За какво й е на Полша Западът?

Роман Кужняр. Снимка: от тв екрана

Франция? Германия? Европейски съюз? В никакъв случай! Унгария, Беларус, Турция – с тях Полша на управляващите от „Право и справедливост“ (ПиС) иска „да засилва сътрудничеството“ и да опазва суверенитета. И то най-далеч от ЕС.

Изтъкнатият познавач на СССР и Русия, американският историк Ричард Пайпс навремето направи любопитен коментар на тема съветската политическа култура, която според него е силно повлияна от руската традиция. Към съществените характеристики на тази култура той причислява неохотата за демокрация, права на човека и либерализъм, третирането на страната като своя собственост, неспазването на каквито и да било норми, мошеничеството като траен и безочлив начин на действие, а посредством всичко това и всеобщо недоверие и преклонение пред силата като средство за упражняване на властта.

Това прекрасно пасва за манталитета и начина на упражняване
на властта от настоящия управляващ лагер в Полша. И разкрива
неговия „незападен“ начин на мислене за политиката. Останал край
Висла още от времената на руското и после съветското
владичество, генът на самодържавието се проявява не само в
доктрината за държавата и правото на Ярослав Качински
[председател на ПиС], а и в манталитета на ръководството на
партията – посткомунистически, с корени в московска Европа.

* * *

Най-неприятно е споменатото безочливо мошеничество в
политическата практика на управляващите. Мошеничество, сиреч
лъжи, клевети, инсинуации. Постоянно, без капчица срам.
Стандартът се налага от майсторите в своя класа Качински и
Мачеревич [министърът на отбраната], които покрай другото градят
нерушимата лъжа за катастрофата в Смоленск. След тях се тълпят
подобните им Блашчаковци, Бруджинскивци и прочие. Госпожа
премиерът разправя в Европейския парламент за милионите
„пришълци“ от Украйна, господин президентът обявява в ООН, без
да му мигне окото, нуждата от спазване на закона и солидарност.(!)

Неистината или лицемерието присъстват не от днес в
политиката. Понякога това не може да бъде избегнато. Но трябва
да правим разлика между неизбежното понякога и всекидневните
методи. Проблемът не е чисто естетически или нравствен, както
установява Херберт** в „Могъществото на вкусовете“.

Според дълбокия политически план на ПиС формално можем да
сме още в ЕС (докато не се разпадне, за което мечтаят мнозина
политици от тази партия) и в НАТО, но цивилизационно трябва да
престанем да сме част от Запада и ЕС. Все пак Турция е в НАТО, и
се справя незле без ЕС. А колко повече свобода биха имали
тогава управляващите край Висла! Защото до това води програмата
на партията – самоуправство на нейния вожд, а останалото са
средства към целта и пиар.

До кого се доближава тази власт показа конференцията в края
на август в полския парламент по случай годишнината от
създаването на „Солидарност“. Нейното название беше „Солидарност
и суверенност“. И дали в нея участваха онези от чужбина, които
имаха нещо общо с полския Август, някакви французи или
американци? Не, имаше шефове или заместник-шефове на
парламентите в Азербайджан, Беларус, Молдова и Турция. И се
говореше за засилване на сътрудничеството и защита на
суверенитета (разбирай: срещу заплахата от страна на ЕС).

Пътищата на Полша на ПиС не съвпадат с тези на западните
демокрации. Затова полското министерство на външните работи са
гордее с намаляването на напрежението с Беларус. Щом няма успехи
в политиката към Запада, трябва да се компенсира с успех в
източната политика.

* * *
Отношението към Европа се изразява също от подвеждащия
лозунг за връщане към „Европа на народите“, т.е. към времената
преди ЕС, защото той дразни ПиС със загрижеността си за
демокрацията и правата на човека. Обаче вече имаше Европа на
народите, обозначила своето съществуване с „битката на
народите“. Онази край Лайпциг през 1813 г. Имаше и периоди на
мир, но накрая разните Качинсковци и Мачеревичовци из Европа
повеждаха своите народи към война или най-малкото водеха
политика на вътрешни конфликти.

Европейската общност е успешна досега като бягство от Европа
на националните войни. Такава Европа сега стяга чепика на
Качински и подобните му. Няма съмнение, че ако не беше
членството ни в ЕС, НАТО или Съвета на Европа след година на
управление на ПиС бихме били близо до източноевропейския модел
на закон и правосъдие, до модела на Лукашенко или Янукович.
А в отношенията си с Русия управлението на ПиС няма идейни
или структурни проблеми; има само останки от историческото
минало и руската геополитика, която не е полска.

* * *

Увъртането и непознаването на правилото за bona fide (добри
намерения) в контекста на прекратяването на договора за
хеликоптерите „Каракал“ са потвърждение за постсъветския
манталитет на този екип. Защо ни е чрез производството им да
влизаме в европейски оръжеен консорциум и да развиваме полската
технологична мисъл? По-добре е да правим хеликоптери с Украйна,
основаващи се на съветска технология.

Задънената улица в отношенията със западните партньори, с
които преди имахме близки и изгодни отношения (Германия,
Франция), и нашите проблеми с ЕС произтичат именно от това.
Напразно е старанието на външния министър Вашчиковски, в чиято
искреност трудно можем да повярваме предвид неговото презрение
към европейските институции – в Берлин или Брюксел вече добре
виждат цивилизационното извръщане от Запада на Полша на ПиС. И
заемането на политически образци от Русия или Беларус.

* * *

В Пиесата на Мрожек*** „Контракт“ младият герой в отговор на
въпрос откъде произхожда казва, че е от страна, която е на
изток от Запада и на запад от Изтока. Благодарение на победата
на „Солидарност“, на упоритата проевропейска политика на
правителствата след 1989 г. и на огромния труд на поляците през
последния четвърт век започнахме да ставаме пълноценна
европейска страна. Изведнъж се оказа, че правителството на
„добрата промяна“ реши да насочи Полша към постсъветския Изток.
Затова трябва да защитим нашата европейска идентичност и нашето
място в Европа, за което са проливали кръвта си много поколения
поляци.

БТА

* Авторът е политолог, ръководител на катедра
„Стратегически изследвания“ към Варшавския университет; бивш
съветник на президента Бронислав Коморовски
** Збигнев Херберт (1924-1998) – полски поет, есеист и
драматург
*** Славомир Мрожек (1930-2013) – полски драматург, прозаик
и художник; автор на сатирични творби, причислявани към „театъра
на абсурда“

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.