Комунизмът се преражда в други догми*
29 Октомври 2007
Авторката на следващите редове е 87-годишната британска писателка Дорис Лесинг – тазгодишната носителка на Нобелова награда за литература. Нейното творчество е вдъхновено от личните й социални и политически борби. Най-честите теми в книгите й са конфликтите между различните култури, расовото неравенство и противоречието между личната съвест и общоприетите норми. В статия, публикувана във в. „Ню Йорк Таймс” през юни 1992 г. и препечатана преди дни от в. „Интернешънъл Хералд Трибюн”, Лесинг разсъждава за политическата коректност.
Въпреки че бяхме свидетели на смъртта на комунизма, мисълта, че сме родени и ограничавани от него, все още управлява живота ни. Най-яркото следствие от комунизма е политическата коректност.
На първо място: езикът. Не е новост, че комунизмът управляваше езика, а с езика и мисълта. Комунистическият жаргон мoже да бъде разпознат дори и само от едно изречение.
Първия път, когато разбрах, че притъпяващите разума лозунги имат силата да се сдобиват с криле и да летят надалеч, беше през 1950 г. Тогава прочетох статия в „The Times of London” и видях как се използват. „Демонстрацията миналата събота беше неопровержимо доказателство, че конкретната ситуация…” Думите, ограничавани от комунистите като животни в клетка, бяха преминали в обща употреба, а с тях и идеите. Човек можеше да прочете цели статии в консервативната и либералната преса, които бяха марксистки, но авторите им не знаеха това. Но има и един аспект от наследството на комунизма, който е по-трудно да бъде забелязан.
Дори допреди 5-6 години „Известия”, „Правда” и други комунистически вестници бяха писани на език, който беше измислен да запълва колкото може повече място без всъщност да казва нещо. Защото, разбира се, беше опасно да заемаш позиции, които може да се наложи да защитаваш. Сега всички тези вестници са преоткрили ползата от езика. Но наследството на мъртвия и празен език в наши дни може да се открие в академичните среди, най-вече в социологията и психологията.
Мой млад приятел от северната част на Йемен беше спестявал пари, за да дойде в Англия и да изучава онзи вид социология, който учи как да разпространяваме западната култура сред необразованите народи. Помолих го да погледна учебниците му и той ми показа дебел том, написан толкова лошо и на такъв грозен и празен език, че беше трудно да се чете. Страниците бяха стотици, а идеите, изразени в тях, можеха лесно да се поберат в десет.
Да, знам, че нередностите в академичното обучение не започват с комунизма – както казва Джонатан Суифт, но педантизмът и многословието имат своята роля в германската учебна система. И сега това се е превърнало в плесен, обхванала целия свят.
Един от парадоксите на нашето време е, че идеи, способни да трансформират обществото, пълни с обяснения за това как се проявява животинското в държанието и мисленето на човека, често са представяни на непонятен език.
Мощните идеи, които повлияват поведението ни, са видими само в прости изречения, дори в една фраза – летяща фраза.
На всички писатели се задава един и същ въпрос от страна на интервюиращите: „Мислите ли, че един писател трябва…?” или „Трябва ли писателите да…?”
Въпросът винаги има политически привкус и скритото зад думите послание е, че всички писатели трябва да правят едно и също нещо, независимо какво е то. Фразите „Мислите ли, че един писател трябва…?” или „Трябва ли писателите да…?” имат дълга история, която явно не е известна на хората, които обикновено ги използват. Другата фраза е „ангажираност”. Е ли еди-кой си ангажиран писател?
Приемник на „ангажираността” е „привличането на интереса”. Това е нож с две остриета. Хората, чиито интерес е привлечен, могат да са получили информацията, от която най-отчаяно се нуждаят или която най-много им липсва. Може да им е дадена и морална подкрепа. Но този процес почти винаги означава, че ученикът възприема само пропагандата, която инструкторът е одобрил. „Привличането на интереса”, подобно на „ангажираността” и „политическата коректност” е следствие от добрата стара партийна линия.
Общоприетият начин на мислене в литературната критика не е възприеман като следствие от комунизма, но е такъв. Всеки писател се е сблъсквал с това да му казват, че един роман, един разказ е посветен на едно или друго нещо. Написах разказ, „Петото дете”, който веднага беше класифициран като посветен на палестинския проблем, феминизма, анти-семитизма и така нататък.
Френска журналистка дойде вкъщи и преди още да се беше настанила, каза: „Разбира се, „Петото дете” е посветен на болестта СПИН”.
Това е доста ефективен начин да се предотврати един разговор, уверявам ви. Но това, което е интересно, е навикът да се анализира литературно произведение като това. Казвайки „Ако бях искала да напиша за СПИН или палестинския проблем, щях да съчиня памфлет”, ще предизвикам смаяни погледи. Схващането, че продукт на въображението трябва да бъде „наистина” посветен на някакъв проблем, е отново последица от социалистическия реализъм. Да пишеш разказ заради самото разказване е фриволно, да не кажа реакционно.
