Путин пред дилема: Как да съхрани по-дълго системата, базирана на самия него

Ройтерс

Владимир Путин в щаба на партия „Единна Русия“. Снимка: официален сайт

Владимир Путин изглежда политически непобедим, след като управляващата в Русия политическа партия спечели най-голямото си досега парламентарно мнозинство в изборите този месец. Но той се изправя пред все по-трудна дилема: как да гарантира оцеляването на една система, в центъра на която се намира самият той.

С приближаването на президентските избори, които трябва да са през март 2018 г., 63-годишният Путин трябва да реши дали да се кандидатира отново или не. Трябва също така да реши дали да не изтегли вота по-рано – за 2017 г., за да пренастрои системата достатъчно рано с оглед на рисковете пред една стагнираща икономика.

Малцина извън най-тесния му вътрешен кръг знаят какво ще предприеме той. Повечето кремълски наблюдатели са уверени, че той ще се кандидатира отново и ще спечели, отлагайки въпроса за наследника до 2024 г. Други обаче смятат, че той може да поднесе изненада.

Погледнато отвън, оставането му изглежда очевиден избор. Допитванията дават на Путин рейтинг на одобрение от около 80 процента. Управляващата партия „Единна Русия“ току-що спечели 76 на сто от местата в парламента, а анексирането на Крим утвърди имиджа му на спасител на страната в очите на много руснаци.

Но под повърхността проблемите пред Путин се множат. Сред
тях са прогнозите за анемично икономическо съживяване, липсата
на очевиден наследник, апатия сред избирателите, собствените му
оплаквания колко физически уморителна е работата му, както и
риска от дестабилизиращи вътрешнокланови междуособици в
системата.

Все повече изглежда, че единственият начин за Москва да
„презареди“ отношенията със Запада би бил оттеглянето на Путин.
САЩ и ЕС наложиха икономически санкции на Русия заради
действията й в Украйна през 2014 г., и засега е малко вероятно
те да бъдат отменени.

Политическият анализатор от московското Висше училище по
икономика Николай Петров смята, че Путин може да запази
легитимността на системата, ако предаде властта на лично избран
от него наследник преди 2018 г. „Това е възможен сценарий“, каза
той пред Ройтерс, но изрази скептицизъм, че Путин ще избере
този път, макар да е под натиск да намери алтернативни начини за
съхраняване на широката подкрепа за системата освен
национализма и задграничните военни авантюри.

„Путин е заложник на собствената си популярност“, посочи
Петров. Хора, които го познават, казват, че той се чувства все
по-изтощен. В случайно уловен момент пред микрофони миналата
година се чу как се оплаква, че малко спи. Бивш високопоставен
служител, близък до Кремъл и пожелал анонимност, каза пред
Ройтерс, че Путин, който е на власт като президент или премиер
вече 16 години, „остарява и е изморен“.

Политикът от либералната опозиция Дмитрий Гудков, който
загуби мястото си в парламента на изборите този месец, каза
пред Ройтерс, че е Путин сигурно ще се кандидатира отново,
независимо от всичко, защото се страхува, че ако ако се оттегли,
става уязвим за съдебно преследване заради действията си в
Украйна.

„При многото врагове във и извън страната той започва да се
чувства все по-несигурен. Сега не изглежда подходящо време да
предаде някому контрола“, отбеляза Гудков.

Путин обаче обича изненадите. Мнозина смятаха, че той няма
да отстъпи президентството през 2008 г., но той го направи,
макар и за да се завърне триумфално на същия пост 4 г. по-късно.
Според близък до Кремъл източник изходът от президентските
избори в САЩ и това каква политика спрямо Русия ще подеме
първоначално победителят, вероятно ще окаже влияние върху
решението на Путин.

Путин силно се влияе от глобалната политика и не би се
кандидатирал, ако няма необходимост от „силна ръка“, каза
източникът, като добави, че „в противен случай той ще предаде
властта на (премиера Дмитрий) Медведев“.

