Доналд Тръмп – портрет на един (предполагаем) психопат

Доналд Тръмп. Снимка: от тв екрана

През 1979 г. Стивън Кинг публикува романа „Мъртва зона“. Джони Смит, се събужда от тежка автомобилна катастрофа след пет години, прекарани в кома, и открива, че е способен да предсказва бъдещето чрез допир – или като се докосва до предмет, или до човек. Този дар (или проклятие според гледната точка) достига своя връх, когато, ръкувайки се с политик на митинг, открива, че той не само ще стане президент на САЩ, но и ще започне трета световна война.

Невъзможно е да не се сетим за книгата (превърната по-късно във великолепен филм от Дейвид Кроненбърг), след като прочетем ужасяващата статия на журналистката Джейн Майер от „Ню Йоркър“ по повод писателя Тони Шварц. Предимно е известен като действителният автор на „Изкуството на сделката“ – бестселъра на Доналд Тръмп, където между другото казва, че ръкуването с някого е крайно опасно заради вероятното предаване на вируси и бактерии, поради което се въздържа да го прави. Шварц твърди, че няма никакво съмнение, че ако Тръмп спечели изборите и стане президент на САЩ, „ще изстреля ядрени ракети при първата предоставила му се възможност“.

Голямото достойнство на текста на Майер е, че ни внушава ужаса, изпитван от Шварц от милионера, и убеждението му, че Тръмп е способен да унищожи цивилизацията просто ей така. Много неща са казвани за кандидата за президент, но за пръв път четем нещо толкова тревожно.

Доналд Джей Тръмп е роден на 14 юни 1944 г. в Куинс – един от нюйоркските квартали, в които да се оцелее е равно на начин на поведение и късмет. Има много различни описания на неговата младост, но общите черти в тях е лошият му характер, липсата на дисциплина и мачизмът. Най-интересното започва в края на шейсетте години, когато постъпва на работа във фирмата за недвижими имоти на баща си и се опитва да научи занаята. През следващите две десетилетия се разорява и обогатява няколкократно и използва всякакви законови трикове (някои от биографите му твърдят, че е прибягвал и до несъвместими със закона действия), за да продължи да трупа пари. Завладява половин Манхатън и залага на крещяща и помпозна архитектура, характерна и за хотелите му – истински паметници на неговото его.

След брака с първата от трите му съпруги Ивана Тръмп висшето общество отваря вратите си. По-късно взима правата за конкурса мис Вселена и популярността му нараства с участието му в известното телевизионно състезание The apprentice, в което дава воля на своя нарцисизъм, неовладян дори от крещящия му стремеж към позьорство.

По онова време се обявява за безразличен към религията, привърженик на аборта и на създаването на палестинска държава, както и за противник на войната в Ирак.

Съществува любопитно съвпадение в мнението на демократи, републиканци и независими за това, че истинската начална мотивация за президентската кандидатура на Тръмп е само прищявка, самохвалство, пристъп на показност, последвана от тревожно съчетание от фактори, доказващо, че милионерът владее потресаващата реторика на популизма. Когато някои се подиграват на налудничавото предложение да издигне стена между САЩ и Мексико, други започват да мислят, че идеята не е толкова лоша. Не се поколебава да даде предимство на белите, богатите или религиозните екстремисти и да отнеме електорат на самия Тед Круз, когото помита от състезанието с едно отмятане на кичур от перуката си.

Когато Републиканската партия осъзнава, че са създали много по-лошо чудовище от самата Сара Палин – естествено една от първите, подкрепила го сред изявените представители на републиканците, вече става прекалено късно.

Тръмп обезличава и самия Буш (Джеб), злоупотребява с журналисти и колеги и дори излъгва за косата си, която е толкова истинска, колкото самият той. Присаждането й се прави във фирма, намираща се в една от сградите на главната му квартира в Манхатън.

