Нобел за Меркел? Международно признание, но и проблеми в Германия

ДПА

Сп. Тайм обяви Ангела Меркел за човек на 2015 г. за имиграционната й политика

Германският канцлер Ангела Меркел, която бе оценена високо от международната общност заради умелото справяне със световната криза с бежанците, кризата с дълговете в Европа и конфликта в Украйна, се присъедини към списъка на 376-те претенденти за Нобеловата награда за мир тази година.

Центърът по доверие, мир и социални връзки на Университета в Ковънтри номинира 62-годишната канцлерка, описвайки я като борец за мир, посветен на търсене на по-единен свят.

Родена в бившата комунистическа Източна Германия, Меркел използва дипломатическите си умения през 11-те години на власт, за да затвърди позициите на Германия като основна сила на световната политическа сцена, завоювани след падането на Берлинската стена през 1989 г. Американското списание „Форбс“ я обявява за най-влиятелната жена в света от 2011 г., а през 2015 г. списание „Тайм“ я избра за личност на годината.

„Ангела Меркел беше очевиден избор“, заяви Майк Харди от
Центъра към Университета в Ковънтри. „Желанието ми бе да призная
Меркел като борец за мир, идващ като нея от разделена Германия,
и непоколебимата й ангажираност към постигане на по-единен
свят.“

Меркел беше номинирана за наградата миналата година от
германски депутати заради неуморните й усилия за постигане на
споразумение за прекратяване на огъня между проруските
бунтовници и правителствените сили в Източна Украйна и воденето
на преговори с руския президент Владимир Путин.

Като домакин на срещата на върха на страните от Г-7 през юни
миналата година тя също успя да преодолее съпротивата на Канада
и Япония за постигане на споразумение за отказ от фосилните
горива до края на века.

Миналогодишната й номинация за Нобелова награда за мир бе
обявена няколко седмици, след като на 5 септември Меркел реши да
позволи на хиляди бежанци, блокирани в Унгария заради
разпоредбите за получаване на убежище на Европейския съюз, да
преминат в Германия.

След пристигането на стотици хиляди бежанци през 2015 г.,
Меркел изтъкна аргумента, че за да се уреди кризата, трябва да
се справим с нейния източник, и насочи Германия към по-голяма
активност за намиране на решение на конфликта в Сирия и
присъединяване към международната борба срещу „Ислямска
държава“.

Но след като се сблъска с дълбоко разделение в
консервативния политически блок и с отлив на избиратели заради
позицията си по бежанската криза, Меркел бе принудена да се
откаже от либералните си възгледи за миграцията.

Канцлерът затегна германските закони за бежанците, увеличи
броя на депортираните мигранти, които не са получили бежански
статут в Германия, и поведе порива на Европейския съюз да намали
броя на прииждащите на негова територия бежанци чрез подписване
на споразумение с Турция.

Асле Свен, норвежки историк, следящ Нобеловите награди за
мир, заяви за ДПА, че е „почти 100 процента сигурен, че можем да
изключим Меркел“ от фаворитите за приза за 2016 г. Той изтъкна,
че настроенията от първата й номинация преди година са се
променили. Свен изтъкна „ограниченията, въведени по отношение на
политиките за закрила“ в Германия заради натиска от дясното
политическо пространство.

Меркел би била третият германски канцлер, печелил Нобеловата
награда за мир, след Густав Щреземан през 1926 г. и Вили Бранд
през 1971 г.
Още двама германци пацифисти са печелили приза през
годините.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.