ЕС организира неформалната среща в Братислава в опит да спаси Европа

Брекзит. Илюстрация: Бизнес ъф фашън

ЕС организира неформална среща, за да се опита да спаси Европа. Поради липса на добри амбициозни проекти, Европа, събрала се в Братислава, иска да постигне напредък по пътя на общата отбрана. Срещата е в средновековна крепост, възвисяваща се над една река, която дълго време е разделяла континента. Не можеше да има по-добра алегория за разклатения ЕС от този избор на място – Братиславският замък и река Дунав.

Дали срещата на върха ще предотврати по-нататъшни разделения? Отсъствието на британския премиер Тереза Мей от форума, конкретизира първото разделение в ЕС. След разширяване на всяка цена, ЕС вече не е застрахован от стесняване, дори от дезинтеграция.

Заразата след британския референдум за Брекзит,
от която ЕС се страхуваше толкова много, засега не е избухнала,
но слабите брънки са известни – Източна Европа и нейният открит
гняв срещу диктата на Брюксел, Южна Европа, която трудно изплува
сред години на строги икономии, Северна Европа, страдаща от
липса на ентусиазъм от един проект – този за ЕС – смятан за
прекалено технократски и фокусиран върху себе си.

Истински отговори на проблемите едва ли ще се чуят тази
вечер, но поради липса на напредък на другите фронтове, Берлин и
Париж се опитват да прокарат проекта за европейска отбрана с
негласната подкрепа на всички други членки, в това число и
Източна Европа.

Братислава би трябвало да доведе и до напредък в три
други области – увеличаване на инвестиционния фонд „Юнкер“,
който за шест години трябва да се увеличи на 630 милиарда евро в
подкрепа на растежа и на заетостта, реформа на Шенген и
установяването на вече обещаните системни полицейски проверки на
входа и на изхода на ЕС, и накрая първо разполагане още от
октомври на европейския граничен корпус в България, която е
съседна на Турция.

Що се касае до изключването на Лондон от тази неформална
среща, това е прецедент. Великобритания е все още страна членка
и ЕС не трябва да забравя нейния принос за това, че европейците
да живеят днес в демокрация, отървали се от нацисткото и
фашисткото варварство на Втората световна война. Отношението към
Великобритания заради британския референдум е всъщност логика
на търсене на изкупителна жертва и отклоняване на вниманието от
главозамайващите провали на ЕС от двайсетина години насам. Сред
тях са рухването на общата миграционна политика заради
способността й да управлява миграционната криза, 20-те милиона
безработни в еврозоната, повишаване на бедността, разрива между
процъфтяващата германска икономика и икономиките в застой от Южна
Европа, безпомощността пред тероризма, феноменалният напредък
на екстремистките партии не само във Франция и Австрия и в
северните страни, но и вече в Германия.

Още по темата: Среща за сплотяване на общността

Лидерите от Европейския съюз ще се опитат да постигнат
единство на срещата на върха в Братислава, надявайки се, че ще
определят курса на общността, разтърсена от решението на
Великобритания да напусне блока и раздирана от спор между
Източна и Запада за миграцията, пише в. „Гардиън“.

Председателят на Европейския съвет и бивш полски
министър-председател Доналд Туск се надява да охлади страстите,
след като външният министър на Люксембург призова Унгария да
бъде изгонена от ЕС за това, че се отнася към кандидатите за
убежище, както той се изрази, „по-лошо, отколкото към диви
животни“. Унгария отвърна, като отправи остри критики срещу
Люксембург за това, че помага на големите корпорации да избягват
данъци.

Туск се надява вниманието на срещата, в която няма да
участва Великобритания, да се съсредоточи върху теми, по които
лидерите да могат да постигнат съгласие: сигурността на
границите, борбата с тероризма и действията за „възвръщане на
контрола върху глобализацията“. Близки до него служители се
надяват да бъдат постигнати малки, но символични пробиви, сред
които споразумение за изпращане на допълнителни 200 граничари и
50 автомобила на външната граница на ЕС в България до следващия
месец.

Постигането на съгласие за засилване на граничната отбрана е
лесната част. Трудният въпрос е споделянето на цената за защита
на бежанците и той вероятно ще продължи да поставя на изпитание
единството. Страните от Вишеградската четворка – Полша,
Унгария, Чехия и Словакия – са твърдо против опитите на
Европейската комисия да им наложи глоби за това, че не приемат
бежанци. Унгария категорично отказва да приема бежанци съгласно
квотна система на ЕС, а много други държави не изпълняват
плановете, отбелязва „Гардиън“.

Лидерите от ЕС ще търсят на срещата в Братислава начини как
да подсилят общността след предизвикалото шок гласуване във
Великобритания за излизане от блока, а в същото време в техните
страни политическите им противници ще агитират в подкрепа на
предложения с различна цел – да бъде обуздан и дори разпуснат
следвоенният проект, изтъква в. „Файненшъл таймс“.

Призивите за драстично реформиране на институциите на ЕС
стават все по-силни в момент, когато във Франция, Германия,
Холандия и Австрия предстоят избори. Някога те бяха отправяни
само от популистите, но вече все повече идват и от основното
течение в политиката.

Предизборните обещания за трансформиране на Европа не са
нещо ново и често се провалят безславно, когато новият лидер
отиде на първата си среща на върха на ЕС. Но за подкрепящата ЕС
върхушка следващите 18 месеца на избори и референдуми са
извънредно заплашителни. На път е да се появи нова конфигурация
от лидери в момент, когато политическият център на тежестта в
Европа се измества, заплашвайки съгласието, стоящо в основата на
европейския проект от десетилетия, коментира изданието.

Настроенията против Брюксел се разпространяват не само във
Франция, която е втората по големина икономика в еврозоната, а
също в Холандия и Австрия, където набират сила популистки
формации. Евроскептичните гласове се засилват и в Южна Европа,
включително Италия. На изток правителствата на Полша и Унгария
настояват за „контрареволюция“ в ЕС, като се правят предложения,
включващи отнемане на някои от правомощията на ЕК съгласно нов
договор.

Въпреки шумните кампании обаче исканията за значително
реформиране на институциите нямат особен шанс да се осъществят
на практика, смятат анализатори, цитирани от „Файненшъл таймс“.
Все пак дори ЕС да успее да удържи популистката атака,
засилващият се евроскептицизъм заплашва да засегне вътрешното
функциониране на общността, като постави националните
правителства вместо ЕК в центъра на машината.

Бойните линии в Европа, изглежда, се втвърдяват в момент,
когато лидерите от ЕС се събират в Братислава на среща,
замислена да покаже единство и решимост за изграждане на
европейско бъдеще без Великобритания, пише в. „Дейли телеграф“.

Висши служители на ЕС, интервюирани от изданието, смятат, че
Великобритания ще се откаже от напускане на общността, ако ЕС
направи преговорите за излизане колкото се може по-трудни.
Според тях Великобритания едва ли ще напусне общността, когато
се сблъска с „реалността на бюрократичния кошмар“ и „безумния
акт на икономическо самонараняване“.

Преди срещата на лидерите от ЕС германската канцлерка Ангела
Меркел обеща, че ще направи всичко възможно за сплотяването на
общността, и заяви, че оцеляването на ЕС се превръща във въпрос
на война и мир, отбелязва агенция Блумбърг.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.