После започва истинската си кампания. Никакви мюсюлмани в Съединените щати (преди няколко дни каза, че е готов да ограничи достъпа и на френски и германски граждани), никаква помощ за страни, застрашени от руско нападение (Тръмп не признава авторитета на НАТО и иска от европейските си партньори увеличение на разходите за отбрана с 55%, макар да продължава да отказва гаранция за ангажимента си), никакво спиране на емисиите от въглищните централи („Въглищата не са вредни за околната среда“, заявява кандидатът.). Освен това днес се обявява напълно против аборта, не помни нищо за Палестина, твърди, че е силно религиозен и че е сгрешил, когато се обявил срещу войната в Ирак. Всъщност, когато за 60 минути в интервю с колегата си по билет (както е известна на политически жаргон двойката от кандидатите за президент и вицепрезидент) и кандидат за вицепрезидентския пост на САЩ Майк Пенс, го питат за това, той отговаря: „Мога да сгреша“. „А Хилари?“, пита журналистът. „Не, тя не“, отвръща Тръмп.

Специално Пенс е пример за затрудненията на Тръмп да си намери партньор от своя калибър. Сенаторът от Индиана, известен с това, че тютюнът не убива, че Земята е на пет хиляди години или че човекът и динозавърът са съжителствали (според изследване от 2015 г. той е част от 41% от сънародниците си, мислещи така), представлява марионетка от такъв мащаб, че водещите кампанията започват да не допускат да се появяват заедно, тъй като, както се споменава в цитираното  интервю за 60 минути, Пенс се оказва неспособен да изкаже собствено мнение.

Путин и Тръмп като Брежнев и Хонекер. Стенна рисунка на литовския художник Миндаугас Бонану. Снимка: личен сайт

Парадоксът от ефекта Тръмп е, че при едни избори, в които се разчита на напълно лишен от мотивация електорат, машината на демократите успява да обедини всички зад най-лошия кандидат на партията от десетилетия – висша чиновничка, лъгала систематично ФБР, и въпреки това оправдана с основанието, че поведението й не поставя националната сигурност в опасност.

Това е кампания, объркана и контролирана от Тръмп по карикатурен начин (установени са поне шест случая  на отказ от изявление, потвърдено по-късно, а след двайсет и четири часа отново отречено и малко след това с детайлиране на отреченото. Най-ясният пример е преписаната реч на третата му съпруга Мелания Тръмп, сметката за което плаща една от пишещите авторки на екипа на кандидата. Всичко това тласка избирателите да гласуват за по-малкото зло.

Всички експерти са съгласни в едно – умението на милионера да обезсилва червените точки, без това сякаш да засяга кандидатурата му. В началото на кампанията на изборно събрание в Еймис (Айова) Тръмп определя бившия кандидат за президент Джон Маккейн като губещ и съжалява, че е вложил над един милион долара в кампанията му. Когато водещият Франк Лунц напомня, че Маккейн е герой от войната (сенаторът е бил пленен и изтезаван във Виетнам), Тръмп отговаря: „ Не е никакъв герой. Хванали са го и само заради това го наричат така. Предпочитам тези, които не са хванати“. Всеки друг кандидат би бил отстранен незабавно от надпреварата, но надигналите глас срещу Тръмп са малко, а и няма спад в резултатите от социологическите проучвания.

Съвсем наскоро магнатът поиска от Русия да продължи да следи електронната поща на опонентката си Хилари Клинтън, станала жертва по-рано на масова хакерска атака (говори се за над трийсет хиляди документа), зад която вероятно стоят руските тайни служби. Макар в първата част от речта си кандидатът да подчертава колко е лошо чужда сила да се намесва в американската политика, няма как да се подмине втората, в която милионерът окуражава руснаците да продължават да разкриват държавни тайни.

Като капак Тръмп заявява в едно интервю, че не познава Путин, че не го е виждал през живота си, макар Джеймс Таранто, който не може да бъде наречен страстен привърженик на Демократическата партия, да си спомня в „Уолстрийт джърнъл“, че господарят и владетелят на Русия и Тръмп са се виждали по няколко повода, като поне един път са снимани от камери.

Изглежда, че амнезията на кандидата не тревожи феновете му, дори и изтъкнатите републиканци Крис Кристи и Нют Гринридж. Водещите личности на партията мълчат, макар някои да не крият презрението си към Тръмп – човек, който изяжда, разделя и петни „великата стара партия“ по абсурден начин.

