Уиски от една бъчва, от три бъчви…

Шотландските уискита отлежават в стари бъчви от шери, порт, бърбън, бира и вече и от бяло вино. Снимка: Ардбег

В света на уискито има един вид, който в Шотландия се нарича single cask, а в Америка – single barrel. Това означава уиски от една бъчва.
Масовите марки уиски са blended – смес от малцови и зърнени дестилати, една част от бъчви, друга – от танкове. Или са смес от малцови дестилати и спирт (който понякога може и да не е зърнен – въпреки нормативните регулации за уиски). Хубавият златист цвят се получава с оцветител карамел.
Следващата по-скъпа категория уиски е т. нар. едномалцово – single malt whisky. Ще рече само малцов дестилат, само от една спиртоварна, обикновено от една реколта – от една и съща година, отлежало в бъчви. Представлява смес от множество бъчви. Цветът може да е стандартизиран с оцветител карамел. Напоследък оцветяват и едномалцови уискита, които в миналото не оцветяваха. Проблемът е, че такива едномалцови уискита са много зависими от бъчвите, от които се получава естествено оцветяване. То не е толкова силно. Цветът от бъчвите за уиски е блед, жълтеникаво-кафяв. В различните години може да има нюанси. Затова производителите вече предпочитат да оцветяват.

Отгоре е етикет на малцово уиски от една бъчва, отдолу са етикети на бърбън уискита, най-долното е 60 градуса.

Българските домашни ракии, отлежали в черничево буре, например, са с много наситен цвят. Но такива бурета при уискитата не се използват. Там се използват само употребявани бъчви от шери, порт, бърбън, от силни вина от Испания и Португалия, също и от някои видове бира. Напоследък има видове уиски, отлежавали и в бъчви от бяло вино. Когато се сипе малцовият дестилат в такива бъчви, той поема от аромата и вкуса на съответното вино. Малцовият дестилат има специфичен вкус и аромат, носи и димни съставки от опушения с торф малц, а упортебяваните бъчви му дават други плодови нюанси. Но за масово производство има смесване на дестилати от стотици бъчви, от които уискито обикновено е с висок градус и за да се стандартизира до 40 градуса, се разрежда с вода, разбира се специално подбирана.

Има и малцови уискита, които са с по-висок градус, без разреждане до 40 градуса. Те са с градуса на бъчвата – на етикета се изписва като cask strenght, barrel proof или barrel strength. Тоест, след като е налят дестилатът в бъчви, след отлежаване 5-10-15 години, се бутилира и колкото градуса е, това е. За едномалцовите уискита дестилатите обикновено излизат от казаните с 65-70 градуса, а като се нелеят в бъчви, при отлежаване губят по 1-1,5 градуса годишно. Тази загуба шотланците я наричат the angels share – делът на ангелите. Така един малцов дестилат от 67 градуса, примерно, може да стане 54-55 градуса за 10-12 години.

Уиски от една бъчва, всяка бутилка е номерирана.

Има видове single malt уиски, а в Щатите single barrel, които се бутилират и продават с градуса на бъчвата. Те са по-скъпи от стандартните single malt уискита или бърбъни с 40 или 43 градуса. Представляват смес от множество бъчви, с висок градус на дестилата. Много от тях обикновено не са филтрирани с охлаждане. И всяка година такива уискита cask strength (с градуса на бъчвата) може да са с различен градус алкохол, 54 или 55 процента, няма разреждане до стандартните 40 градуса.

Но има и един вид уиски, също и бърбън, наричани single cask malt. Те са малки серии, бутилирани само от една бъчва. Стандартната бъчва от вино, която се използва за отлежаване на уиски в шотландските дистилерии е 225 литра. От една такава бъчва могат да се бутилират около 300 бутилки уиски. Всяка такава бутилка е номерирана. Има и по-малки бъчви, 170-литрови.

Японско уиски от една бъчва, всяка бутилка е номерирана.

А за бърбън уиски в Щатите по норматив се използват само нови дъбови бъчви. Те се обгарят отвътре, с което се карамелизира дъбът, и това дава карамелен вкус (зависи и от вида дъб, това е типично за калифорнийския), също така оцветяват уискито.

Има фирми в Шотландия, които са специализирани точно в това – да изкупуват отделни подбрани бъчви от известни дистилерии, да ги бутилират в малки серии и да ги продават със своя търговска марка, с указание за произхода и производителя, посочена е конкретната дистилерия, но се акцентира на това, че е подбрана специална бъчва.

Много рядко някои видове уиски от една бъчва се разреждат с вода до стандартни точно определени градуси – 40, 43 или 45. В повечето случаи на етикета е изписан градусът на бъчвата (cask strength), който за 10-15-годишни дестилати е около 54-55% алкохол. Такива нефилтрирани уискита може да имат утайка, а обикновено при разреждане с вода в чашата, леко помътняват.

Уиски „Лафройг“, отлежавало в три вида бъчви.

В последните години много спиртоварни в Шотландия бяха обзети от модата да пускат нови и нови разновидности на марките си, които са отлежавали в повече от един вид бъчва. Примерно – първо в бъчва от шери, после в бъчва от бърбън или обратно. Но най-често става дума за смесване на дестилати, които са отлежавали в различни бъчви.

Така във вкуса на уискито се напластяват вкусовите и ароматни качества на различните бъчви. Дистилерията Laphroaig („Лафройг”) например пусна своя серия уиски triple wood (тройно дърво), което представлява уиски, отлежало в три вида бъчви – първо в бъчви то бърбън, после в малки нови дъбови бъчви, накрая в бъчви от шери. Питието е с 48 градуса алкохол. Цената му и нас е около 90-100 лева бутилката.

ВинотоЗдраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.