Една Колумбия казва „не, а друга – „да“ на мира с бунтовниците

Преговорите между ФАРК и властите на Колумбия в Хавана. Снимка: от тв екрана

Ако за Матео от колумбийския град Меделин е било логично да гласува с „не“ на референдума за мирното споразумение с ФАРК, то Луис Грегорио от град Торибио в планините Каука смята обратното – че ако всички са били казали „да“, Колумбия е щяла да се промени.

В крайна сметка гласувалите с „не“ се оказаха малко повече – 50.21 процента. Този резултат прати на вятъра усилията, положени през четирите години преговори, и показа, че Колумбия е страна, в която има дълбоки разделения след повече от половин век въоръжен конфликт.

„Логиката бе да се гласува с „не“ и аз гласувах с „не“, защото щеше да е много тежко Колумбия да бъде управлявана от партизанската групировка“ Революционни въоръжени сили на Колумбия (ФАРК), сподели Матео Алварес, уличен търговец, работещ в Меделин – втория по население град в страната.

Меделин е бастион на бившия президент Алваро Урибе – най-яростния противник на мирното споразумение. Общо 62,97 процента от жителите там гласуваха против договорения в Куба
текст, простиращ се на 297 страници.

„Гласувахме с „не“. Смятаме, че всички спогодби, сключени
там, трябва да бъдат обсъдени с колумбийския народ, защото не
биваше да ги правят прибързано, както сториха в Хавана“, допълва
Джон Джеймс Гарсия, 34-годишен амбулантен търговец.

„Мислим, че трябва да бъде раздадено правосъдие. Този, който
е направил нещо, трябва да си плати по един или друг начин. Не
трябва да се дават толкова благоприятни условия на тези хора в
споразумението, имайки предвид какво са причинили на страната“,
каза той с горчивина.

Измъчван от издевателствата на наркокартела на Пабло Ескобар
в края на ’80-те и началото на ’90-те, Меделин бе жертва и на
действията на партизанската групировка в най-бедните квартали.
Една от най-оспорваните точки в текста бе това, че
партизаните могат да получат присъди, различни от лишаване от
свобода, ако признаят престъпленията си.

„Ако откраднете телефон, отивате в затвора, но тези хора,
които са извършили толкова убийства, направили са такива неща,
биват оставени на спокойствие“, каза с въздишка Хосе Николас
Мурильо, друг амбулантен търговец, който е избягал от родното си
място заради насилието и се е преместил в Меделин.

На 400 км от там, в сгушения в планините Каука град Торибио,
се наблюдава противоположна тенденция: 84,80 на сто от
избирателите подкрепиха мирното споразумение.

„Имаше големи очаквания. Казах си, че ако гласуваме всички с
„да“, ще променим тази страна“, разказва Луис Грегорио Ривера,
който работи в земеделието и строителството.

„Мирният процес ми изглеждаше нещо много хубаво, новаторско,
нещо, което никога не е правено в тази страна. Но след като
отговорът „не“ победи на референдума, сме много загрижени“, каза
той. Торибио и неговите 26 000 жители винаги са живели под
натиска на силното присъствие на ФАРК, които, щом бъде
ратифицирано споразумението, щяха да сложат оръжие и да се
превърнат в законно политическо движение.

„Изпитахме войната на собствения си гръб“, каза Грегорио,
който си спомня как до неотдавна е било опасно да се излиза по
улиците.

„Аз съм един от гласувалите с „да“, защото не искам повече
война, не искам повече гибел, не искам разселени хора“, подчерта
Джими Бермудес, който е загубил левия си крак, когато стъпил на
противопехотна мина преди 11 години.

Резултатът от неделния референдум е като студен душ за
населението на Торибио, което се радваше, че не е виждало
насилие от временното примирие с ФАРК през юли 2015 г.,
подкрепено от двустранното споразумение за спиране на огъня,
влязло в сила на 29 август.

„Надявах се на по-добро бъдеще за мен и за другите хора,
засегнати от конфликта“, се жалва Джими.

Въпреки силната поляризация в страната, двата лагера
запазват надеждата за скорошно подновяване на преговорите.
На Грегорио му се иска да вярва, че „в страна, свикнала с
войната, надеждата е, че диалогът ще продължи“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.