Преди само няколко седмици, пропагандната уеб страница на севернокорейското правителство DPRK Today съветва американците да предпочетат Доналд Тръмп – „мъдър човек“. Тази информация е публикувана от агенция Ройтерс. Същото може да се каже и за руски медии, свързани с кремълската дисциплина, според които Тръмп е идеалният кандидат. Вероятно поради политическия призив за изолация, обещавана от мъжа от Куинс, доста наподобяващ обявявания през 40-те години от Чарлс Линдберг модел, състоящ се в наподобяване на маймуните на Конфуций – Съединените щати да избягват да поемат отговорност за каквото и да е решение извън границите си. Този факт кара традиционно неприятелски настроените страни да приемат със симпатия единия от двамата кандидати за президент на САЩ.

В момента, когато пиша тези редове, и като илюстрация на неприкосновеността на кандидата в политическо отношение, Тръмп се нахвърля срещу родителите на американски войник, загинал в битка в Ирак. Какъв е проблемът? Двоен. От една страна войникът е мюсюлманин, от друга – родителите му се появяват на демократическия конгрес, нахвърляйки се свирепо срещу политиките на Тръмп.

Неспособен да замълчи, Тръмп отвръща, че речта е произнесена от бащата на войника Хизр Хан, защото майката няма право да говори, тъй като е мюсюлманка.

Всъщност майката Газала Хан е дала много интервюта, включително и по телевизията Ен Би Си, и е предупредила, че няма да говори на конгреса, защото се вълнува прекалено много. Когато в пряко предаване по телевизия Ей Би Си запитват милионера как си позволява да говори за някого, дал най-скъпото за родината си, той отвръща, че самият той е направил безброй жертви и е издигнал много сгради. И за да разводни още повече обстановката, дясната ръка на Тръмп – Роджър Стоун, заявява, че Хизр Хан е терорист, като написва туит, споменаващ статия от уеб страница на крайната десница, в която награденият с най-високото бойно отличие „Пурпурно сърце“ капитан Хан е обвинен в подготовка на терористични атаки срещу Съединените щати.

Само няколко републиканци се осмеляват да противоречат на Тръмп, между които Пол Райън и известният Джон Касич, губернатор на Охайо, който казва: „За тези родители трябва да говорим само с уважение и чест“. Останалите членове на партийния апарат, в който някога са действали личности като Абрахам Линкълн и Томас Джеферсън, мълчат, неспособни да се наложат над човека, заявил преди няколко месеца: „Мога да отида на Пето авеню, да убия куп хора, и пак ще гласуват за мен“.

Доналд Тръмп неотдавна каза: „Хилари Клинтън е дявол“ и обиди пожарникарите на два града. Първо – в Колорадо Спрингс, след като двама огнеборци го освобождават от заседнал асансьор. По думите му служителите вероятно са приятели на Хилари и ги обвинява, че са попречили на хиляди хора да отидат на митинга му. Ето какво запитва той: „Кои са те, че да решават колко души могат да влязат, за да ме видят? Два дни по-късно повтаря същата реч в Кълъмбъс: „Абсурдно е да могат да ме видят само хиляда души в тази сграда, където има място за четири, пет или шест хиляди. Оставили са ги отвън по политически причини“. Минути по-късно пожарникарската служба на града публикува кратко съобщение със следното съдържание: „Организаторите на кампанията на Доналд Тръмп се срещнаха преди четири дни с представители на настоящата служба и двете страни се договориха да ограничат броя на присъстващите до хиляда“.

Възможно е Донал Джей Тръмп да е психопат, егоцентрик и самовлюбен мъж. Както е и много вероятно единствената му идеология да се свежда до личната му изгода. Журналист попитал един път всемогъщия Джон Рокфелер колко пари са достатъчни. Той отвърнал: „Още съвсем малко“. Ако Тръмп стигне до президентския пост, а това може да стане факт съвсем скоро, би могъл да продължи да следва интересите си, като остави страната в по-мъдри ръце. Другата възможност е човекът, способен да се вбеси от един туит, да оглави страната с най-мощната армия на света. Подобни хипотези напомнят за това колко крехко е световното равновесие и как може да се срине за секунди. Всичко ще зависи от американските избиратели, които изглеждат изчерпани и за които може да се отнесат думите на злощастния Дейвид Фостър Уолъс: „Уморен съм по начина, по който се изтощават демокрациите“.

От испанското издание jotdown.es

Превод: Ангелина Димитрова

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.