Подобно на Авдеев и Толстой получава поощрение за българското унижение

Иво Инджев

Може би трябва се гордеем, че “нашият човек” Пьотр Толстой, прочул се от седмица насам с хулиганската откровеност на признанието за целенасоченото изкупуване на България от руснаци, изглежда забелязан и възнаграден за голямата си победа над смачканото българско самочувствие със също така голямо повишение. Посочен е лично от Дмитрий Медведев, личния наместник на Путин начело на управляващата партия “Единная Русия” , за заместник-председател на новия състав на Думата.

Знам, знам… Ще ми опонират, че връзката между повишаването на новоизбрания депутат с хулиганския манталитет и антибългарска му акция не може да се докаже (“по документи”, така да се каже). Обаче е ласкателно за нас, българчетата, да видим с какъв новоизгряващ великан на руската шовинистична политика си имаме работа. Обърнал ни е специално внимание. Значи не сме толкова маловажни, все пак?

Е, има едно малко косвено доказателство, че не ще да е бил съвсем незначителен партиец, щом БНТ избра тъкмо него да интервюира на излизане от една московска избирателна секция миналата неделя. Така или иначе, вече си имаме знаменосец на българофобията в Русия на високо, видно място в руската политика. А това е заявка за нашата по-нататъшна значимост в плановете на Кремъл за малка, но май доста значима за Москва България.

Впрочем това не е първият руснак със заслуги по българска линия пред Кремъл, който бива възнаграден за антибългарските си постижения. Припомням, че за добрата си работа бе награден и руският посланик Александър Авдеев. Той направи много за задържането на България в руската орбита в условията на пълзящия преврат в София срещу правителството на СДС, заменено без избори с кабинет на проруската групировка “Мултигруп”, свързан с огромната контрабанда на руски горива в огъня на югославската война. С отчисленията от тази контрабанда се създаде българската организирана престъпност. Лицата, свързани с нея, са истинските кукловоди на толкова спорния преход към пазарна демокрация зад крепостните стени на НАТО и ЕС, където от Русия е отредена на България ролята на троянски кон.

Авдеев беше изпратен в уж незначителната България от доста значителния (направо многозначителния) ранг на заместник министър на външните работи на Русия. Смени на поста стария генерал от КГБ Виктор Шарапов, надзиравал партийния преврат срещу Живков през ноември 1989 г. Съответно в България се “случи” нов преврат – този път срещу правителството на СДС. Както и срещу социалиста Жан Виденов, отказал за изумление на руснаците да продаде газонопреносната система на Русия. В резултат на което му спретнаха вътрешнопартийна завера. Смениха го с по-сговорчивия (меко казано), Георги Първанов, чиито възход напомня на появата на Путин на политическата сцена от нищото.

В рамките на мандата на Адеев беше препъната прозападната ориентация на България. Свалени бяха двама премиери- един прозападен, Филип Димитров. За “баланс” един (недостатъчно явно, по мерките на Москва) проруски.

Специално отстраняването на Виденов заради прегрешението да не отстъпи газопреносната система на Русия е първото доказателство в най-новата ни история, че разделянето и владеенето на България не минава по оста ляво-дясно, а според ориентацията Изток-Запад. Москва не вярва на поклони, ако не са достатъчно дълбоки.

Трети премиер беше убит в края на пребиваването на същия посланик. Андрей Луканов беше разстрелян показно след яростен спор с бореца за изгодата да бъде безспорен руски фаворит в България Илия Павлов. Скандал между формалния собственик на Мултигруп и неформалния лидер на руската пета колона Луканов се е състоял в Москва през лятото на същата година (както съм писал в “Течна дружба” – една от многобройните истини, съобщени от моя милост, срещу която никой не възразява от години наред ).

Павлов живя цели 7 години преди и на него да му затворят устата с олово. Посланието е ясно. Няма желаещи да “ровят” в тази опасна тема, в която “ръката на Москва” държи спусъка на заплахата.

Минавайки през тези три трупа (превръщането на марионетката на Москва Любен Беров в четвърти политически труп като преходен премиер след преврата от 1992 г. също е в тази сметка), Авдеев се завърна триумфално в Москва. България беше в руини от съсипването на банковия сектор, превърната в световен рекордьор по инфлация.

България беше дестабилизирана до революционна крайност. Това явно беше отчетено като отлично постижение. Авдеев беше повишен в ранг първи заместник-министър на външните работи и изпратен на почивка като посланик в Париж (където най-случайно като посланик на България се озова по същото време и Ирина Бокова, за която добре запознатата с българската действителност Луиз Оливър написа в таен американски доклад, изтекъл в Уикилийкс, че е била “много близка” до Авдеев, преди да бъде номинирана през 2008 г. лично и безалтернативно от Първанов за Генерален секретар на ЮНЕСКО).

През 2006 г. Авдеев се катери още по-нагоре, оценен от новия вожд в Кремъл. Става министър на културата на Русия, назначен от Путин. А културата, както знаете, заедно с (проруското интерпретиране на) историята, са двата публично стърчащи стълба на руското влияние в България (“невидимите” за пълните със “зелени човечета” български институции подпори на петата колона са други- огромната руска корупционна зараза на първо място и в това отношение символиката в изявата на Пьотр Толстой, свързана с пазаруването на българи, е повече от цинична имперска плесница).

Историята с кариерното израстване на Авдеев за заслуги в съсипването на България е поучителна за новата звезда в короната на кремълския шовинизъм Пьотр Толстой. Ще следим с трепет нейната траектория и ще се гордеем по български, че сме наторили с покорството си и нейния възход.

А като стана дума за общото между Путин и Първанов, възникнали начело на Русия и България от политическото небитие, ще бъде полезно за любознателния читател да хвърли бегъл поглед върху това как Путин се превърна в “спасител” на огромната Русия от миниатюрната Чечня и беше легитимиран пред възхитените от твърдата му ръка руснаци.

Текстът е на руски, но доколкото 55 на от лексиката в съвременния руски език е българска (както признават руски учени, а снимките говорят и без превод достатъчно, четивото е достъпно дори и за русофили, които не могат да сглобят едно изречение на руски, но разбират достатъчно, за да се възхитят на своя кумир в Русия.

От ivo.bg

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.