Кодовете на операцията в Мосул

Настъпление към Мосул. Снимка: от тв екрана

Започна операцията за освобождаване на Мосул, град, който в продължение на две години е в ръцете на ИДИЛ („Ислямска държава“). След преговори при закрити врата бе преодоляна
кризата, разразила се между Анкара, Вашингтон, Багдад и Ербил заради разногласия по повод това кой ще влезе в града и други въпроси. Кодовете и задкулисието на операцията, при която Турция (първоначално) бе отхвърлена от сметките, обобщаваме в десет точки.

1. Защо Мосул е причина за криза?

Намиращият се в Северен Ирак Мосул е град със стратегическо значение, богат на находища на петрол. Причината за кризата, при която се стигна до регионална схватка между Анкара, Багдад, Ербил, Техеран и Вашингтон, се крие във въпроса за това как ще бъде поделен градът след ИДИЛ. Операцията започна едва сега заради това, че страните не можеха да стигнат до съгласие кои сили да влязат в града и как ще бъде поделен той след прогонването на ИДИЛ. Иракското правителство, кюрдската администрация, сунитските арабски племена, шиитските сили, САЩ, Русия, Иран, Турция, Саудитска Арабия се стремят да получат право на глас в този град.

2. Кой участва в операцията?

В операцията участва иракската армия, пешмергите,
„Стражите на Ниневия“ и макар за това да не се говори открито –
и шиитската милиция. „Стражите на Ниневия“ наскоро бяха
създадени от Анкара. В тази група са включени сунитски арабски
бойци, които Турция е обучила в лагера Башика, което доведе до
криза в отношенията с Ирак. Силите на коалицията, сред които са
САЩ и Франция, подкрепят наземните сили с военновъздушни сили.
При обявяването на операцията в Мосул премиерът на Ирак Хайдер
ал Абади отбеляза, че в града ще влезе само иракската армия и
полиция.

3. Как ще бъде поделен Мосул?

По въпроса за това какъв ще бъде статутът на Мосул
след прогонването на ИДИЛ от града остава неопределеност. Между
силите, които се стремят да получат своя дял от пая и затова
участват и искат да участват в операцията, има сериозни
разногласия по този въпрос. Макар че се обсъждат различни
сценарии – от управлението на града при разделянето му на
няколко части до предоставянето на автономен статут,
алтернатива, излизаща на преден план в момента, свързана с пълен
контрол на иракското правителство. Внимание заслужават думите
на Барзани при отговора на въпроса за това дали е било
постигнато единодушие за периода след ИДИЛ: „Ние също искахме да
имаме такъв политически план. Но другата страна – Багдад, каза,
че първо трябва да се стартира операцията. Ако по-нататък
възникнат някакви проблеми, бихме искали да ги решаваме с
противоположната страна“.

4. Кой какво иска?

Багдад иска градът да остане под негов контрол.
Арабите сунити не искат шиитите да имат право на глас, а шиитите
– не искат глас да имат сунитите. Турция обявява, че има
исторически права върху Мосул и опитва да се намеси в града чрез
араби сунити. Регионалната кюрдска администрация на Ирак се
договори с Багдад за кюрдските райони, които са под управлението
на Багдад, но на практика там доминират пешмергите. В кризата
между Анкара и Багдад САЩ са на страната на Ирак. А Ербил
въпреки проблемите с правителството в Багдад иска Турция да се
договори с Ирак и опитва да не настройва срещу себе си Ирак и
САЩ. Иран също е важна сила в мосулското уравнение в полза на
правителството в Багдад и шиитите.

5. Защо Турция не е на масата?

Макар Ердоган да казва „Ние ще участваме в операцията
и на масата на преговорите“ претенциите на Анкара за Мосул
засега оставят Турция извън това уравнение (министърът на
националната отбрана на Турция Фикри Ъшък обаче тази сутрин
заяви, че Анкара е постигнала споразумение с оглавяваната от САЩ
международна коалиция за участие в операцията по отвоюването на
иракския град Мосул от „Ислямска държава“ – бел. ред.).