Кандидатката на демократите Хилари Клинтън би възприела
твърда линия спрямо Москва, за разлика от републиканския
претендент Доналд Тръмп, който каза, че иска да рестартира
отношенията с Русия, смятат хора, близки до Кремъл.

Икономическите прогнози са мрачни. Повече от две години след
налагането на санкциите от Запада, ефектът им като че ли започва
да отслабва и се очаква скромен ръст на икономиката догодина.
Малкото чуждестранни инвестиции, които в миналото играеха
главна роля за даване на тласък на ръста, означава, че
(икономическото) съживяване ще отнеме години. Очаква се ръстът
през 2017 г. да достигне едва около половин процент и да остане
на това равнище за дълъг период.

Поддържането на някаква видимост на масова подкрепа също
става все по-трудно на фона на признаците, че все повече
избиратели смятат участието си в изборите за безсмислен ритуал.
Избирателната активност на изборите на 18 септември спадна до
най-ниското си постсъветско равнище. И макар да няма признаци за
сериозна нервност сред елита, съюзниците на Путин започват да
се безпокоят, че един ден може да се появи заплаха отвътре в
системата.

„Нашата държава винаги се разрушава отгоре и отвътре“, писа
след изборите Дмитрий Олшански, коментатор на прокремълския
всекидневник „Комсомолская правда“, добавяйки, че привидната
победа на държавата може да е измамна. Подобни страхове, както и
необходимостта от чистка сред високопоставените чиновници, за
да се създаде впечатление, че системата се самообновява,
обясняват защо през последните месеци Путин шумно смени куп
висши длъжностни лица в Кремъл, от сферата на сигурността, и в
регионите. И този процес като че ли продължава.

Путин ще трябва скоро да реши кога да свика следващите
президентски избори. Алексей Кудрин – икономически съветник на
правителството и бивш финансов министър, предложи за тези избори
да не се чака до 2018 г. с аргумента, че това би позволило на
властите да спечелят нов мандат за започване на трудни реформи.
Кудрин, който е съюзник на Путин, не каза кой според него трябва
да се кандидатира, но според елита в страната той има предвид
Путин.

Финансовото министерство подхрани спекулациите, че такова
решение вече е взето, като публикува през юли писмо, в което се
говореше за президентски избори през 2017 г.

Според същия близък до Кремъл източник сега изгледите за
предсрочни президентски избори са над 50 процента. Политически
анализатор Петров смята, че е много вероятно да има предсрочен
вот, освен ако Тръмп не спечели президентските избори в САЩ и не
вдигне санкциите.

Друг близък до Кремъл източник, пожелал анонимност, каза:
„Състоянието на икономиката няма да бъде по-добро през 2018 г. и
населението ще се изнерви. Ще има по-силни негативни
настроения, рейтингът на Путин ще започне да спада, а нашите
финансови ресурси ще започнат да се изчерпват. Всичко това е в
полза на предсрочни избори.“
Дори ако, каквото е преобладаващото очакване, Путин реши да
се кандидатира отново, той ще трябва да започне да подготвя
наследник. След години на раболепно отношение (към властта) от
страна на държавната телевизия, много избиратели признават, че
трудно си представят политическия живот без Путин.

„Президентът ще се окаже в капан. Легитимността, с която се
ползва един харизматичен лидер, не се предава автоматично на
неговите наследници“, отбеляза този месец московският „Карнеги
център“.

Единственият друг политик, чиито прояви се отразяват редовно
от държавната телевизия, е премиерът Медведев. Той бе президент
в периода 2008-2012 г., за да помогне на Путин да заобиколи
конституционната забрана някой да изкара повече от два
последователни президентски мандата. Той остава потенциален
наследник, макар че мнозина избиратели намират неговия стил за
твърде мек.

Спекулациите за други възможни наследници варират от военния
министър (Сергей Шойгу – бел. ред.) до гуверньора на
централната банка и до новия и неизвестен шеф на президентската
администрация. След изборите се появи едно ново име – Вячеслав
Володин – бивш заместник шеф на президентската администрация.
Путин казва, че той трябва да бъде новият председател на
парламента – пост, който би му дал значима публична позиция.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.