Как да управляваме икономическите последици от национализма

Проджект синдикейт

Брекзит. Илюстрация: Бизнес ъф фашън

Последиците от неочаквания юнски вот на Великобритания да напусне Европейския съюз се следят внимателно. Хората по целия свят – и особено в Европа – искат да знаят как ще се разгърне Брекзитът, не само да управляват конкретните последици, но и да вникнат в това, което вероятно ще се случи, ако и други предстоящи гласувания се окажат в подкрепа на националистическия дневен ред.

Този дневен ред определено отново е на политическата сцена. В Германия, която ще произведе парламентарни избори през 2017 година, подкрепата за крайнодясната „Алтернатива за Германия“ нараства, което се видя от силния резултат на партията на неотдавнашния местен вот. Във Франция лидерът на Националния фронт Марин льо Пен се надява да яхне вълната на национализма, за да спечели президентските избори догодина.

Тенденцията не засяга само Европа. В Съединените щати кандидатът за президент на републиканците Доналд Тръмп обеща да наложи търговски ограничения за Китай, да изгради стена на границата с Мексико и да забрани на мюсюлманите да влизат в страната.

И така, какви икономически последици би имал вот за
национализма? Ако съдим по референдума за Брекзит незабавните
отражения биха могли да включват сътресение на финансовите
пазари и шок за потребителското и инвеститорското доверие. Това
обаче би могло доста бързо да даде път на икономическо и
финансово успокоение. Истинският въпрос е какво следва.

Естествено, успокоението, което настана във Великобритания,
е незначително. Запазва се вероятността да се сбъднат прогнозите
преди референдума, че вот за Брекзит би довел до значително
икономическо страдание и финансова нестабилност. Сериозността на
последиците ще зависи от това как Обединеното кралство и
европейските му партньори договорят сложната раздяла, особено
степента, до която бъдат защитени свободната търговия и
финансовите паспортни права (позволяващи на британските банки да
продават услугите си в целия ЕС – бел. прев.).

Засега нестабилността остава овладяна. Това може да се
отдаде отчасти на новото правителство на премиера Тереза Мей,
което целенасочено възприе постепенен подход към процеса на
Брекзит. Мей освен това даде да се разбере, че тя и членовете на
нейния кабинет не са склонни да представят редовни доклади за
напредък.

Bank of England (BoE) също помогна с инжектиране на
ликвидност в икономиката почти незабавно. Нещо повече, BoE
убедително успокои играчите на пазара, че е ангажирана да
поддържа финансова стабилност и да предотврати безредие, каквото
зле функциониращите пазари могат да предизвикат.

Бдителността на BoE, заедно с факта, че предстои да бъдат
променени икономическите и финансовите договорки с Европа, убеди
компаниите и домакинствата да отложат плановете си за промяна в
поведението. Сега те изчакват да видят дали Великобритания ще
договори „мек“ или „твърд“ Брекзит преди да предприемат каквито
и да било съществени действия.

Способността на Великобритания да възстанови усещането за
спокойствие на фона на всеобхватната несигурност за
икономическото и финансовото й бъдеще показва как с правилния
подход политическите актьори могат да управляват шокове и
изненади. Ако британските лидери се бяха втурнали да рушат
отдавнашните търговски системи и други икономически и финансови
споразумения с ЕС, преди да разработят надеждна и всестранна
алтернатива, ситуацията можеше да бъде много по-критична.

Другите, стремящи се да постигнат подобен напредък по вътрешния
дневен ред – било то националистически европейски партии, целящи
да намалят международната обвързаност, или американски
кандидат-президенти, предлагащи мита, които могат предизвикат
ответни мерки от търговските партньори – трябва да си вземат
бележка.

Разбира се, при сегашните обстоятелства има ограничения за
полезните ефекти от здравото управление на Обединеното кралство.
Когато в крайна сметка бъдат обявени подробности по развода на
Великобритания с ЕС, компаниите и домакинствата ще реагират,
особено ако търговските, икономическите и финансовите връзки на
страната с ЕС се променят значително. Тази реакция, която
изглежда почти неизбежна, ще ощети икономическия растеж и ще
подхрани финансовата нестабилност.

Тук обаче един премерен и предпазлив подход също може да
помогне. Британското правителство трябва да направи всичко
възможно, за да води тайно най-чувствителните части от
преговорите с европейските си партньори. Когато дойде време да
обяви промените, трябва да го направи в контекста на по-голяма
програма за надеждни вътрешни реформи, насочени към силен,
приобщаващ растеж и подобрена финансова стабилност.

Не е лесно да поддържаш гладко летенето на самолет, докато
сменяш двигателите. Точно такова е предизвикателството, пред
което е изправено правителството на Мей. В момента то се готви
за свръхделикатна маневра, като определя и осигурява частите за
новия двигател, и планира тяхното бързо сглобяване; само тогава
то ще може да демонтира двигателя на европейската търговия без
риск от силна турбуленция или дори болезнена катастрофа.

Само че макар и с внимателно съгласуван план, ще се наложи
правителството на Мей да покаже известна устойчивост и ловкост,
доста повече, отколкото се изискваше от предшествениците, за да
управлява прехода без да се отклонява от пътя на растежа и
стабилността. Същото би важало за всяка друга националистическа
политическа фигура или партия, дошла на власт. Въпросът е дали
изобщо някой от тях ще има сили и готовност за такова
предизвикателство.

БТА

*Бел. изд.: Авторът, главен икономически съветник в Allianz,
компания майка на PIMCO, където бе главен изпълнителен директор
и един от главните инвестиционни директори, е председател на
Съвета за глобално развитие на президента на САЩ Барак Обама.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.