Стратегията на 550-те рубли

Даря Гармоненко, Велимир Разуваев

Навални реши да не дели избирателите си с демократичната опозиция

Алексей навални представя новата си стратегия. Снимка: официален сайт

Опозицията, както установи „Независимая газета“, е недоволна от предизборните стъпки на Алексей Навални. Той разработи свои собствени насоки за гласоподавателите, които още не са избрали за коя партия да гласуват. Разработената от него „Стратегия на 550-те рубли“ призовава гражданите да вземат предвид икономическите последици от това коя политическа структура ще подкрепят. Експерти смятат, че по този начин опозиционерът завоалирано намеква, че ще бойкотира изборите, надявайки се да оглави либералната опозиция, след като нейните лидери изгубят тазгодишната кампания.

Постът на Навални в блога е придружен от видеоклип, който сега се разпространява в социалните мрежи. Не е без значение, че текстът започва с думите: „В последно време прочетох толкова много постове „Е, за кого да гласувам на изборите?!?!“, че разбрах: на тези, които все пак са решили да участват, трябва да им се предложи много рационален и много прост план“. Тоест, той се обръща към тези, които не знаят за кого да гласуват: към избирателя с неопределени още политически симпатии, към „дремещия“ електорат, който по идея би трябвало да бъде събуден.

Във видеото си опозиционерът с ироничен тон препоръчва на
гражданите своя собствен метод на гласуване. „Стратегията 550
рубли“ е напомняне, че човек, гласувайки, спонсорира избраната
от него партия. Тези политически структури, които по партийни
листи събират подкрепата на 3 и повече процента от електората,
имат право на държавно финансиране: 110 рубли годишно за всеки
глас, или общо по 550 рубли за следващите пет години.

Колкото и да е странно, Навални започва да илюстрира
теорията си от демократичната партия „Яблоко“: тя е получила от
2011 г. от бюджета 665 милиона рубли.

„Представяте ли си? Всеки глас, даден за партията, за нея се
конвертира в съвсем конкретни пари“ – казва лидерът на
нерегистрираната Партия на прогреса, а в ъгъла на екрана ви
изплува снимка на доволните Григорий Явлински и Генадий Зюганов,
кой знае защо на фона на фототапет от доларови банкноти.

„Задайте си въпроса: на кого искам да дам моите 550 рубли?“
– съветва Навални и преминава към разработената от него схема.
Първа стъпка: спомни си за кого си гласувал през 2011 г. Втора
стъпка: реши дали тази партия ефективно е похарчила парите ти.
Трета стъпка: като вземеш предвид първите две стъпки, „подари“
на някоя партия своите рубли.

„Или може да си останете вкъщи – и никой няма да получи
вашите 550 рубли, – казва Навални, а после отбелязва: – Е, в
интерес на истината, и вие няма да ги получите“. Следващият
обрат в сюжета ви насочва към темата: не питайте за какво изобщо
харчат тези пари партиите. „Не знам защо те са толкова богати и
толкова безполезни“, казва Навални. И веднага разкрива смисъла
на сценарния си витраж: на екрана се появява графика с
финансовите постъпления за различните партии. Последното място в
графиката е отредено на Фонда за борба с корупцията, събрал от
доброволни дарения (доброволни, повтаря Навални) 134 милиони
рубли. „Но ние правим приблизително 100 пъти повече“ – посочва
той в заключение, като се извинява за нескромността.

Разработената от опозиционера стратегия е интересна, но в
нея има няколко нюанса. Например такъв: бюджетните вливания за
партиите се формират не само от данъците на гражданите. А и от
постъпления от бизнеса. Доходи от износ, мита,
външноикономическа дейност, бюджетни фондове и т.н. С други
думи, ако трябва да сме съвсем честни, редно би било да се
пресметне процентното разпределение на различните вноски в тези
550 рубли.

Политическият смисъл на изявлението на Навални е много
по-загадъчен. По същество той удря по „Яблоко“ – този извод може
да се направи, съдейки дори по илюстрациите към видеото. На
изборите през 2011 г. тази партия събра повече от 3 процента от
гласовете и затова получи финансиране, но не и депутатска група
в Думата. Тя бе лишена от парламентарна платформа и за
законодателни инициативи, и за пиар. Гласувалият за нея
избирател, „задрямал“ преди тези избори, едва ли ще реши да се
„събуди“, воден от аргументацията на Навални.

Ръководителят на Центъра за политически и икономически
реформи Николай Миронов обясни пред „Независимая газета“:
Съдейки по всички, Навални старателно „компрометира“ „Яблоко“.

