www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
сряда, 29 март 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Георги Бърдаров: Голяма част от България е със затихващи функции

11 Октомври 2016

 

Абсурдно е да превърнеш държава с такива природни условия в „пустиня“, казва специалистът

Георги Бърдаров. Снимка: Невена Борисова

Георги Бърдаров е преподавател, заместник-декан на Геолого-географския факултет на СУ„Св. Климент Охридски“ и писател. Основните му научни интереси са „eтно-религиозни конфликти“, „география на населението и селищата“, “демография”.
Автор е на най-четения български разказ в интернет “За петата ракия или колко е хубав животът” (препечатван в множество сайтове, с над 100 хил. харесвания във Фейсбук виж тук).  Автор е на наскоро излезлия роман „Аз още броя дните” (виж тук), спечелил надпреварата в предаването „Ръкописът“.

– Как ще коментирате нашумялата дискусия за стъпките за заселване на бежанци в селски райони?

– Това неминуемо би създало напрежение. Възможно е да е с цел отклоняване на общественото внимание или проверка на това как ще реагират хората. Това се случвало многократно в историята, когато са се презаселвали обезлюдени територии от други етноси и племена. Със сигурност случващото се поставя много въпроси, чийто отговори засега са неясни. И бъдещето ще покаже в каква посока вървим.

– Доскоро едни говореха, че обезлюдяването на определени региони, че се отваря вакуум, който може да бъде запълнен от бежанци, за други това звучеше нереално. Фантастичен ли е за вас все пак този сценарий?

– През 2011 г. трябваше да изнеса лекция на тема „Демографска ситуация и бъдеще на България и ЕС“. Там говорех за това, че демографски вакуум в умерените ширини никога не се е търпял. Той се запълва по два начина – или компенсаторна имиграция, или раждаемост. Да очакваме раждаемост при тези условия, трудно ще стане. Как да очакваме реемиграция в България? Пак не изглежда твърде възможно. Относно възможността да дойдат етнически българи от Бесарабия, и това не изглежда реално. Те ще взимат паспорти и ще отидат навън. И тогава направих прогноза, че не е невъзможно запълване на вакуума с имигранти, още преди бежанската криза. Тогава ме критикуваха, макар че изрично казах, че не се радвам на това, но представям обективна реалност. В близко бъдеще не сме заплашени - не предлагаме условия, които да доведат до реализация на тези хора. Но ако продължи този наплив, в един момент Западна Европа ще се пренасели.

С. Долно Озирово, училището. Снимка: Веселина Димитрова

Има една много интересна карта, тя е на ООН от 2007 г. и е прогноза за Европа за 2007-2050 г. Още тогава прогнозираха около милион и половина души годишно, прииждащи от Африка и Азия. Това значи над 60 млн. за 50 години. Показваха и как ще се промени населението. Там имаше разграничения, включително минус 35% на България. Според прогнозата през 2050 г. ще сме под 5 млн. Не само България, бе прогнозирано обезлюдяване на Източна Европа.

– А като говорим за прилива на бежанци, как ще се промени обликът на Европа?

– Европа ще бъде до края на 21 век все по-малко бяла, все по-малко християнска и европейска. Не знаем какво се случва. Някой може да насочва с цел да дестабилизира Европа, има различни интереси. Никой обаче не поглежда от другата гледна точка, че на териториите, откъдето идват тези емигранти, има демографски взрив. Има акумулиране на младо население в територии с неработещи икономики, огромна безработица и липса на питейна вода. И тези хора никой не може да ги провокира с нещо. Ти ако си в такива условия, гледаш да си спасиш живота. Тази емиграционна вълна ще продължи да залива Европа. Лошото е, че тези хора не искат да се интегрират. За да има интеграция, трябва да има желание от двете страни. А те идват и чакат някой да им изсипе благоденствието, запазват обичаите според произхода си. Перспективата е тревожна. При сегашната глобализация в рамките на 200-300 години всички понятия, с които сме свикнали, ще се променят, навсякъде ще има смесено население.

Изоставена къща в с. Неделково, Трънско

– Всеки у нас е свързан с българското село. Осъзнаваме ли го?

– Може би по-възрастните поколения сме по-свързани, при по-младите свързаността е все по-малко. Тази връзка все повече се губи и се къса, защото това е процес на урбанизация, периодът на социализма доведе до най-голямото скъсване със земята.

– В медиите се появяват периодично отделни примери на млади хора, решили да живеят на село? Това реална тенденция ли е или говорим за отделни случаи?

– По-скоро това са изолирани случаи, проявяващи се в отделни кръгове, но масова кампания засега не виждам… Наблюдава се например, че ИТ-специалистите работят в такива села, но на фона на общото това е просто капка.

