Норвежците могат да си сменят пола законно с едно кликване на мишката

Асошиейтед прес

На снимката в паспорта си 10-годишната Ана Тюлин-Мюге изглежда като обикновено норвежко момиче, което носи дългата си руса коса хваната с шнола. Според документа за самоличност малкото й име е Ана, но полът й е посочен с буквата „М“. „Съкращението означава мъжки“, казва Ана, прокарвайки пръст по документа. „След няколко седмици ще имам нов паспорт, в който ще пише „женски“.

Норвегия, богата, прогресивна страна с население от 5 милиона души, наскоро стана петата държава в света, която разреши на пълнолетните законно да сменят пола си без съгласието
или намесата на лекар. Аржентина, Ирландия и Дания имат подобни закони. Само Малта и Норвегия обаче дадоха тези либерални права и на децата.

Ако получат съгласието на родителите си, още от 6-годишна възраст непълнолетните в Норвегия могат да определят сами пола си като мъжки или женски и на практика да отхвърлят този, с който са се родили. Ана е един от деветимата непълнолетни в страната, които се е възползвали от новите правила, приети през юни.

Без да има изискване за операция или консултиране, процесът
е лесен като попълване на данъчна декларация. Досега Норвегия не
е отхвърлила нито една молба. Скоро Ана ще получи официално
писмо, с което правителството ще потвърди, че я признава за
момиче, за каквото тя винаги се е смятала.

„Когато бях малка, обичах да си обличам рокли“, казва тя. „И
да си играя с кукли, така че всъщност мисля, че винаги съм била
момиче“.

Майката на Ана, Сири Улине Мюге, е съгласна. Дъщеря й
изтърпяла няколко години на объркване и отхвърляне в училище,
докато била принудена да бъде момче на име Адриан. След като
получи законово признание на своя пол, Ана може да очаква с
нетърпение едно бъдеще без подозрения и постоянни недоразумения,
казва тя.

„Ана имаше две различни самоличности. Трябваше й много
време, за да си възвърне увереността“, казва Улине Мюге.
Въпреки че норвежките законодатели признават, че някои
въпроси около транссексуалните деца все още не са разрешени,
приемането на закона не предизвика особена полемика. Парламентът
го одобри през юни със 79 гласа „за“, както от левицата, така и
от десницата, при 13 „против“.

„Срещнах се с няколко младежи, които споделиха, че новият
закон прави живота им по-лесен. Някои са успели да преодолеят
тежки психически състояния“, заяви министърът на
здравеопазването Бент Хьойе, член на Консервативната партия,
прокарал нормативния акт през парламента.

Депутатите обсъждали да въведат задължителен период за
размисъл и за пълнолетните, и за децата, преди те законно да
сменят пола си, но решили, че „това би било покровителствено“,
допълни Хьойе.

Вместо това, след като попълнят онлайн формуляр, за който
получават отговор от данъчните власти по имейл, кандидатите
трябва единствено да върнат писмо, с което да потвърдят своето
намерение за смяна на пола.

След като молбите им бъдат одобрени, те получават нов
национален идентификационен номер, които им позволява да
променят всичките си документи за самоличност – от паспорти и
шофьорски книжки, до актове за раждане и кредитни карти.
Данъчните идентификационни номера в Норвегия са специфични за
двата пола.

До юли Норвегия беше една от 32-те европейски страни, които
изискваха хората да преминат през продължителни консултации,
хормонална терапия и накрая операция за промяна на пола, преди
смяната да бъде призната законово.

Разпоредбите на практика не позволяваха законна смяна на
пола при децата, но и отказваха много пълнолетни, които или не
можеха да си позволят, или не искаха операция. В САЩ
изискванията са различни за всеки щат, но в повечето случаи
транссексуалните трябва да представят доказателство за
„подходящо клинично лечение“.

Въпреки че Малта допуска родители и попечители да се борят
за промяна на пола на децата в съда, Норвегия е единствената
държава, където непълнолетните преминават през същата
административна процедура като възрастните.

