www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
четвъртък, 19 октомври 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Албена Костадинова: Женят се на 14 години, но традициите не са това, което бяха. Има напредък

24 Октомври 2016

 

Албена Костадинова. Снимка: личен архив

Албена Костадинова ежедневно общува и работи с хора от ромската общност, които й се доверяват, защото е една от тях. Тя е председател на неправителствената организация „Индирома“, която работи за квалификация и интеграция на ромската общност. Организацията действа в района на Куклен, но и по проекти в области като Хасково, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора. Разговарят усилено с родители и работодатели. Създадени са 1997 г., когато група ромски жени и мъже се събират с мисълта как да помогнат на общността. „След промените, първите безработни бяха ромите“, обяснява Албена. По-голямата част от проектите са насочени към квалификация.„Имаме студент ром, записал медицински университет, много се гордеем!“, разказва Албена. Един от най-големите бичове при ромското население са ранните бракове на ромските жени, които не завършват средно образование. Албена споделя, че през тези 18 години е успяла да извърши превенция сред 100 % от семействата в околните села.

– В какво се изразява работата ви с ромските жени?

– По-трудно е да се работи с жени, отколкото с мъже. Не знам дали знаете - при нас жената се третира като втора категория човек. След 8-и клас тя трябва да стои вкъщи да помага на семейството. А мъжете успяват да завършат средно и висше образование. Ние работим за превенция на ранни бракове, равно третиране. Даваме шанс чрез работа и стипендии жените да завършват средно образование. И 90 % от момичетата, завършили основно, ги записваме следващо ниво. Всичко изисква много работа с родителите.

– Откъде произлиза това отношение към жените?

– Закостeнели традиции, обичаи…. Откакто свят светува ромите са така, женят се на 14 години. Но традициите не са това, което бяха. Забелязва се напредък. Имаме неомъжени момичета на 24-25 години. Има и такива, които се ожениха на 26-27 години. Това е много хубаво, защото дете да ражда дете, това е ненормална работа. Започваме от майката, защото тя е тази, която казва да се ожени или да не се ожени момичето.

– Има ли разбунтували се често?

– Има, забелязва се. Аз бях първата бунтарка в нашия край. При мен също моите родители бяха решили осми клас да ме женят. Но ударих с юмрук по масата, казах, че искам да уча. Ние не искаме да има бунт, трябва така да направим, че да разберат. Да видят ползата от образованието и вредата от ранните бракове. Не може синът да учи, а момичето да прекъсне…

– Срещате ли съпротива сред общността?

– По-скоро мъжете са против. Последният ни проект беше много труден, но благополучен като край. Той беше една година и като резултат от цялата работа, която извършихме жените, с които работихме, разбраха, че не трябва да търпят насилие. Разбраха, че има закон, както и към кого могат да се обърнат. И има мъже, които ме гледат накриво. Нали се сещате, че жена, която си знае правата, е нещо друго. А те искат жена, която слуша. Много жени дойдоха на конференции, с имената си, разказаха за случаите.

– Как им помагате?

– Работим за тези, които нямат професия. Записваме ги на курсове. Свързваме ги с центрове, които работят срещу домашното насилие (ако жената не иска мъжа й да разбере къде е). Работим в различни посоки. Проектът приключи, но имаме надграждане. Жени, които се нуждаят, ни търсят. Много от тях са приемали насилието като нещо нормално всяка втора жена ромка го приема за нормално. И мислят, че насилието е само физическо. А има и други видове – емоционалнo, психологическо насилие. Kогато ти се натяква, че не работиш, че си грозна, че си финансово зависима…

– Имате ли статитистики за успеваемостта на работата си?

– При 200 души успяваме с 90 %. Ако сме обучили 200 души, 180 работят.

– Какви занаяти?

– Зависи какво образование. Озеленители, шивачки, готвачки. Всичко, което им се отдава. Индивидуално е. Когато ти се отдава, когато го искаш, нещата ти се случват.

– Популярно за съжаление е клишето, че „ромите не искат да работят“. Как реагирате на това?

– Реагирала съм много бурно на това. Винаги съм ги защитавала. Не може всички да се сложат под един знаменател. Има роми и роми. Голяма част искат да работят! Наблягат на това, че източваме социалната система. Не знаят, че според тази система на човек се полагат 45 лв. и той трябва да полага обществен труд. И само единици семейства получават социални помощи. За около 600 роми 4-5 семейства са капка в морето. Навсякъде е така. Но наистина има и хора-маргинали. Хора, които не могат да пишат и да четат. Хора с много деца. Имаме такива семейства. Чакат на социални помощи. Има и такива, но са малко. А знаете ли, че децата на нашите роми, които работят в чужбина, са пълни отличници? Тези хора заминават и работят там. Пак всичко опира до самосъзнанието на човека. Хората правят асоциации, че не се къпем, че крадем. Пътувам си аз от Пловдив до Куклен. На гарата се качват момиче и момче. И човек като с високоговорител в рейса предупреждава: „Пазете си чантите!“. Те във всеки циганин виждат потенциален крадец. Стана ми много обидно.

