Шоу с газопроводи. След 23-ия Световен енергиен конгрес

Двадесет и третият Световен енергиен конгрес се състоя от 9 до 13 октомври 2016 г. в Истанбул. Конгресът, който тази година бе организиран от Турския национален комитет (DEK-TKM – един от 93-те национални комитети на Световния енергиен съвет), се провежда от 1924 г. Конгресът, както бе отбелязано в декларацията за финала на събитието, „събра в Истанбул играчи на глобалния енергиен сектор“. Тези играчи бяха лица, управляващи международен капитал, и ръководители на някои държави. В продължение на четири дни капиталистическата система обсъжда съществуващите проблеми и си блъска главата над сценарии за бъдещето.

Проблеми с акредитациите

От деня, в който правото за организиране на конгреса бе предоставено на Турция, Партията на справедливостта и развитието (ПСР) с всички сили се стара да не допусне да се чуят каквито и да било опозиционни гласове срещу империалистическата капиталистическа система. Преди всичко партията с помощта на „пиратски“ пленарен комитет се намеси в ръководството на Турския национален комитет и отстрани членовете на Съюза на палатите на
турските инженери и архитекти от състава му. На конгреса, който бе отразяван от представители на много национални и чуждестранни медии, както и на други подобни мероприятия, не допуснаха медии, които се разглеждат като опозиционни. Формуляра за акредитация, който пристигна на мое име, попълних като анализатор на в. „Биргюн“ и го изпратих. Потвърждаващ отговор не последва. Но нищо друго не съм и очаквал.

Всеки ден от конгреса бе разглеждана определена тема.
Първия ден се обсъждаха сценарии за бъдещето; втория –
управление на ресурсите; на третия – проблемите, свързани с
достъпа до енергоресурси и безопасност на доставките; а
четвъртият бе посветен на Африка. И на този конгрес бе очевидно,
че спорът за намиране на енергоресурси и проблемите, свързани с
енергийната сигурност, още дълго ще останат на дневен ред. А
съдейки по това, че темата последния ден бе за Африка, става
ясно, че липсата за почти един милиард души на този континент на
достъп до енергийни ресурси, дава сигнал за наличие на голям
пазар и още по-голяма експлоатация на подземни ресурси в бъдеще.
„Турски поток“

Най-значителен „отпечатък“ на конгреса оставиха
двустранните споразумения и срещите, които формално не
постигнаха какъвто и да било резултат. Бяха сключени двустранни
междуправителствени споразумения, а също така и многостранни
споразумения между компании. Споразумението между Русия и Турция
за газопровода „Турски поток“, както и споразумението между
Турция и Северен Кипър за пренос на електричество бяха
най-важните. Освен това още едно интересно събитие стана
подписването на меморандум за взаимно разбирателство на
саудитската компания Saudi Aramco с 18 турски компании, главно
от строителния сектор.

Що се отнася до споразумението по „Турски поток“,
подписано с Русия, в случая на първо място несъмнено трябва да
се спомене за очакванията на ПСР по повод този проект. Всъщност
„Турски поток“ е друга версия на руския проект „Южен поток“.
Плановете, които САЩ започнаха да реализират след разпада на
СССР, и инициативата им – първо в Кавказ, а след това на Запад,
насочена към това „Русия да бъде откъсната от постсъветския й
бекграунд и тя да бъде изолирана“, бяха посрещнати от Русия с
ответни ходове. САЩ, които не можаха да постигнат желаното в
Кавказ, се обърнаха на Запад и започнаха да се заиграват с
Украйна.

Украйна: „изстискан лимон“

Стъпките, предприемани заедно с оранжевите революции,
стигнаха до там, че Украйна започна да използва газопроводите на
своя територия в качеството на оръжие. През 2005 г. и след това
тези стъпки на Украйна, която бе най-важният маршрут за транзит
на руски газ в Европа, доведоха до това, че Русия започна да
опитва да действа, заобикаляйки Украйна. Първоначално тя построи
и въведе в експлоатация „Северен поток – 1“, който стига до
Германия по дъното на Балтийско море. След това планира „Северен
поток – 2“, който е много вероятно да бъде пуснат в
експлоатация през 2019 г. След тези две тръби, които ще пренасят
общо 110 милиарда куб. м. газ, като втора алтернатива бе
планиран „Южен поток“. Под натиска на САЩ и страни, които щяха
да загубят от тази алтернатива, първо от проекта излезе
България, а след това Русия го отмени. Отмени го и какво се
случи? Русия, която наскоро пооправи отношенията си с Турция,
инициира „Турски поток“, който ще измести „западния маршрут“ от
Украйна за Турция. По този начин тръбите, минаващи през Украйна,
бяха „погребани“. Украйна бе лишена от доход от три милиарда
долара годишно за транзит на газ и от важен стратегически
инструмент. Освен това загуби и Крим. Сега за САЩ Украйна е
„изстискан лимон“.

САЩ няма да преглътнат този блъф

От този проект несъмнено ще спечели Русия; а какво искаше
да спечели ПСР? По западния маршрут Турция получаваше 14
милиарда куб. м. газ годишно. По „Турски поток“ през първия етап
тя ще получава 15,7 милиарда куб. м. газ. С други думи обемът
на доставяния газ практически няма да се промени. В такъв случай
защо да се инвестира в такъв проект? Може да се каже, че
благодарение на него ние ще получаваме газ директно, без
транзитни страни. А тъй като на нас ще ни се полага плащане за
транзит, този газопровод ще доставя за нас по-евтин газ.
Всъщност Русия все още не се е изказала окончателно за
намаляване на цените. Може да има намаление с три-пет куруша. С
други думи не се наблюдава някакво положително събитие, което ще
се отрази на джоба на хората.

И така заради въпроси като искането за предаване на Гюлен
(мюсюлманският проповедник Фетхуллах Гюлен, живеещ в САЩ,
когото правителството обвинява за неуспешния опит за преврат),
сирийската политика на американците и др. ПСР има намерение да
блъфира пред САЩ, сближавайки се с Русия. Разбира се този блъф
както винаги ще се върне при нас под формата на бумеранг. Освен
това може ли да се преглътне блъф, какъвто се опитват да
приложат в енергийната сфера и в търговията с оръжие? В миналото
не бе понесен такъв блъф като сътрудничеството с Китай в
рамките на търг за купуване на ракетни комплекси; и несъмнено
няма да изтърпят и този. И още нещо: въпросът за превръщането на
Турция в енергиен център не е нищо повече от шоу и заиграване с
публиката.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.