Каква Турция иска Ердоган след неуспешния преврат

Ройтерс

Турското знаме може да се види навсякъде в Истанбул. Снимка: тюркнюз

Като се погледне към хоризонта над Истанбул е невъзможно да не бъдем поразени от големия брой червено-бели знамена със звезда и полумесец, развяващи се от сгради, паметници, мостове.Патриотизмът в Турция винаги е бил силен, но след провалилия се опит за преврат през юли (предприет от служители в армията) президентът Ердоган се впуска свободно в популистки, националистически плам, за да промени страната по свое усмотрение.

Въпросът е каква Турция иска Ердоган и какви стъпки ще предприеме този силен и понякога непредсказуем лидер, за да постигне намеренията си.

Отговорите може да имат мащабни последици върху глобалната роля, която има членката на НАТО с преобладаващо мюсюлманско население, чиято подкрепа на Запад се разглежда като жизнено важна във войната срещу „Ислямска държава“ и при справянето с бежанската криза.

Според някои дипломати и анализатори Ердоган е направил
съвършено ясни целите си. През трите месеца след опита за
преврат властите са отстранили временно от длъжност или са
уволнили 100 хиляди държавни служители, съдии, университетски
преподаватели, военни служители и полицаи – извършвайки чистка в
едни от най-солидните стълбове на обществото.

Всеки с предполагаеми връзки с живеещия в САЩ проповедник
Фетхуллах Гюлен, когото Ердоган обвинява в организиране на пуча,
може да попадне под прицел. Гюлен отрича да е планирал заговор
срещу държавата и каквато и да било намеса в пуча.

Над 30 хиляди души бяха арестувани. Пет процента от
служителите в полицията бяха отстранени от длъжност. Цели
министерски отдели бяха закрити.

Някои западни съюзници се опасяват от пълзящ авторитаризъм
и промяна, насочена към политически модел, изграден около силен
лидер и една доминираща партия, но и липса на разделение на
властите в Турция, чиято голяма военна сила и разположение между
Европа, Близкия изток и Азия й придава значително стратегическо
влияние.

Той иска Турция, в която той е безспорен, несъмним лидер,
взимащ решения без ограниченията на нормална демократична
система, каза Джеймс Джефри, бивш американски посланик в Анкара
и високопоставен служител във Вашингтонския институт.

Той не иска да премахне конституцията или да се отърве от
демокрацията, но той иска да постави на място на опозицията,
неспособна да го предизвика, и да упражнява недвусмислена власт
над тях, каза той пред Ройтерс.

За разлика от това лоялните поддръжници на Ердоган го
разглеждат като лидер на набожните маси, управляващ горда и
независима страна, която няма да бъде ръководена от външни сили.
Президентът и неговите съветници се сърдят при
твърденията, че е диктатор. Те изтъкват поредицата от изборни
победи, първо като лидер на управляващата Партия на
справедливостта и развитието (ПСР) и след това на първите преки
президентски избори в Турция през 2014 г.

Амбициите на Ердоган обаче вероятно са по-големи от това да
си върне контрола и да упражнява власт.
62-годишният президент може да няма желание да възстанови
Османската империя, но политически анализатори и дипломати
казват, че той иска да използва усещането за величие, за да
създаде Турция, която доминира над света, уважавана и може би
леко плашеща за съседи и партньори.

В речи и коментари, направени преди и след провалилия се
преврат, Ердоган често прави сравнение с османския период,
когато турските предци са държали територия, простираща се от
Югоизточна Европа до Кавказ, Северна Африка и Ирак.

Той често съжалява за отстъпките, направени от турските
лидери след Първата световна война с подписването на Лозанския
договор, с който се създава съвременна Турция през 1923 г.,
сякаш намеква, че само той може да възвърне знатното минало на
страната.

Това, което наблюдавате в Турция е обвързано с почти
постоянно желание за възвръщане на наследството на Османската
империя, която разбира се е била многоезична, мултиетническа
общност, каза Бюлент Алиръза, директор на Центъра за
стратегически и международни проучвания във Вашингтон.

