СофияПловдивВарнаБургасРусе

Папа Франциск тръгва за Грузия и Азербайджан с послание за мир

Асошиейтед прес

Папа Франциск. Снимка: от тв екрана

Папа Франциск приключва започналото през юни в Армения свое поклонение в района на Кавказ с визити в края на тази седмица в две държави с незначителни католически общности – православния бастион Грузия и преобладаващо шиитския Азербайджан. Имайки предвид маршрута на Франциск, отношенията между православни и католици и между християни и мюсюлмани ще заемат високо място в дневния му ред. Но зад кулисите на тридневното пътуване, което започва днес от Грузия, се крият и геополитически притеснения.

Като начало Грузия силно желае да използва посещението, за да подчертае своите европейски и западни аспирации, както и да привлече вниманието върху руската „окупация“ на регионите Южна Осетия и Абхазия. Южна Осетия и Абхазия се отцепиха от Грузия през 90-те години. Русия пое ефективно пълния контрол върху двата региона след кратката война с Грузия през 2008 г.

Едва ли Франциск ще се ангажира с нещо повече от общите си
призиви за мир и помирение, предвид нежеланието му да обиди
Русия или Руската православна църква след срещата си с руския
патриарх в Куба по-рано тази година. Грузинският посланик във
Ватикана Тамара Гърделидзе казва, че не вярва Франциск да
употреби думата „окупация“. „Но в Армения той говореше за
геноцид, така че нищо не се знае с този папа“, каза тя по повод
избиването на арменци в Османската империя.

Допринасяйки за геополитическата смесица, Франциск ще
отправи силен призив за мир в Сирия и Ирак, където християни
биват нападани и прогонвани от домовете си от ислямски
екстремисти. Франциск силно заклейми започналата наскоро
офанзива на руските и сирийските сили срещу северния град Алепо.

За днес е планирана специална проява в халдейската католическа
черква в Тбилиси, дни след като папата предупреди, че виновните
за обсадата на Алепо „ще отговарят пред Бога“. Говорителят на
Ватикана Грег Бърк казва, че „посланието ще бъде за мир“.

Много по-деликатно е посланието за постепенното подобряване
на отношенията между Светия престол и двете бивши съветски
републики. Когато през 1999 г. папа Йоан-Павел Втори посети
Грузия, за да отбележи десетгодишнината от падането на
Берлинската стена, напрежението между католицизма и
православието бе толкова високо, че Грузинската православна
църква прикани вярващите да стоят далеч от неговата литургия.

Отношенията още са обтегнати за разлика от приятелските
отношения на Ватикана с други православни църкви.
Все пак Ватикана казва, че официална делегация от
православната патриаршия ще присъства на съботната утринна меса
на Франциск, което не е маловажно развитие за икуменизма.

Монсиньор Джузепе Пасото, католическият епископ на Тбилиси,
заяви, че грузинският патриарх Илия му е споделил, че е готов да
посрещне „с голяма радост“ папата.

„За грузинските католици и лично за мен папската визита е
голямо събитие“ казва 27-годишният Тако Пейкришвили от село Арал
в южен планински район на Грузия.

Обаче не всички приветстват посещението – свидетелство, че
хилядагодишната схизма между католици и православни все още се
усеща силно. Миналата седмица няколко десетки протестиращи от
консервативната група „Съюз на православните родители“
манифестира пред ватиканското посолство в Тбилиси – знак за
витаещите подозрения за католическа експанзия в православните
земи и за негодувание към икуменическите усилия на грузинската
църква. Канцеларията на Илия направи в сряда изявление, в което
нарече протеста „неприемлив“ и прикани всички грузинци да
запазят спокойствие по време на визитата на Франциск.

Грузинският православен теолог Давид Тиникашвили отбелязва,
че в исторически план Грузинската православна църква не е имала
антагонистичен подход към Рим. Даже патриарх Илия, който бе
интронизиран през 1977 г., първоначално подкрепяше
икуменическото движение и позволяваше на католически и
англикански свещеници да участват в служби на православната
църква, каза Тиникашвили. „Но за съжаление това се промени след
разпада на Съветския съюз, когато започна за избуява етническият
национализъм“, добави той.

Рамаз Сакварелидзе, независим политически анализатор в
Тбилиси, смята, че папската визита ще помогне да бъдат
подчертани стремежите на Грузия към по-голяма интеграция със
Запада, вкл. желанието й за членство в ЕС и НАТО. „Визитата със
сигурност ще има положително отражения върху облика на Грузия,
тя ще помогне за изтъкването на нейните евро-атлантически
аспирации и желание да приеме принципите на западния свят“,
заяви той.

След Грузия папа Франциск ще се отправи към Азербайджан,
приключвайки започналата в Армения обиколка с надеждата тя да
стане мост между двете съседни страни, непоколебимо разделени
заради Нагорни Карабах. Тази област е официално част от
Азербайджан, но след края на сепаратистката война през 1994 г. е
под контрола на сили, които твърдят, че са етнически арменци.
Азербайджан обаче настоява, че сред тях има и войници от
редовната армия на Армения.

Когато през юни Франциск беше в Армения, призова за
помирение и прикани всички страни „да не не допуснат да бъдат
обзети от илюзорната сила на отмъщението“. „Ще кажа още, че да
не се помириш заради един малък къс земя – защото е наистина
такъв – е нещо жестоко“, каза тогава той.

Франциск ще прекара около десет часа в азербайджанската
столица Баку и ще използва това време да подчертае религиозното
многообразие в страната, срещайки се с шейха на кавказките
мюсюлмани, както и с представители на азерските евреи и други
религиозни общности. Той ще отслужи литургия за католическата
общност, която съставлява под един процент от населението на
Азербайджан. В Баку има около 200 азери католици и около 15
хиляди католици от други страни.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.