Четвърти американски президент за Путин, наследява лоши отношения

Джонатан Ланди
Ройтерс

Владимир Путин и Хилари Клинтън. Снимка: официален сайт

Изправен срещу Русия в Сирия, Украйна и киберпространството, следващият американски президент ще е четвъртият, който ще се сблъска с Владимир Путин и предизвикателството да възпира Кремъл, където склонността да се поема риск и да се демонстрира военна мощ често е по-голяма, отколкото в Белия дом.

През последните четири години руският президент анексира Крим и дестабилизира Източна Украйна, попари американските надежди да бъде свален от власт сирийският президент Башар Асад и предприе кибератаки, за които американските власти твърдят, че са извършени от хакери, действащи под егидата на руското разузнаване.

Най-новият гамбит на Путин беше разигран тази седмица, когато бе замразен договорът с Вашингтон за унищожаване на плутоний, който може да се използва за военни нужди.

И макар че САЩ наложиха икономически санкции на Русия заради действията й в Украйна, те все още не са я принудили да успокоинапрежението в Донбас, камо ли да върне Крим.

Някои сегашни и бивши представители на официален Вашингтон
твърдят, че Белият дом не разбира горчивината, която изпитва
Путин заради десетилетието след разпада на Съветския съюз –
време, през което руският президент смята, че Западът се е
възползвал от слабостта на Русия.

Освен това според тях САЩ нямат почти никакво влияние върху
посоката на демокрацията в Русия, нито върху склонността й да
използва сила в Сирия, Украйна и на други места, за да постига
целите си.

В резултат, казват критици, може да стане така, че процесите
на разпад в Сирия ще си продължават все така неумолимо, Украйна
няма да е стабилна и няма да може да се сближи с Европа, и е
възможно нещата да се влошат дори и в области като контрола над
въоръженията и неразпространението на ядрени оръжия, едни от
стълбовете на сътрудничеството по време на Студената война.

„За Путин и по-голямата част от руското ръководство това е
свят, в който накрая никой не побеждава“, каза Андрю Уайс от
аналитичния център Фонд за международен мир „Карнеги“.

Той твърди, че руският лидер е малко вероятно да смени курса
преди президентските избори в Русия през 2018 г., тъй като
„политическите позиции на Путин във вътрешен план зависят от
това да има външен враг, тоест САЩ“.

Американски представител допусна, че руският президент,
който все още не е обявил официално намерение да се кандидатира
отново за преизбиране, но се очаква да стори именно това, е
готов да използва сила, за да постига целите си, докато Белият
дом, където се наплашени от войните на САЩ в Ирак и Афганистан,
не е.

„Американското правителство така и не разбра колко голяма е
за Путин и много руснаци травмата от 90-те години, както и
решимостта им да си върнат заслуженото според тях място в света,
да не говорим да разбере на какво е готов Путин за тази цел“,
каза официалният източник, който пожела анонимност.

„Ще продължава да действа така, докато не срещне сериозна
съпротива, а засега това не е станало“, добави той.
За много сегашни и бивши представители на официален
Вашингтон показателна е ситуацията в Сирия.

Тази седмица САЩ обявиха, че временно спират преговорите с
Русия, като направо заявиха, че руско-сирийската офанзива срещу
Алепо е превърнала усилията за мир в пародия.
„Оставят след себе се пустиня и наричат това мир“, заяви
държавният секретар на САЩ Джон Кери, като цитира римския
историк Тацит.

Анализатори предполагат, че вероятно Алепо ще падне, но
войната, която вече навлезе в шестата си година, ще продължава
да се точи неумолимо, а Асад ще остане начело на една смалена,
съсипана и раздробена страна, преживяваща в момента една от
най-тежките бежански кризи в света след Втората световна война.

Американски представители са на мнение, че Белият дом все
още не е решил какво да прави със Сирия, но почти никой не
очаква Обама да промени своята стратегия в последните месеци от
управлението си.

Засега оттам не възнамеряват да налагат нови санкции на
Русия, казаха официални източници от САЩ.
В понеделник Путин замрази действието на договора с
Вашингтон за унищожаване на обогатен за военни цели плутоний и
даде сигнал, че е готов да използва ядреното разоръжаване като
нова разменна монета в споровете със САЩ.

„Ако отношенията се влошат, възможно е всяка от двете страни
да се опита да упражни влияние или да отбележи точки на полето
на ядреното разоръжаване“, каза Дарил Кимбол от базираната във
Вашингтон неправителствена организация Асоциация за контрол над
въоръженията.

Друга област, в която САЩ в момента преценяват какви са
възможностите пред тях, е тихата война с Русия в
киберпространството, която вече е в ход и може да ескалира, ако
отношенията продължат все така да се влошават.

Американски представители единодушно заявиха, че руското
разузнаване се е намесило в изборния процес в САЩ чрез
кибератаки срещу предизборната кампания на номинираната за
президент от Демократическата партия Хилари Клинтън, както и
срещу други американски политически структури и срещу изборните
власти в отделни щати.
Кремъл отрича тези твърдения.

Белият дом се въздържа да обвинява публично Русия.
Ако се появят стабилни доказателства, че тя е замесена,
Вашингтон ще се изправи пред дилемата как да реагира, тъй като
евентуалното придаване на публичност на този проблем, това може
да насочи Москва към кибератаки, извършвани от самите Съединени
щати, и това да предизвика ответни действия.

Двама американски държавни служители казаха, че критиците
подхождат твърде късогледо и че понякога може да са необходими
години за постигане на цел като освобождаването на балтийските
държави от съветска власт.

Използването на политически решение от времето на Студената
война – от рода на икономическите санкции, за да бъде отслабена
руската икономика, или разполагането на военни сили на НАТО в
Балтика и Полша през януари с цел възпиране на Русия – може и да
имат ефект, но след време.

„Няма бързо решение на въпроса с руснаците“, каза единият
служител.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.