– Какво може да се направи, за да се овладее темпът на обезлюдяване?

– Това, което може да се направи, е да има регионална адекватна политика, да се обърне внимание на изоставащите региони – Северозападна и централна Северна България. Да се стимулират хората да остават по тези места, да има работа, инфраструктура. Представители на общинска администрация Ловеч разказаха преди време как са подобрили много неща като социални условия, инфраструктура, но младите продължават да мигрират, не искат да остават. Тенденция, която много трудно ще се промени. Години наред и провинцията, и селото бяха занемарени. У нас няма адекватна регионална политика.

– Знаем, че много производствени предприятия в селищата бяха закрити. Какви са наблюденията ви за местния поминък?

Изоставената гара в с. Боровци. Снимка: Веселина Димитрова

– Положението е трагично. След като и в сравнително големи населени места, в областни центрове, хората казват, че ситуацията е безнадеждна. Когато бях преди време във Видин, нямаше улично осветление. В Силистра преди две години имаше някакъв скандал и не се чистеше снегът. Хората са отчаяни. Ако има производства, то те са малки. Заплащането е потресаващо ниско. Това отблъсква хората и те масово мигрират. Съществува и обратната гледна точка – че в България сме свикнали някой друг да се грижи за нас. Не сме толкова инициативни… В крайна сметка, каквито и да са икономическите условия, в момента имаме възможност за инициатива и за предприемачество. Просто има една инерция в нас, и за самия себе си говоря, защото и аз принадлежа към това поколение.

– Какви изводи можем да си направим за страната като цяло?

– Наистина, голяма част от България е със затихващи функции. Това е абсурдно – за 27 години да превърнеш държава с такива природни условия в „пустиня“. Това ще се изучава в бъдеще като абсурден пример. Демографският департамент на ООН преди 6-7 години излезе с доклад за населението на света. И България беше пример за държава с такъв мащаб население, която за по-малко от 15 години го е намалила с един милион, без да има война или други подобни катаклизми. Това няма аналог в историята. Ние, с планината, с плодородните почви имаме райски условия. Умерените ширини например дават най-добрите условия за стопанска дейност. Тази държава да я опустошиш, се изисква висш пилотаж. Тук-там има позитивни примери, може би в градове като Севлиево, но са абсурдно малко.

– Ако си говорим за демографската криза, има доста апокалиптични прогнози…

– Книгата ми „Имиграция, конфликти и трансформация на идентичности в ЕС“ (2012 - бел. авт.), е със солидна част за България. Там има анализ на съвременното състояние на ЕС и прогноза на развитие. Аз съм много против крайностите – те не носят нищо позитивно. Такива апокалиптични прогнози, както например сме чували, че 2070 г. ще си отиде последният българин, са абсурдни. Демографска прогноза в дългосрочен план при сегашната динамична обстановка няма как да се направи. И аз винаги съм давал следния пример на моите студенти. През 1988 г. най-известният съветски демографски статистик, Щемпел, публикува книга за ръста на населението към 2000 г. Там прогнозира за България, че ще е с население 9,7 млн. Тогава така е изглеждало. А през 1999 г. ние вече бяхме паднали до осем…
Трябва да се алармира постоянно, че за България най-опасна е демографската ситуация. Не от гледна точка на ниската раждаемост, макар че това оказва влияние, не и заради ръста на ромския етнос, колкото заради застаряване на населението. През 2011 г. НСИ извади данни. Ние сме единствената държава в света, при която най-голямата кохорта население при един от двата пола е в пенсионна възраст. Това се наблюдава при жените на възраст 60-64 години. До 20 години ще рухнат всички социални системи, няма кой да изкарва парите. Да не говорим, че пенсиите са обидно ниски. Ще настъпи остър дефицит на работна ръка. И без кой знае каква развита икoномика вече има дефицит в определени отрасли…

– Има ли алтернатива?

– Да, това изисква или деемиграция или подем в раждаемостта. Те хората биха се върнали, но трябва да има условия… Когато давам препоръки на мои студенти за навън, виждам, че огромното им желание е да се върнат. Но единици се завръщат, и то в София. А България не е само София. Тук има много брутално разделение. За да има обратна тенденция, трябва да има подобряване на условията навсякъде. Макар че съм пристрастен, според мен образованието трябва да се подобри. Целият свят показва, че то е ключ към развитие на всяко общество. Притеснен съм, защото образованието ни се срива някак умишлено. Университетите постоянно страдат от това. Разбира се, всички останали социални сфери са важни. Образованието може да изгради елит.





Етикет: , ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com