Румъния: сапунен сериал за мажоритарната система

На 25 ноември румънците ще трябва да се явят пред урните, за да избират евродепутати и за да решат дали партийните листи ще продължат да бъдат водещи при парламентарните избори. Снимка: Ройтерс

„Сапуненият сериал“, както румънските медии определят нестихващите конфликти между държавния глава Траян Бъсеску и министър-председателя Калин Попеску Таричану, продължава с нова сила. Последните противоречия между двамата станаха причина румънците да бъдат призовани да гласуват на референдум за втори път в рамките само на половин година. Този път те ще трябва да дадат мнението си по въпроса дали да сe въведе мажоритарна избирателна система на всенародно допитване, което е насрочено за същия ден, в който страната ще произведе и първите си избори за Европейски парламент.

Днес правителството на Румъния ще прибегне до ускорена парламентарна процедура по закона за въвеждане на мажоритарна избирателна система, което ще позволи той да се приеме, без дебати. Въпреки това президентът Траян Бъсеску не се поколеба да свика референдум по същия въпрос. Така той изпълни заканите си, че ще насрочи всенародно допитване. Бъсеску се аргументира с това, че макар политиците да заявяват от години, че възнамеряват да сложат край на практиката партийните листи да са основен елемент в парламентарните избори, в избирателния закон все още не са направени никакви промени.

Конфликтите между държавния глава и премиера започнаха малко след като Бъсеску стана президент в края на 2004 г., въпреки че именно той посочи лидера на Националнолибералната партия Калин Попеску Таричану за нов министър-председател на Румъния (след парламентарните избори през 2004 г.). Държавният глава използва правото си по конституция да определи премиер от която и да е партия, излъчила народни представители, тъй като нито една от тях не беше получила над 50 процента от гласовете на избирателите.

Причина за пълния разрив на отношенията между Бъсеску и Таричану стана въпрос, тясно свързан с проамериканските възгледи на държавния глава – присъствието на румънски войници в Ирак. Миналото лято министърът на отбраната, подкрепен от премиера Таричану, обяви изненадващо изтегляне на румънския контингент от Ирак. Бъсеску свика извънредно заседание на Върховния съвет за национална отбрана, на което това решение беше отхвърлено. Изтеглянето на Румъния от Ирак беше отложено, но започна разгорещена политическа битка. Борбата за надмощие между двамата стана причина Румъния да остане без външен министър повече от месец. В крайна сметка се стигна до изключването от правителството на министрите на Демократическата партия, чийто лидер беше Траян Бъсеску, преди да стане президент, и която беше част от управляващата коалиция „Справедливост и истина“ заедно с либералите на Калин Попеску Таричану (тази пролет той сформира нов кабинет без участието на демократите).

Румънският президент Траян Бъсеску оцеля след референдум през месец май. Сега той призовава румънците да се произнесат по въпроса дали в страната да се въведе мажоритарна избирателна система. Снимка: Ройтерс

Стигна се и до временното отстраняване на Бъсеску от поста президент, като партията на премиера негласно подкрепи опозицията в тази инициатива. Държавният глава обаче запази поста си, след като на референдум през май тази година румънците гласуваха в негова подкрепа. Тогава Бъсеску обеща на хората да прочисти обществото от „олигарсите на прехода“, нареждайки сред тях и министър-председателя.

Таричану пък обвини президента, че иска да въведе авторитарен режим. „Румъния не трябва да се превръща в кола без шофьор, само защото един от пътниците иска на всяка цена да я кара, въпреки че стои от дясната страна и е с колан“, се изрази метафорично по адрес на Бъсеску румънският премиер.

„На Румъния й трябва парламентарна република, а не полупрезидентска. Някои се опитват да акумулират цялата власт в свои ръце, в ръцете на малка група хора или евентуално – на един единствен човек. Това ми се струва неприемливо“, посочи Таричану. Така той отговори и на твърдението на държавния глава, че румънците не желаят парламентарна република, а по-скоро полупрезидентска, преминаваща към президентска.

Въпреки че и двамата държавни лидери предприемат стъпки, за да въведат мажоритарна избирателна система, те отново не са единодушни за това, какъв да бъде конкретният й вариант. Според варианта на Таричану половината от бъдещите депутати и сенатори в румънския парламент ще се избират директно, а останалите гласове ще се разпределят между партиите в зависимост от подкрепата, която са получили от гласоподавателите. Така достъп до парламента ще имат и по-малките партии, а в законодателния орган ще бъдат представени повече избиратели, коментира предложенията вестник „Евениментул зилей“.

При варианта на Бъсеску избирателите ще избират директно всеки един от народните представители на същия принцип, по който се избират и кметовете. В случая с предимство са големите партии, а малките ще бъдат елиминирани от политическата игра, допълва изданието.

Днес румънското правителство ще поеме отговорност по проектозакон, съгласно който само половината от народните представители ще се избират директно. На референдума на 25 ноември румънците пък ще трябва да решават дали страната им да въведе мажоритарна избирателна система, само че в предложения от Бъсеску вариант. Ако бъдат одобрени и двата варианта – първият от парламента, а вторият – от народа, то тогава задължително ще последват още процедури до създаването на един избирателен закон. Местни анализатори коментират, че така въвеждането на мажоритарна избирателна система ще се проточи още повече. Всички ходове, които предприемат Таричану и Бъсеску – по думите им, за да ускорят въвеждането й, така че тя да може да се приложи на парламентарните избори догодина – ще се окажат с обратни резултати. Съществуват и опасения, че референдумът ще саботира изборите за Европейски парламент, защото допълнително ще затрудни румънците и те може да предпочетат да останат по домовете си вместо да гласуват два пъти на различни места в един и същи ден.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.