Изискването разказите да бъдат „посветени” на нещо се дължи на комунистическото мислене, а по-назад във времето – на религиозното мислене с неговото желание за книги за самоусъвършенстване, толкова ограничаващи, колкото е един шаблон.
Фразата „политическа коректност” беше родена с падането на комунизма. Не мисля, че това беше шанс. Не предполагам, че факлата на комунизма беше предадена на политическите коректори. Допускам, че навиците на разума са проникнали в нас, често без да усетим.
Очевидно има нещо много привлекателно в това да казваш на хората какво да правят. Изкуството като цяло е винаги непредвидимо, то е маверик и трябва да бъде, в най-добрата си форма, неудобно. Литературата, в частност, винаги е вдъхновявала юмруците на морала и най-лошото – гоненията. Тревожи ме това, че политическата коректност не знае какви са нейните прототипи и предшественици; още повече ме тревожи, че може да знае и да не я интересува.
Един приятел професор ми разказа, че, когато студентите не идвали на занятията по генетика и не посещавали лекциите на преподаватели, които имали различни от техните възгледи, той ги поканил на дискусия и на прожекция на видео за реалните факти. Половин дузина студенти в джинси и тениски дошли, седнали, стояли тихо, когато говорил пред тях, свели погледи, докато вървяло видеото и после, като един човек, излезли навън. Демонстрация – те може би ще бъдат шокирани да чуят това - която е била огледало на комунистическо поведение, визуално пресъздаване на тесногръдите млади комунистически активисти.
Отново и отново в Англия ние виждаме как хората от градските съвети, училищните настоятелства, директорите и учителите са преследвани от групи ловци на вещици, използващи най-мръсните и често жестоки тактики. Те твърдят, че техните жертви са расисти или по някаква причина – реакционери. Отново и отново по-висшестоящи доказват, че тази кампания е била нечестна.
Сигурна съм, че милиони хора, под чиито крака е издърпана комунистическата черга, търсят френетично, дори без да съзнават това, друга догма.
* Оригиналното заглавие на статията е “Въпросите, които никога не трябва да бъдат задавани на писател”. Нобеловата лауреатка за литература за 2007-а година е публикувала това свое есе за пръв път през 1992 г. във в. “Ню Йорк Таймс”, което е препечатано в “Интернешънъл Хералд Трибюн” в края на октомври т. г.
Прекрасно е,че все още има такива извисени хора,като тази почти 90 годишна баба! Винаги съм смятал себе'си за човек умеещ да разбира истината-чистотата на мисълта на тази бабка ме шокира:Въпреки че бяхме свидетели на смъртта на комунизма, мисълта, че сме родени и ограничавани от него, все още управлява живота ни:Не е новост, че комунизмът управляваше езика, а с езика и мисълта:Думите, ограничавани от комунистите като животни в клетка, бяха преминали в обща употреба, а с тях и идеите:Мощните идеи, които повлияват поведението ни, са видими само в прости изречения, дори в една фраза – летяща фраза:Педантизмът и многословието имат своята роля в учебната система. И сега това се е превърнало в плесен, обхванала целия свят. По някога си мисля,дали да не завиждам на(както го е казал 'Лука') Блажени са само,само низшите духом! Луботомията върху чалгисаните овчи глави от нео-комунистическата пропаганда е тотална. То е все едно да стоиш в клозетната яма да държиш байрака
Бабе, ами в на4алото на 30-те години Кембридбж го нари4аха "Западния КОМИНТЕРН"
Гледам некой другари с имена(никове) на полови органи дават дежурства по форумите? Бейсмънта-опорната точка на комуно-социялистческите медузи винаги е била КЛЕВЕТАТА и създаването на врагове,всъщност те са най опасният Brain тумор за цялото човечество повече и от Исляма. http://knigibg.com/book_inside.php?book_id=3709
Хайвазов, този твой линк не разбрах защо си го сложил. За да видим, 4е 4етеш за аргумента "шпионаж"? Има една книга на издателство "Труд". Писана от двама англи4ани, по някакъв на4ин сътрудни4или на Ми 6 (външното разузнаване), поне единият със сигурност. "Енциклопедия на шпионажа", около 800 страници, по4ти цялата написана на базата на разсекретени папки, извадки от съдебни досиета на разкритите шпиони, интервЮта със бивши на4алници на служби. По4ти вси4ко е за СССР и САЩ, но има и за Великобритания доста (авторите са англи4ани), Израел, Франция и др. Там би про4ел от архивите, 4е е наистина така както ти писа Курин
За някои хора комунизмът е виновен за всичко. Точно това, според мен, е илюстрация на ограниченото мислене. Не може все някой друг да ти е виновен, а да се имаш за свободомислещ и т.н. Всъщност, може, ама все нещо няма да е истина...
