Неоправданите надежди на чернокожите след 8 години президентство на Обама

Барак Обама. Снимка: Белия дом

„За мен ще бъде равносилно на лична обида, на обида към моето наследството, ако афроамериканската общност свали гарда и не се размърда по време на тези избори“, каза Барак Обама на гала вечеря миналия уикенд, организирана от Фондацията на групата на цветнокожите в американския Конгрес. Обама призова афроамериканците да попречат на републиканския кандидат-президент Доналд Тръмп да стигне до Белия дом.

Самият Обама искаше да бъде въплъщение на началото на пострасистката ера в САЩ. Въпреки че той се представяше за президент на всички американци, от деня на неговото избиране през 2008 г. цветнокожата общност съзря в него една надежда – че ще бъде сложен край на неравенствата в една страна, разяждана от расовия въпрос. Осем години по-късно мнозинството от цветнокожите ще гласува за кандидата на демократите за президент, но много цветнокожи американци са разочаровани от осемте години на власт на първия цветнокож президент на САЩ.

Трейвън Мартин, Ерик Гарнър, Фреди Грей, Филандро
Кастайл – списъкът на цветнокожите жертви на полицейски грешки
неумолимо се удължи през последните години. През цялата 2015 г.
цветнокожите, застреляни от полицията, бяха 258 според
преброяване на в. „Вашингтон пост“. А от началото на настоящата
година те са вече 169.

„Оставаме с усещането за изключително полицейско насилие
през президентството на Обама“, казва Марк Дейг, преподавател в
университета Дидро в Париж и специалист по историята на САЩ. „В
тази насока разполагаме също така с детайли, с които не
разполагахме преди. Това е благодарение на социалните мрежи.
Може би фактът, че в Белия дом има цветнокож, е накарало повече
хора да разобличават поведението на полицията“, допълва
експертът.

„Преди тези случаи бяха покривани на местно ниво и много
трудно излизаха на повърхността“, казва Каролин Ролан-Диамон,
преподавателка в университета Нантер в Париж, специалистка по
история на САЩ и авторка на книгата „Черна Америка. Една история
на борбите за равенство и справедливост“.

Пред тези прояви на насилие Обама създаде специална работна
група, а после обяви по-строга законова рамка за използването на
военното оборудване от полицейските сили. От своя страна
министерството на правосъдието разпространи ръководство, което
да помогне на местните полицейски сили да използват по-често
камерите, носени от тях по време на операциите. Но носенето на
тези камери далеч не е норма в САЩ, тъй като федералната
администрация има слабо влияние върху местната полиция. А и в
САЩ правосъдието си остава благосклонно към полицаите, обвинени
за този род случаи.

Афроамериканското население е около 14 процента от
цялото население на САЩ, според последното преброяване, датиращо
от 2010 г. Освен това цветнокожите са 40 процента от
американските затворници и 34 процента от осъдените на смърт от
1976 г. досега, според данни на сайта deathpenaltyinfo.com.

„Наистина, Барак Обама беше първият президент, който
посети (през 2015 г.) федерален затвор, но трябваше да минат
седем години, за да засегне (през януари 2016 г.) въпроса за
пренаселените американски затвори и за необходимостта от реформа
на затворите“, припомня Каролин Ролан-Диамон. „Оттогава той
действа чрез президентски укази, за да намали случаите на
изпращане на затворници в изолатора (това касае около 100 000
задържани), използва правото си на президентско помилване, за да
намали присъдите на десетки затворници. Обама също така направи
постъпки за намаляване на максимално възможните присъди за
престъпления, които не са съпътствани с насилие“, допълва
специалистката. Но той среща противопоставяне от страна на
Конгреса. Според статистическата служба на министерството на
правосъдието повече от половината от задържаните в американските
федерални затвори са осъдени за трафик на наркотици, като в
по-голямата си част те са цветнокожи.

