www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
сряда, 23 май 2018
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Проект за златна мина заплашва да убие природата около Трън

26 Септември 2016

 

Велосипедисти на обиколка край река Ерма, недалеч от мястото, където се предвижда да се разгърне златната мина. Снимка: авторът

Заради проект на мина за добив на злато и сребро, в Трън беше учреден местен Инициативен комитет, който стартира подписката ‘’За запазване на общината като екологично чист регион'’.
По инициатива на Българската асоциация за алтернативен туризъм, организирано от Инициативния комитет в Трън и „Пенгуин травел”, журналисти бяха поканени да разгледат природата и възможностите за планински, селски, екологичен, културен и вело туризъм, биологично земеделие и животновъдство. Над цялото това богатство обаче виси опасност от унищожение.
Златото или живота на простосмъртните?

Тонове експлозиви седмично

През пролетта н 2014 г. канадската компания „Euromax Resources“ продава на „Асарел-Медет“ проектите си за проучване на златни находища в България за общо 3.5 млн. долара. Едно от трите находища е това в Трън. Проектът на дъщерната фирма на „Асарел-Инвестмънт“ ЕАД – „Евромакс сървисиз“ ЕООД обхваща близо 20 квадратни километра територия и в непосредствена близост – 150-200 м до домовете на хората от няколко села.
В едната от двете зони „Трън юг“ добивът се предвижда да бъде открит с взривове на скални маси всяка седмица в продължение на 15 години, като максималното количество взривно вещество за една седмица е 9900 кг за единия от рудниците и 7900 кг за другите два.

В уведомлението от МОСВ до Сърбия според Конвенцията по ОВОС в трансграничен контекст е записано следното: „Предвидените в инвестиционното предложение дейности ще доведат до дълготрайни и необратими промени във функциите и структурата на ландшафта. Той ще бъде изцяло антропогенизиран с функции на промишлен ландшафт. Ще се появят нови релефни форми (котловини, насипища и пр.)“ Пише също така и че растителността ще бъде „пряко и трайно унищожена в рамките на 1900 дка в участък „Трън юг“ и 200 дка в „Трън север“, където ще се разположат открити и подземни рудници, промишлена площадка, насипища, хвостохранилища, пътища и др“. Ще има кумулативно въздействие от прахово замърсяване, от транспортните дейности и засилен трафик в общинската пътна мрежа.

Карта ог Гугъл, на която с червено са очертани районите на мините “Трън север” и “Трън юг”.

В участък „Трън юг“ пряко ще бъдат засегнати трудноподвижните животински видове, а останалите ще бъдат прогонени в обхвата на всички рудници, съоръжения и пътища поради значителните засегнати площи и промени в ландшафта, шум, загуба на почви и растителност. Участък „Трън север“ пък, който е в самото подножие на връх Руй, където се предвижда подземен добив, е изцяло разположен в Натура 2000 – както в зона за защита на местообитания, така и в зона за птици.
Между 15 и 20 тежки камиона всеки ден ще минават по новия 20-километров път от Руй планина до мина „Злата”, което неминуемо ще го съсипе и направи негоден за леки коли. Следваща заплаха е предвиждането мината да ползва вода от р. Ерма, при положение, че цялата канализация на Трън разчита на водите на реката за измиване на тръбите. Това значи, че в летните месеци, когато нивото на реката пада, е твърде вероятно фекални води да застояват в коритото на реката, което ще трови въздуха и ще създава опасност от зарази.
В тотално противоречие с всичко казано по-горе, в инвестиционното намерение се твърди, че: „Развитието на проекта постепенно във времето (35 г.), местоположението на подобектите и избраните екологосъобразни решения за добив и преработка на полезното изкопаемо позволяват туризмът да не бъде повлиян и да продължи да се развива.“