Някои поддръжници на това решение, като Ричард Колер,
високопоставен представител на организацията „Трансджендър
Юръп“, смятат, Норвегия трябва да стигне още по-далеч и да
премахне и ограничението за официална смяна на пола за деца под
6 години.

„Това показва, че съществува основно убеждение, че да си
транс е лошо и проблемно“, заяви Колер относно ограничението на
възрастта. „То е и сигнал, че не вярваме на децата и трябва да
ги защитаваме от пола от ранна възраст.“

Ана живее с майка си, доведения си баща и трима братя и
сестри край фиорд в Хаугесунд, малко крайбрежно градче. Кучето
им души около дървената им къща, а в кухнята къкри яхния от лос
за вечеря.

Когато е била на 5 години, загрижени роднини и съседи са
казали на майката на Ана, че се отдава на една опасна фантазия,
и са я обвинили, че пренася мечтата си за дъщеря върху сина си.
Били извикани норвежките служби за защита на децата. Семейството
било наблюдавано от социални работници, докато доктори не
успели да убедят агенцията за защита на децата, че Ана наистина
се чувства момиче.

„Забелязах, че Ана е различна, още преди да навърши 3“,
казва Улине Мюге. „Искаше да си слага шнолки и беше много
нещастна, когато й подстригвах косата.“

След като законно сменила името си през юли 2013 г., Ана
започнала да носи рокли в училище и станала жертва на тормоз.
Тази година се записала в ново училище, в което съучениците й не
знаят, че някога е била Адриан. Казва, че там е много
по-щастлива.

Норвежката асоциация за полови и сексуални несходства, която
помогнала при писането на закона, успешно лобира за намаляване
на възрастовата граница от 7 на 6 години, за да могат децата да
започнат училище с обновени данни и да избегнат публичния
преход, през който е преминала Ана.

Повечето от 250-те норвежци, които са кандидатствали за
промяна на пола след влизането в сила на закона, са пълнолетни.
Кристине Йоентофт, на 28 години, която поискала нов данъчен
идентификационен номер през лятото, приветства възможността за
самоопределяне и казва, че не е работа на правителството да
определя пола й.

Йоентофт, която е биологичен баща на 5-годишно момиченце и
се определя като лесбийка, започнала да живее като жена преди
шест години. Тя обаче не искала да пътува извън Норвегия без
паспорт, който да съответства на половата й идентичност. Сега
вече полът, отбелязан в нейния паспорт и във всички други
издадени от държавата документи, може да бъде променен.

„Вече не трябва да тъпя множество въпроси, както на времето,
от рода на „Защо тук е отбелязано мъж?“ или „Защо имаш личен
номер на мъж?“, каза тя.

Както някои църковни общности настръхнаха от новия закон,
така и групи, които защитават транссексуалните норвежци,
изразиха притеснения.

Председателят на ресурсния център „Хари Бенджамин“ Майкъл
Скот Бьоеркели, чиято базирана в Осло организация работи за
по-широк достъп до лечение за транссексуални хора, за да
преминат през медицинска промяна, смята, че законът бил
претупан. Той се тревожи, че може да забави прогреса, ако
започне да бъде злоупотребявано с него.

Бьоеркели даде за пример датчанин, който законово сменил
пола си въз основа на политики, подобни на норвежките, и след
това миналата година се съблякъл в женска съблекалня, за да
отправи политическо послание.

„Работили сме толкова много години, за да изградим разбиране
за това състояние, както и за това какви хора попадат в
групата“, каза Бьоеркели. „Постъпка от този род, при която някой
се съблича, може да накара хората да си помислят, че това пак е
шега.“

Той е на мнение, че хората трябва да преминат през
задължителни консултации, преди да могат законово да променят
пола си.

Ана казва, че е мислила достатъчно дълго и усилено. През
следващите няколко години тя смята да започне да взема хормони,
които ще забавят навлизането й в пубертета, докато стане
достатъчно голяма, за да се подложи на операция за смяна на
пола.

„Всъщност Адриан изобщо не ми липсва“, казва тя. „Защото
наистина искам да съм си Ана през цялото време и сега съм Ана,
момиче, и не искам пак да ставам момче.“

БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.