Когато Обама беше избран през 2008 г., безработицата сред
афроамериканците беше 12,7 процента, според министерството на
труда. Сега безработицата сред афроамериканците е 8,3 процента
за последните два месеца от настоящата година, но това е почти
два пъти повече от безработицата сред цялото американско
население, която е едва 4,8 процента. Същите разлики има и по
отношение на заплатите, посочва изследване на социологическия
институт „Пю“.

Миналата година 43,1 милиона души (13,5 процента) живееха
под прага на бедността, установен на 15 391 долара годишно за
семейство от двама души. При чернокожите 24,1 процента живеят
под този праг, според официалните статистики.

Загрижен да бъде президент на всички американци, Барак
Обама водеше политика, визираща намаляване на неравенствата, но
без да е насочена към едно или друго малцинство, тоест една
ограничена политика, смята Каролин Ролан-Диамон. През осемте
години на власт на Обама дори се задълбочи неравенството между
черни и бели на ниво натрупано богатство. Една от причините за
това беше кризата с недвижимите имоти и ипотечните кредити през
2008 г. Над 240 000 афроамерикански собственици на имоти
загубиха жилищата си и не можаха да си ги върнат, след като
техните средства се стопиха до нулата, припомня още
специалистката. Някои мерки, приети по време на президентството
на Обама, обаче помогнаха на малцинствата, като
най-емблематичната беше здравната реформа Обамакеър, която
помогна на много хора без никакви здравни осигуровки.

В областта на образованието усилия бяха положени през
последните години да се намали цената на университетското
обучение. Бяха увеличени средствата за Федералната програма за
студентско кредитиране, носеща името на своя инициатор, сенатора
Клерборн Пел, по която се отпускат стипендии на студенти с
ограничени доходи. Неравенствата обаче продължават да
съществуват на всички нива на образователната система.
Неотдавнашно федерално проучване показа, че афроамериканските
ученици имат четири пъти повече шансове да бъдат изключени от
училище в сравнение с белите ученици.

Когато Обама беше избран, американците имаха желание да
вярват в него. Разочарованието беше следователно още по-голямо
за малцинствата. Движението „Животът на черните има значение“ се
роди въз основа на тази неоправдана надежда, смята Каролин
Ролан-Диамон. И тази мобилизация предизвика враждебни реакции на
част от бялото население на САЩ, която намира това движение за
прекалено агресивно, припомня експертката. Тя изразява
хипотезата, че чувството за влошаване на междуобщностните
отношения е по-скоро въпрос на всеобщо възприятие, подхранвано
от инцидентите и протестите, отколкото действително влошаване на
отношенията в ежедневието. Но в САЩ има все пак усещане, че
ситуацията с междуобщностните отношения е по-лоша, отколкото
беше преди осем години. Според неотдавнашно допитване на в. „Ню
Йорк таймс“ 61 процента от американците мислят, че расовите
отношения в страната като цяло са лоши.

„Демократическата партия се провали и предаде
афроамериканската общност“, заяви миналия месец Доналд Тръмп.
„Демократите възприемат афроамериканския вот като даденост. Те
тръгват от принципа, че ще получат вашата подкрепа, но не правят
нищо в замяна“, допълни той.

През 2012 г. 93 процента от цветнокожите гласуваха за
Обама и въпреки разочарованието си повечето ще гласуват за
Хилари Клинтън на следващите избори на 8 ноември.
„В исторически план цветнокожият вот е републикански,
защото това е партията на Ейбрахам Линкълн, президента, който
сложи край на робството. Преминаването на цветнокожия вот от
Републиканската към Демократическата партия стана през 30-те
години на миналия век със социалните мерки в „Новата сделка“ на
Франклин Рузвелт. Този цветнокож вот за демократите се
консолидира през 60-те години на миналия век със социалната
политика на Кенеди и основно на Джонсън. Днес цветнокожите
преобладаващо гласуват за демократите, обяснява Каролин
Ролан-Диамон. Според неотдавнашно допитване на Ю Ес Ей тудей и
университета Съфолк Тръмп има подкрепата на едва 4 процента от
черните избиратели.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.