Албена Костадинова на работна среща с ромски жени. Снимка: личен архив

– Как гледате на една конкретна каста, където се обучават в „занаяти“ като кражба?

– И това е вярно. Не мога да си кривя душата. Свидетел съм на такова нещо. Облечени, красиви. Направени като моделки. Говорят на децата си: „Ти ще пребъркаш..“. Това е една каста.

– Вярвате ли, че ще може това да се преодолее като явление?

– Мисля, че е много трудно, защото няма закони.

– Другите касти също ли се възмущават от това?

– Разбира се.

– Има ли шанс доброволци да помогнат?

– Доброволческата работа трябва да дойде от тяхната каста. Ние дори не можем да се разбираме добре на цигански. Но там също има момичета, завършващи висше образование. Познавах едно момиче, то обясняваше: „Аз съм от ония, които… но аз не крада, да знаете!“. Има много големи организации, работещи за ромите на национално ниво. Трябва да има диференциран подход. Това при тях се предава от майка на дете, от баба на внучка. Ако не се променят законите, много трудно ще се изкорени. Ако има закон и той действа, нещата може да се променят. Да вземем например отпадането на на ромските деца от училище. В някои страни, ако дете отсъства, вечерта веднага в дома идва психолог, за да разбере защо то не е на училище. На другия ден идва ресурсен учител…

– Проблемът с консервативните разбирания за всички касти ли е специфичен?

– Не за всички. Има касти, при които голям процент хора завършват висше образование. По-трудно е в гетата в Столипиново. Те са по-затворено общество, слуша се само турска или ромска реч. Нямат приятели да излизат извън гетото. Женят се много малки. В Куклен ние нямаме махала, нямаме гето. Ако не знаете коя къща е циганска, не можете да познаете коя е. Къщите са с канализация, водопровод, с всички екстри. Как да не се променят хората. Когато инфрастрктурата е една, когато живееш сред другите… Ходим си на гости, виждаме другия как живее. Казваш си, защо да не си направя това и аз. Но там, ако си само в гето, няма как да се случат нещата. Те не искат да се променят, хората в гетата. Казват: „Ние сме щастливи“ . Ами щом искате, живейте по свой начин. Понякога се изморявам. Опитвала съм и вече отказвам да работя в определени гета. Те може да нямат един лев, теглят бързи кредити, правят сватби. На другия ден може да нямат хляб. Как може такова мислене! Да затънеш. Разбирам да е за къща, разбирам да е за образование…

– Вие от коя каста сте в Куклен?

– Ние сме си български цигани, християни. Аз се приемам християнка, празнуваме всички християнски празници.

– При какви условия израснахте?

– Майка ми и баща ми цял живот са работили в ТКЗС. Майка ми сега се радва, че съм се противила навремето. Завърших основно образование през 1975 г. това беше революция. Първата жена, която записва средно образование в Пловдив – Техникум по хранително-вкусова промишленост, специалност Поддръжка и ремонт на машини и апарати. На 18 години бях, още не бяхме чували за оперативни програми, и исках да помагам на хората, които не могат да се оправят в живота. Ходила съм по институции. И дойде момент, когато това ми стана професия.

– Колко са етнически толерантните работодатели?

– За наше учудване след социологическо проучване се оказва, че голяма част от работодателите не правят разлика. Когато имат нужната квалификация и образование, те третират ромите наравно с другите.

– Споменахте, че по някои проекти нямате финансиране. Как успявате да работите без пари?

– Ние кандидатстваме, но понякога нещата не се случват. Ако трябва да се одобрят 100, а са подадени 500 проекта например. Но ние влагаме всичко, за да се получи. Партньорите ни са много читави. Повечето са по оперативна програма на ЕС. Работили сме с почти всички министерства. Имаме доброволци – студенти и ученици от горните класове, които обхождат семейства. Говорим с майките, които са важен фактор. И нещата се случват… Проектите помогнаха родителите да разберат, че приоритет е образованието и то е нужно, за да не сме в омагьосан кръг. Вместо вечно да се оплакваме, че не ни наемат, защото сме цигани. Има и такива работодатели, които съдят по боята, но повечето са отворени. И правят разлика кой може и не може.





Етикет: ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com