„В почти всяка от речите на Ердоган има следните теми:
Може да се гордеете, че сте турци, че сте мюсюлмани, ние имаме
влияние в региона и отвъд. Изразът „Велика Турция“ е използван
почти през цялото време“.

През август с голям символизъм и фанфари Ердоган откри
нов мост над Босфора между Европа и Азия. Мостът, трети над
пролива, бе наречен на името на османски владетел от 16 в. –
Явуз Султан Селим.
„Гордей се със своята мощ, Турция“, гласяха реклами по
телевизията.

На Общото събрание на ООН през септември, в
най-значимата реч, която Ердоган държа в чужбина след осуетения
преврат, той разгърна две от любимите си теми: как Турция помага
на потиснатите и служи като модел в мюсюлманския свят и как
властта в ООН е разпределена между прекалено малко сили.

„Светът е по-голям от пет“, каза той, визирайки петте
постоянни членки на Съвета за сигурност. „Един съвет за
сигурност, който не представлява целия свят, никога не може да
служи за установяване на мира и стабилността по света“.

ВАЖЕН КРЪСТОПЪТ

От идването си на власт през 2003 г. първо като премиер,
а после и като президент, Ердоган бе начело на период на бърз
икономически растеж и нараснало регионално влияние. Макар че той
може и да няма териториални амбиции, Турция има свои военни в
Северна Сирия, обучава милиции в Ирак, което причинява все
по-голяма загриженост на правителството в Багдад, и се надява да
се превърне в регионален енергиен хъб, кръстопът между Русия,
Иран и Източното Средиземноморие.

„Той се опитва да упражнява влияние в региона по силата
на голямата и мощна икономика на Турция и претенцията й да бъде
ислямска сила,“ каза Джефри. „Има известно завръщане към
османските времена и турското господство в региона – той иска
една по-ислямска алтернатива на Запада“.

Това изглежда е харесвана от хората формула. Проучване
от края на юли, две седмици след опита за преврат, показа, че
Ердоган има одобрението на две трети от населението на Турция от
78 милиона души, най-високият му рейтинг изобщо.

При все това, копнеейки за една по уверена и вероятно
по-страховита Турция, Ердоган понякога върви по тънка линия,
обтягайки отношенията с ЕС и по-широкия Запад, разтревожени от
това, което те смятат за пълзящ авторитаризъм.

Икономиката на Турция на стойност 720 милиарда долара е
подхранвана в голяма степен от търговия и инвестиции с Европа.
Работната й седмица продължава от понеделник до петък, за да
бъде синхронизирана с бизнеса в Лондон и Ню Йорк, а не с
останалата част от мюсюлманския свят. На теория Турция все още
възнамерява да се присъедини към ЕС и е централен играч в НАТО.

Средният годишен икономически растеж на страната обаче
се забавя – до около 3 процента от 5 процента, и се нуждае от
нов тласък, който да намали безработицата сред милионите
по-млади турци. Това налага да остане отворена към Запада.

Андрю Дъф, бивш член на Европейския парламент, който
беше заместник-председател на смесената парламентарна комисия
Турция-ЕС, смята, че Ердоган е „напълно непостоянен“ по
отношение на Европа и към момента съсредоточен върху
експлоатирането на исляма и национализма.

„Опасявам се, че това само ще се влоши,“ каза Дъф,
набеден от турските власти за гюленист – обвинение, което той
отхвърля с насмешка. „Сигурен съм, че целта на Ердоган е да
остане на власт най-малко до 2023 г., годишнината от
основаването на републиката“.

Дъф не смята, че Ердоган ще остане фокусиран трайно
върху Изтока. Но засега Европа, НАТО и Западът се оказва, че
имат непостоянен партньор.

„От историческа гледна точка това е вълнуващо, защото
Турция действително се колебае“, казва Алиръза. „Дали да
продължи да гледа към миналото си на национална държава и
отварянето си към Запада или към бленуваното бляскаво бъдеще,
при което Турция ще се сближи повече със своите братя на изток.
Това е изключително важен кръстопът“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.