Анкара има намерение на всяка цена да седне на мосулската
маса. Крайният й ентусиазъм обаче предизвиква безпокойство у
другите играчи. Иракското правителство, шиитската милиция и даже
част от сунитските племена не искат Турция да участва както
заради водената от нея политика, така и тъй като това ще
означава намеса в суверенните права на Ирак. Турция и Саудитска
Арабия са обезпокоени от участието на шиитската милиция в тази
операция, защото така ще се увеличи влиянието на Иран. Турция е
изключително против участието на местните „Сили за съпротива на
Синджар“ заради факта, че това ще увеличи влиянието на Кюрдската
работническа партия.

6. Накъде ще побегне ИДИЛ?

Един от наистина най-големите проблеми е свързан с
това какво ще се случи с бойците от ИДИЛ след прогонването им от
града. Иракските официални лица и кюрдските сили заявиха, че
западният изход на града ще остане отворен и по изграден там
коридор бойците от ИДИЛ ще могат да избягат в Сирия. Предполага
се, че в града, чието население намаля до два милиона, след като
попадна в ръцете на ИДИЛ, има около седем хиляди джихадисти.

Бягството на тези бойци в Ракка ще доведе до нови проблеми в
Сирия. Лидерът на ливанската Хизбула (сред най-важните играчи в
Сирия) Хасан Насралла предупреди, че членовете на ИДИЛ може да
побягнат към Източна Сирия. Шиитският лидер, който настоява, че
от Мосул не трябва да има път за отстъпление, се обърна към
иракските власти, като каза: „Не позволявайте на САЩ да ви
измамят“.

7. Какво ще стане след операцията в Мосул?

Резултатът от операцията в Мосул ще бъде пълното
прогонване на ИДИЛ от Ирак. А след това вниманието ще се обърне
към операция в Ракка. С изтласкването на ИДИЛ от Ракка, която
групировката обяви за своя столица, организацията ще остане без
територия и ще престане да бъде стабилна структура. В такъв
случай тя може да пусне в ход мобилна стратегия подобно на Ал
Каида. И да продължи атаките, като разпръсне бойците си по цял
свят.

8. Дали ще се промени позицията на масата на преговорите?

Позициите, заемани при този крайно неустойчив
политически климат в Близкия изток, могат много често и
неочаквано да се променят. И Турция, която не бе пускана на
масата на преговорите, идните дни може да се намести. Това
зависи от силите за пазарлък на Турция. Анкара, която до скоро
оставаше извън сирийското уравнение след постигането на съгласие
с Русия отново се оказа включена в него. Показателни са думите
на Барзани: „Ако Анкара иска да участва в операцията, тя трябва
да се договори с Багдад“.

9. Дали ще сработи план „В“?

До началото на операцията в Мосул Турция заявяваше,
че има планове „А“, „Б“ и „В“. План „А“ бе участие в операцията.
Когато обаче операцията започна се оказа, че Турция не е на
бойното поле, нито на масата на преговорите. След това тя пожела
да реализира план „Б“. В съответствие с план „Б“ тя трябваше да
влезе в Мосул чрез администрацията в Ербил. След думите на
Барзани: „Договаряйте се с Багдад“ този план също се провали.
Остана план „В“: мобилизиране на сунитските арабски племена. До
началото на операцията в Мосул 400 лидери на сунитски племена от
цял Ирак участваха в пресконференция в Ербил, изразявайки
подкрепа за Турция.

10. Защо Русия не реагира?

Приоритет за Русия е старият й приятел Сирия. Затова
в кризата около Мосул Кремъл не е така активен, както в Алепо.
Събитията в Сирия, където има руски военни бази, са по-важни от
гледна точка на регионалните й интереси. Съгласно тайно
споразумение, постигнато със САЩ, Ирак е бил оставен на
Вашингтон. Русия, която извършва операции в Алепо, изработва
стратегия, за да стане така, че джихадистите, които ще бягат от
Мосул, да не създават нови проблеми.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.