Трябва да се каже, че това сега е на мода – „да се компрометира“
ту „Яблоко“, ту ПАРНАС, така че нито една партия да не може да
обедини избирателите и да получи съществен процент“. Експертът
отбеляза също, че този призив е насочен и срещу ПАРНАС, защото
аудиторията на Навални е тъкмо електоратът на тези две партии.
Партиите останаха недоволни от призивите на Навални.

Заместник-председателят на „Яблоко“ Николай Рибаков отбеляза в
разговор с нашия вестник, че в страната се води същинска
кампания срещу партията му – в момент, когато тя за пръв път от
много години има шансове да влезе в Думата. „А защо го прави
Алексей – това за мен си остава загадка“. А
заместник-председателят на ПАРНАС Константин Мерзликин каза за
НГ, че общото послание на призива на Навални не е ясно, не се
разбира какъв е всъщност смисълът му. „От началото на кампанията
той пет пъти промени позицията си – и съответно измести
акцентите“. Но заместник-председателят се надява, че лидерът на
Партията на прогреса ще направи още една маневра и все пак ще
призове да се гласува за ПАРНАС.

Опозиционерът изглежда стига до единствения изгоден за себе
си извод: не го пуснаха да участва в изборите, миналия път
изобщо не искаше, но за това време е направил повече от всички
участници в кампанията. Да допуснем, че в политиката няма място
за морал, но не може да няма солидарност, основана на
принадлежност към някакъв лагер, иначе няма смисъл да си условно
казано десен, ляв или центрист. Без солидарност няма почва за
разговори за коалиция.

Защото какво всъщност означава изказването на Навални? Да
предположим, че той и „Яблоко“ имат различен електорат – но и на
него, и на „Яблоко“ той не им е достатъчен. И вместо, както се
казва, да помогне и да дели , Навални започва да брои парите на
хората и призовава да се замислят за приноса на партиите в
политиката. Много по-честно в този случай би било открито да
призове за доброволни пожертвувания за Фонда за борба с
корупцията.

Макар че в изказването му имаше възможности за мобилизиране
на своите, а и не само на своите привърженици. Като ръководител
на Фонда Навални би могъл в обичайния си стил да направи съвсем
прозрачния намек, че парите, които няма да отидат за партиите,
ще бъдат заделени от бюджета за подялба между когото трябва и
прочее. И затова, с други думи, по-добре да се похарчат за една
от демократичните партии – и при това да посочи за коя.

Миронов подчерта, че Навални се държи странно, например когато
на 11 септември, ден преди по закон още да може да се оттеглят
кандидати, той предложи на ПАРНАС, „Яблоко“ и „Отворена Русия“
да оттеглят кандидатите си, за да няма помежду им конкуренция –
при това, да оттеглят силните в полза на слабите: „Като цяло той
сега работи срещу общия резултат на опозицията на изборите“.

Според експерта това може да се дължи на амбициите на
опозиционера, който иска да бъде лидер на регистрирана партия и
затова интересите му сега съвпадат с интересите на Кремъл.
В същото време, продължи Миронов, възниква мисълта, че
Навални работи за някакви политически сили и изпълнява поръчка.

Примера му вече последва популярната Ксения Собчак. „Една от
задачите на властта в тази кампания е да мобилизира електората
си и да демобилизира електората на опозицията и властта използва
за тези цели известни в либералните среди личности“, обясни
експертът. Той подчерта, че по поведението на Навални си личи,
че той не е заинтересован да победят „Яблоко“ и ПАРНАС, макар че
неговите хора идват от тези две партии. И ако тези партии се
провалят, тогава необходимостта от Навални ще се увеличи и той
може да претендира за лидерството на една от тях. А
пропагандата, отбеляза Миронов, вече от известно време не закача
опозиционера, което ни навежда към версията, че Навални работи
за Кремъл.“Такива съмнения възникват всеки път и се намират
косвени потвърждения, че са основателни“.

Тоест вместо опит да се насочи избирателя така, че да
помогне на колегите от общия политически лагер, се прави опит да
се „икономиса“ от демократичния електорат. На пръв пъглед, това
е електорална алчност. Но в действията на Навални има
прагматична логика. За неспособността на опозицията да се
обедини е трудно да се вини само този политик блогър –
отговорността за това е обща. Рано или късно лидерът на Партията
на прогреса ще се върне в официалната политика – във всеки
случай, той явно разчита на това. Но тогава той непременно ще се
сблъска със същата патова ситуация в опозиционния лагер. И
затова е съвсем възможно, че след като е изчерпал всички
преговорни варианти, Навални в един или друг момент е решил да
коригира дългосрочната си лидерска стратегия, като отстрани
всички конкуренти.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.