда, че разпределението на гласовете на
парламентарните избори през 2016 г. е такова, че понятието
„стабилност“ ще стане най-ценната политическа валута в
предстоящите години. Патетичното подклаждане на нервността и
честото поставяне на безсмислени ултиматуми от страна на „Мост“
може би говори за нивото на морала му, но по никакъв начин не
гарантира воденето на конструктивна политика. Нарастването на
силата на анархистично-деструктивната партия Жива стена от своя
страна предупреждава как промъкването на идеи, противоречащи на
конституционното право, попада на плодотворната почва на
широкото недоволство на хърватските граждани и че само много
тънка линия ни дели от преминаването в клуба на политически
нестабилните и затова неуправляеми демокрации по периферията на
Европа.

Пътят до политическата стабилност може да има три
посоки. Най-сигурният път към политическа стабилност е
създаването на широка коалиция на ХДО и СДП. Но това не е
най-реалната посока. Главната пречка по този път е егото на
партийните лидери, особено на Зоран Миланович. Освен това в една
широка коалиция доста биха пострадали личните кариери на кръга
сътрудници на Миланович и Пленкович, защото те няма да бъдат
удовлетворени от математиката на разпределение на политическата
плячка със сравнително равноправния партньор.

Вторият, малко по-несигурен път към политическа
стабилност като основа за реформи и разумно управление на
страната е формирането на сравнително стабилно парламентарно
мнозинство на базата на коалиция с „Мост“ като втори ключов
коалиционен партньор. Това е най-реалният сценарий. В този
вариант „Мост“ би трябвало да покаже ново ниво на политическа
зрелост, в което много по-рядко ще свиква патетичните
пресконференции след 17 часа, на които акцентът се поставяше
върху параноичното твърдение, че постоянно получава „шамари“ от
всички страни, но е готов „да обърне и другата буза“. Това не
значи абсолютно нищо, особено ако е комбинирано с политически
некултурни искания като настояване за премиерски пост или
изисквания за промени в основни закони на фона на несъразмерно
малък брой парламентарни мандати.

Третият и вероятно най-несигурен път до някаква власт е
формирането на коалиция, в която партньорите ще прескочат
„Мост“. В момента още е рано да се каже дали Хърватската народна
партия, Хърватската селска партия, Истрийският демократичен
съюз и малцинствата имат политическа сила за такова нещо.
Общо взето, изглежда, че потенциалът на ХДО за коалиране
е малко по-голям при втория и третия вариант – със или без
„Мост“. Дали тази логика може да накара първите хора на СДП все
пак да уговорят Зоран Миланович да отстъпи и да влезе в широка
коалиция, тепърва предстои да видим.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.