Резолюцията на ЮНЕСКО за Храмовия хълм в Ерусалим задълбочи конфликта

ДПА

Израелски учени представиха новооткрит фрагмент от папирус на древноеврейски от 7 в. пр. Хр., в който се споменава Ерусалим. Снимка: иср

Комитетът на ЮНЕСКО за световното културно наследство прие за един месец втора резолюция, която според Израел отрича връзката на юдаизма с важно свещено място в Ерусалим. В сърцевината на спора е въпросът кой определя начина, по който се представя
историята.

Найлонови чували, пълни с част от най-свещената пръст в света, са натрупани на височина колкото двамата мъже наблизо, които надлежно извършват пресяване. Те претърсват земята от Храмовия хълм в Ерусалим за древни отломки, а наоколо се носи прах.

От 2004 г. по силата на Проекта за пресяване на земята от Храмовия хълм са прегледани около 70 процента от приблизително 350-те камиона пръст, преместена от свещеното място през 1999 г. от мюсюлманския доверителен фонд „Уакф“, който управлява джамията там, каза директорът на проекта Габриел Баркай. „Ние откриваме значими находки всеки ден“, казва той. Баркай показва един след друг няколко артефакта, намерени на мястото, което се смята за светиня от евреи, християни и мюсюлмани.

Мястото в Ерусалим, известно за евреите като Храмовия хълм, а за мюсюлманите – като Благородното светилище, включва Стената на плача, смятана за единствената запазена останка от комплекса, в който някога се е помещавал еврейският библейски храм. Това е
подпорна стена на пространството, където днес се намират джамията „Ал Акса“ и светилището Куполът на скалата. Съгласно споразумение за статуквото, на мюсюлманите е позволено да се молят върху това пространство, а евреите могат само да го посещават.

Извършваната от работниците дейност по пресяване на земята,
изглежда, е в разрез с приетата този месец от ЮНЕСКО спорна
резолюция, която според Израел е опит да се заличат еврейските
връзки със свещеното място в Ерусалим.
„Отричането на храма е по-сериозно от отричането на
Холокоста“, казва Баркай.

В текста на резолюцията се критикува израелското
правителство за неговите проекти за разкопки в Източен Ерусалим
и се назовават няколко места предимно с техните ислямски имена,
като до голяма степен се пренебрегват еврейските понятия.
На заседание в Париж в сряда Комитетът на ЮНЕСКО за
световното културно наследство прие резолюция, чийто текст е
също така критичен.

На хиляди километри от френската столица, при Стената на
плача, известна още като Западната стена или Котел, е
сравнително спокойно след края на поредицата от еврейски
празници този месец.

Според равина Шмуел Рабинович, който отговаря за Западната
стена в основата на Храмовия хълм, идването на милиони евреи тук
този месец е реакция на решението.
„Евреите нямаме нужда от каквато и да е легитимност за
връзката ни с това място“, казва той. „Това минало решение
свидетелства преди всичко за това, което виждаме: че ООН не
взема решения, основаващи се на действителността тук.“

Резолюциите напоследък едва ли са първите, които
предизвикват политически смут. От 2010 г. Израел има разногласия
с ООН за обектите от нейното културно наследство, а израелските
лидери всеки път осъждат решенията на организацията.

„Всички обсъждания са за терминологията на решението“, каза
анализаторът от „Интернешънъл крайсис груп“ Офер Залзберг. „Но
каква е същината на това решение?“

Залзберг казва, че в сърцевината на резолюцията е начинът,
по който Израел се отнася към мястото съгласно споразумението за
статуквото с палестинските власти и Йордания, която е
официалният попечител на джамията „Ал Акса“ на Храмовия хълм.

От 2011 г. ЮНЕСКО признава Палестина за член. „ЮНЕСКО е едно от полетата, където палестинците могат да изразяват себе си… далеч от смазващата израелска военна сила и окупация“, казва преподавателят от Бирзейтския университет край Рамала Назми ал Джубе.

Решенията на ЮНЕСКО предизвикват емоционални реакции, защото
заемат страни в представянето на историята на Ерусалим, при
което археологията и историята са политизирани по съвременни
причини, казва Даниел Сейдеман от неправителствената организация
„Терестриал Джерусалем“.

„Археологията винаги е имала политическо измерение. Тя
никога не е била толкова политизирана, колкото в съвременен
Ерусалим, където е просто още едно оръжие в арсенала на
националната борба“, казва той.

А Проектът за пресяване на земята от Храмовия хълм не прави
изключение. Както съобщи неотдавна в. „Аарец“, проектът е
подкрепян от клонящата към десницата фондация „Ир Давид“, която
участва в еврейската заселническа дейност.

„Израелски археолози и фондации събраха пръстта на
определени места и започнаха да я пресяват с надеждата да
намерят някакъв артефакт, който може да бъде част от претенциите
им (че мюсюлманите унищожават останките от еврейския храм на
Храмовия хълм),“, казва Джубе. „Това е чиста политика.“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.