Хвост и ураново замърсяване

Проектът предвижда от дейността на обогатителната фабрика да се отделят 11 000 000 т. хвост. Двете предвидени хвостохранилища – потенциални бомби със закъснение, ще заемат площи от 322 и 340,5 дка, като едното ще бъде високо 100 м и ще се извисява до кота 980 м. Защо „бомби“ ли?Достатъчно е да си припомним например пропукалата се стена на хвостохранилище на завода за алуминий МАЛ в Унгария и токсичния хвост, който заля няколко села през 2010 г. и уби осем души.
Всичко описано дотук далеч не представя цялостната картина на щетите от проекта, който шефът на „Асарел – Медет” Лъчезар Цоцорков иска да пробута в Трън. Най-опасният факт обаче, свързан с проекта изобщо не се споменава от никого, включително от кмета и мнозинството от общинските съветници. При проверка в Държавния архив Румяна Боянова от Инициативния комитет за екологично чист регион открива документи за затварянето на мина „Злата“ като уранодобивна мина, включително такива, в които са записани значително завишени нива на уран. Мината е функционирала като уранодобивна от 1989 до 1994 г. Мина „Злата“ попада изцяло в участък „Трън юг“ от проекта, в който се предвижда открит добив чрез взривове на скали всяка седмица. Обхватът на безопасното разстояние при взривно-пробивните дейности е 400 м, а къщите на някои от хората са на 150-200 м от обектите. Махала Глоговичка в землището на с. Ерул например е на 150 м от открит рудник на подучастък „Злата“. Отделно замърсяване с уран ще се разнася от камионите из общинските пътища и ще попада в реките и почвите като част от състава на фините прахови частици, ще се събира също и в хвостохранилищата.

Общинари подкрепят проекта

При всичките реални вреди и потенциални опасности от проекта за мина на „Евомакс сървисиз“, в пълно недоумение хората от Инициативния комитет са свидетели на арогантността и партизанските контра тактики от страна на общински съветници, които открито застават зад инвестиционното предложение. Оказва се, че въпреки че уведомлението за инвестиционното намерение е изпратено в Община Трън на 26 февруари 2015 г. хората там, включително повечето от общинските съветници, изобщо не са чували за него до формирането на Инициативния комитет преди три месеца. Уведомлението се изпраща от инвеститора в общината, придружено от Информация за проекта и от Обява, която да се постави на информационното табло в град Трън за сведение на обществеността. Информацията от 38 страници е разпратена от общината до всички кметски наместници и до кмета на с. Туруковци. Всички, с изключение на последния прибират информацията по чекмеджетата и не уведомяват хората си за проекта. Някои са признали пред членове на Инициативния комитет, че им било казано да не дават гласност, за да не се разделят със службите си, други казали че били забравили.

Крави пасат край Знеполе, отзад се вужда Руй планиана, където се предвижда да бъде участък “Трън север” - в две зони от Натура 2000). Снимка: авторът

