Разширяването на пропастта между страните – първороден грях на еврото?

Как въвеждането на еврото разшири пропастта между европейските страни, при условие че общата валута бе замислена да я намали?

„Еврото не донесе обещаното благоденствие, а разделение и раздалечаване“, заяви неотдавна Джоузеф Стиглиц. Как валутният съюз увеличи различията между собствените си страни членки? Неотдавнашно изследване на CEPII** прави оценка на последиците от валутния съюз за увеличаване на разликите в цените в отделните страни, като се спира и на секторните дисбаланси.

Големите макроикономически разлики между най-богатите и най-бедните страни от еврозоната бяха тълкувани, през първите години след въвеждането на общата валута, като отражение на един процес на догонване на първите от вторите. Следователно е безполезно да се тревожим. Тази теза защитаваха икономически светила като Оливие Бланшар и Франческо Джаваци.

Изглежда трябваше да изчакаме кризата в еврозоната, за да бъде поставен под въпрос този предполагаем процес на икономическо изравняване на страните членки. През 2015 г. Беное Кьоре, член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ), констатира, че разликите в доходите на глава от населението са се увеличили между отделните държави членки – нещо, което поставя под съмнение една от фундаменталните цели на валутния съюз.

В своя нов труд, публикуван на 14 септември, Стиглиц
твърди, че еврото „заплашва бъдещето на Европа“. Той прави
констатацията, че общата валута, вместо да позволи изравняване
на жизнения стандарт в страните членки, не е донесла обещаното
благоденствие, а точно обратното – разделение и по-нататъшно
увеличаване на разликите.

Как еврото увеличи разликите?

Как валутната интеграция разшири пропастта между страните
членки? Проведено неотдавна изследване на CEPII се опитва да
изясни по-добре механизмите, които стоят в основата на това
увеличаване на разликите между държавите от еврозоната. То
намираше израз преди кризата под формата на големи разминавания
в инфлацията. Те биха могли да отразяват изравняване на цените в
страните членки. Няколко изследвания обаче вече показаха, че
ако цените в секторите, изложени на международна конкуренция,
като индустрията, транспорта или туризма, са започнали да се
изравняват, то това не се отнася за отраслите, които са обект на
протекционизъм, и по-конкретно жилищното строителство,
супермаркетите и комуналните услуги. До такава степен, че
разликите в инфлацията между страните членки отразяват главно
разликите между относителните цени в защитените и отворените за
конкуренция сектори.

Жилищни балони

От създаването на валутния съюз до глобалната финансова криза
от 2008 г. цените в отраслите, които са обект на протекционизъм,
спрямо тези, изложени на конкуренция, са нараснали много повече
в държавите от периферията (27 %), отколкото в онези от центъра
на еврозоната (12 %). Жилищните балони изиграха важна роля за
тези развития. Растежът на защитените сектори обаче не се дължи
само на жилищния. В Португалия, например, заетостта в жилищния
сектор и строителството дори е намаляла (с 8 %), между 1999 и
2008 година. И дори да бъдат изключени недвижимите имоти,
относителните цени пак нарастват чувствително, с 24 %, в
периферията в периода 1999-2008 година.

Причина за това е голямото увеличение на цените в държавната
администрация, здравеопазването и образованието (51 %),
финансите, (41 %), инфраструктурните сектори (водо- и
електроснабдяването, средно с 40 % между 1999 и 2008 година) и
търговията на едро и дребно (26 %).

Силно понижение на лихвените проценти

Това изследване навежда на мисълта, че тези развития са
резултат не само от намаляването на относителната
производителност на защитените отрасли (традиционния ефект
Баласа-Самюелсън), но и от силното понижение на лихвените
проценти в периферните страни. Валутният съюз на практика
позволи изравняване на номиналните лихви в еврозоната на равнище
от около 4,3 % в средата на първото десетилетие на 21-и век. То
повлече силни относителни понижения на лихвените проценти между
1999 и 2008 г. в периферните страни спрямо централните:
номиналните лихвени проценти в първите намаляха средно със 7,6 %
през периода 1995-2008 г. срещу 3,16 % във вторите. Този спад
на лихвените проценти не се отрази по един и същи начин на
защитените и отворените сектори. Това се дължи на жилищните
балони и на ефекта от силното нарастване на вътрешното търсене,
което в отворените сектори може да бъде поддържано от вноса.
Този факт е резултат и от различията между интензивността на
капиталоемкостта и трудоемкостта на тези два вида отрасли.

Този последен механизъм е илюстриран цифрово в изследването
(ефекта на лихвените проценти от различната капиталова
интензивност). В резултат и двата фактора – ефектът
Баласа-Самюелсън и лихвените проценти – имат значително влияние
върху относителните цени (в защитените и отворените сектори). В
Гърция реалното понижение на лихвения процент спрямо средния за
Европа между 1995 и 2008 г. (с 2,3 %) би могло да обясни малко
по-малко от половината от увеличаването на относителните цени.

На лихвените проценти и Баласа-Самюелсън се пада дял от повече
от 78 % от нарастването на относителните цени в Гърция. В Италия
тези два ефекта обясняват над 65 % от увеличаването на
относителните цени (14,1 %), но в тази страна конкретно
Баласа-Самюелсън има по-голямо влияние от лихвените проценти. В
Германия слабото нарастване на реалния лихвен процент спрямо
средния за еврозоната (1,4 %) обяснява само 7 % от понижаването
на относителните цени. Заедно с Баласа-Самюелсън на този ефект
се пада дял от 26 % от спада на относителните цени в тази
страна. Тогава изглежда, че лихвените проценти са изиграли много
по-важна роля за еволюцията на относителните цени в Гърция,
отколкото в Германия.

Изравняване на номиналните лихвени проценти и секторни дисбаланси

По този начин валутният съюз, позволявайки изравняването на
номиналните лихвени проценти в страните членки, е съдействал за
секторните дисбаланси в някои икономики от периферията на
еврозоната. От финансовата криза през 2008 г. повишаването на
реалните лихвени проценти в периферията (спрямо средния за
еврозоната) несъмнено благоприятства стабилизирането на
относителните цени в тези икономики (дори лекото понижаване на
тези цени, ако бъде изключен секторът на недвижимите имоти).
Възстановяването на отворените отрасли обаче компенсира трудно
загубата на работни места в защитените, които се нуждаят от
повече работна ръка. Следователно разликите между отделните
страни се проявяват под формата на много разнородни реакции на
кризата от страна на икономиките от еврозоната, както и на
голяма „ножица“ в равнището на безработица. Намаляването на тези
разлики е такова предизвикателство, че някои икономисти и
по-конкретно Джоузеф Стиглиц се съмняват, че Европа е способна
да успее.

БТА

*б. изд.: Авторката е икономист от CEPII и PSE*** и преподавател
в Университета Paris 1 Pantheon-Sorbonne.
**б. ред.: CEPII – водещият френски институт за икономически
изследвания Centre d’Etudes Prospectives et d’Informations
Internationales.
***б. ред.: PSE – френският институт за икономически изследвания
Paris School of Economics.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.