Другарю Феликс....Забелязвам,че и тук пренасяте зловоната си практика както и в форума на червеният ви парцал финансиран от руските ви господари весник 'Сега' да пишите под различни никове. Ако имате в предвид книгата на британците Гордън Томас и Мартин Дилън (Убиството на Роберт Максуел)то тя наистина е екслузивна-като чистота и автентичност на информацията. Покойният А.Луканов лично се е отчитал пред шефа на КГБ тогава Андрей Кручков,днес неговият заместник е Р.Овчаров. Такива като СерГеико,плевенският бандит Петков и агент Гоце,са дребни рибета Puppet on string в сравнение с тюлена Овчаров. Аз ти препоръчвам една друга книжка на Христо Христов (Убийте Скитник)и да не го объркате с Х.Калчев.В тази книга са описан и подплатени с фото копия на дукоменти от архива на ДС държавният тероризъм на вашата социялистическа партия,всъщност тези хора участвали в тези поръчкови убйства и престъпления днес цинично типично по комунистически ни ги предлагате за кметове,народни представители,министри,бизнесмени..ииии какволи не???http://www.slovar.org.uk/rumyanae/interview/20040108.htm
29 Октомври, 2007 в 1:42 pm ***За някои хора комунизмът е виновен за всичко. Точно това, според мен, е илюстрация на ограниченото мислене. Не може все някой друг да ти е виновен, а да се имаш за свободомислещ и т.н. Всъщност, може, ама все нещо няма да е истина***...... O, ама как така комунизма е виновен за нещо
Е, хубаво речта ни има проблеми. Обаче съвсем неуспя да ме убеди, че причина затова е комунизма или болшевизма и т.н. Аз твърдя, че причината е индустриалната революция и имерското минало. Същата работа.
Все пак аз имах предвид, че обективно комунизмът не може да е виновен за всички беди на земята. Това, че е изригнал вулкан, или е станало земетресение и т.н. не може да се припише на комунизма. По същия начин стилът на говор или писане е нещо много специфично и е заблуда, че няколко клишета, въведени от разните партийни издания, могат да са причина за развалянето на речта, нежели даже на цялото мислене. Ако сте имали случай да "надникнете" в документите на т.нар. Европейска Комисия ще се ужасите от невероятното празнословие и надути фрази, които се повтарят циклично до втръсване. Едва ли и затова е виновен комунизма, макар че, ако трябва да сме честни, той всъщност е продукт точно на тези държави. И точно по същия начин те са формирали нещо, от което след това напълно аргументирано са се отказали. Пробутвайки експеримента си на други, които след това се изяждат в заблудата и безизходицата си.
До Хайвазов. Не, имам в предвид Spy book:The encyclopedia of espionage by Norman Polmar and Thomas B.Allen. Не се отнася до Р.Максуел, защото просто е енциклопедия. Тоест много аргументи в азбучен ред, за някои пише по някоя строфа, за други по цели страници, зависи от значимоста според авторите (и евентуалните извори). 831 страници е издателството на "Труд". Ще ти се изяснят бая работи предполагам, защото е сравнително изчерпателна и е писана от англичани, а не от КГБ-исти
@ Дзерджинския Кур(in) Добре де, твърдиш, че не си (бил) комунист. Защо тогава дебнеш всяко мнение, което не би отървало на ЧервеноЗадничестоМутрестите и скачаш смело, в гръб, размахвайки знамето на ... мужиците, независимо дали предишното или по-предишното. Нещо не се връзват нещата. Може би, нещо с щата... или си щатен...
Фели.....Много бързо се издавш бре джанъм,а?
@haivazof Моля те с добро, пиши си следващия път сам IP-то, за да не се мъчим. Много...
До Папарака Ами тук си убивам времето, както ти и други 5-6 редовни "клиенти". Имам време, дал господ. А някой ако плаща помогни малко
ужасното на комунизма е след него
Съвсем вярно че някой хора комунизма ги държи в здрава хватка. Като се започне отглавния редактор на този вестник и се стигне до форумописците в него. Трябва да се прегледат при психолог, подозирам че ще се открие някаква шизофренична връзка. А тая горе пък какви ги дрънка, расизмът бил проява на свободната мисъл. Тез неща у нас вървят, но в родината бързо ще я остракират. Днеска се наслушах на коментари за един друг нобелов лауреат - Джеймс Уотсън.
Бабето явно е скучна, но за това пък Хайвазов, Папарацо и Кольо като големи антихристи, пардон, антикомунисти заслужават малко внимание. Често бъркам антихристите с антикомунистите. Това се дължи на една случка от миналото. Баща ми, който много мразеше комунистите понеже му бяха взели бизнеса, го попитаха веднъж, като е попски зет, защо ни веднъж не е отишъл в църква. Мразя го този комунист - отговори баща ми. За него Исус Христос беше най-големия комунист. В действителност и христианството и комунизъма се борят против едно и също зло у човека - алчността. Това зло у хората е толкова силно, че нищо не може да го победи. Звярът като се наяде ляга да спи и сърничките могат да си играят около него. Човека колкото повече граби по-алчен става. Човека никога не се насища. Ето защо той инстинктивно мрази комунизма. Естествено, христианството не го мразят, защото то не посега със сила на алчните престъпници.