Въпреки че никой от тях не е виждал инвестиционното предложение, почти всички общински съветници (от ГЕРБ и БСП), с изключение на двама, гласуват на 29 юли 2016 г. декларация, която изразява по-скоро подкрепа на общинския съвет за мината, отколкото предпазливост и неутралност. Единият от тези двама общински съветници от местната коалиция – Олег Тодоров потвърди по телефона, че е поискал и прочел инвестиционното намерение чак след активизирането на Инициативния комитет на гражданите тази пролет. Кметът на Трън Светослав Николов (който блъсна 6-годишно дете в края на ноември 2015 г. и твърди, че то само се било ударило в джипа му) без да запознае съветниците с текста на инвестиционното предложение, кани през април 2016 представители на фирмата инвеститор да убеждават съветниците колко е добър и полезен проекта за общината. На въпрос на Олег Тодоров към професор от Геологическия институт при БАН, който е консултант на „Евомакс сървисиз“, дали взривяването на скали на място където в продължение на 5 години се е добивал уран не е особено рисковано, последният отговорил, че няма нищо страшно.
Автор на декларацията, гласувана в Трън на 29 юли е общинския съветник от БСП Кирил Марков, за когото местни хора твърдят, че е криминално проявен, хванат с фалшива диплома, неправомерно отнел от общината велосипед, закупен с европейски средства, след като полицията отнема шофьорската му книжка за шофиране в нетрезво състояние. Кирил Марков е един от най-върлите защитници и пропагандатори на проекта за мината в Трън. Той организира и контра-подписка в подкрепа на мината.
Друг общински съветник от БСП, кандидат за кмет на Трън на миналите избори, бивш заместник кмет и председател на Ловно сдружение „Руй“ – Иван Искренов, забранява на всички членове на местната организация на БСП, както и на ловците да се подписват в подписката за запазване на Трън като екологично чист регион. В телефонен разговор на 17 септември Искренов заяви, че до днес не е виждал текста на инвестиционното предложение, защото никой не му го бил показвал и отрече да знае че в мина „Злата“ се е добивал уран. Все пак той призна, че мината е затворена по наредбата за затваряне на уранодобивните мини, но според него там са добивали само злато и сребро, не и уран.
През юли Иван Искренов се нахвърлил с викове срещу Парка Дилева, член на Инициативния комитет от с. Рани Луг, че нямала право да събира подписи, защото не била трънчанка. Действително Дилева живее в София, но е родена в селото и посещава най-редовно своя имот. Тя казва, че общинарят ѝ се представял с думите: „Знаеш ли кой съм аз? Аз съм БСП!“ и я карал, вместо да се събира подписи за природата, да си оправи уличното осветление пред дома ѝ. Той – общинският съветник, кандидат за кмет и бивш зам.-кмет иска от нея – да поправя уличното осветление пред дома ѝ!

Работа за 150 души и лунен пейзаж

Пред гибелния за Трън и околните селата проект за мина, токсичната пропаганда на общинарите от БСП и мълчаливото съгласие на колегите им от ГЕРБ, голяма част от хората там всъщност не разбират какво ги очаква, ако случайно РИОСВ – Перник одобри ОВОС на проекта на „Асарел-Медет“. Макар  че ромското население преживява добре от горите, плодородните земи на Знеполе и включването на работа по европейски програми, много от тях се поддават на лъжите за работа и печалба. Реално фирмата за по-малко от 35 години ще предложи работни места за 150 души неквалифициран персонал, с какъвто предимно Трън разполага, при безработица за общината 500-700 души. От друга страна, част от хората на Трън не смеят да надигат глас по инерция от комунизма, а от трета – помнят с носталгия времето на „златна треска“, когато техните бащи и деди са работили в мината.
Със сигурност проектът на Лъчезар Цоцорков за Трън заслужава особено сериозно обществено и медийно внимание. Предстои да бъде изготвен Доклад за въздействие на проекта върху околната среда. Приемането или отхвърлянето на този доклад ще бъде сериозен тест за институциите начело с РИОСВ – Перник. Още повече след като Панагюрският съд осъди Борислав Сандов от Зелените да плати 5000 лв глоба за обида на същия този Цоцорков, заради това че го е нарекъл във Фейсбук „олигарх отровител“, макар че беше оправдан по обвинението за клевета.
От проекта за Трън е видно, че Цоцорков продължава да дава поводи някой да го нарече отровител.
Би било връх на глупостта трънският регион от зелен рай да се превърне в смрадлив и токсичен лунен пейзаж за десетилетия. А няколко селища да бъдат изложени на радиоактивно замърсяване с уран.

— —-
* Авторът е специалист по връзки с обществеността в ИЕФЕМ - БАН, публична комуникация на проблеми, рискове и кризи, член на Съюза на учените в България и на Националния съвет на ПП „Зелените“. Работи и като журналист на свободна практика.




Етикет: ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2018® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com